Първи опит в рисуваното стъкло

  За Коледа моето голямо момиче ми направи подарък - боички за стъкло. Знае тя, че мама обича да твори всичко с практична насоченост. Поводът сигурно е броят чаши, които мием ежедневно. А историята е такава.
 Когато някой ожаднее, взима си чаша от бюфета, пие вода и я оставя на масата. Следващите правят същото. И като ожаднеем повторно, на масата има поне две чаши и никой не знае коя на кого е. Взимаме си втора. И така цял ден. По някое време аз ги събирам и измивам - десетина поне. По-късно - пак. И ако случайно съм свалила чашите от сушилника без да ги прибера (и те на масата), тези чаши също стават обичайните заподозрени и се налага да ги мия отново, защото не съм сигурна от чистите ли са.
 Сега се надявам броят чаши на масата да понамалее. Като за първи опит не се хвърлям да правя произведения на изкуството, рисуването на стъкло не е лесна работа, иска се не само дарба, а и техника, и опит, а пък аз донякъде имам само първото. Затова съвсем първия опит е с едни наивистични цветенца. толкова са наивистични, че решавам да ги разкрася с контур. Да ама контура се точи като червейче, и аз въпреки че съм го пробвала вече, не успявам да направя каквото съм замислила. И за да ги пооправя, размазвам златото в някаква посока. Уф, не е добре, но е по-добре от преди.

Малко точки за разкош донякъде оправят работата. Тази ще е за малкото ми момиче.

Втората мисля да приложа друга техника, защото обичайното рисуване не се получи. Точкуването става за люспи, за другото ми трябва малко замах. Ще е риби. И водорасли. Имам си само синя боя, но пък и сребърен контур. Това ще е за момчето ми.

Остава ми успокоението, че на живо тази изглежда най-добре, нещо, което на снимките не личи.

 И една за "виновничката", с червения контур и малко злато. Като за госпожица я оставям по-семпла, доколкото могат да са семпли тия криволички под рекламен надпис.

 Следва печене във фурната. Вече пробвах, мият се без да пострадат. Ето ги и трите.