Аз вече имам такава публикация - поискай, и ще ти се даде. Чиста истина. Не винаги е както си го пожелал, но този път беше. Само седмица-две, след като ми хрумна, че искам вана, заразпитвах аз кума, къде с какво се занимава. А той реновирал дограма, на една супер модерна за времето си къща. Със звънци и стая за прислугата. Собствениците я построили през 1937г, но след Девети септември се наложило да напуснат България и я продали. Не зная кога точно, но съдейки по това колко са запазени камината, ключовете и контактите, няма да са живели дълго в нея. И купувачът сигурно не е живял вътре много. Защото тази вана , дето я бяха изнесли за вторични суровини, си беше със съвсем приличен емайл, предвид годините си. Осемдесет. Другата вероятност е новия собственик да не се е къпал Ха ха.
Спазарихме я за 10лв повече, отколкото я искал циганина, и стана наша.
Отвън не беше трудно. Ръждата беше малко, и я лъснах бързо с една машинка, с която бръмчат мъжете в гаража и правят от ръждивите бараки коли-мечти, ама ретро.
Не е лесно, само две-три минути, и ръцете започват да треперят, на два пъти я изпусках тази машинка, тя продължава да се върти, подскача по плочите, а аз не знам как да я хвана да не излъска мен. Без почивки не се мина. А това е по-малката машинка!
Отвън е синя, точно като стената, защото ми остана от този фасаген. За грунд послужи една стара боя, която имах, специално за нанасяне директно върху ръжда.
За стената ще пиша друг път, и там си беше голямо умуване. За стената с хубавата врата.
П.С. Писах. ТУК
Мислех как да я вържа някак с останалата шарения, то е ясно, че отдавна загубих връзка с единния стил, ама поне мааалко да има. Затова е със същия шаблон, който правих за стените, но реших да е цветен. Дойде малко голям, но ако не ви кажа, едва ли ще ви мине през ум кое не съм му харесала. За рисуването по стените съм писала ТУК
Купих емайл. Пише - изшкурете. И ми сложили в комплекта шкурка колкото кибрит. Добре де, колкото четири кибрита. Шейсети номер. Обаче този емайл е от 37-а година, то и шкурките тогава може да са били други, ама той не мръдна! Купих си шкурка всякаква, търках, търках, колкото да махна леко ръждата.
После пише - оберете с прахосмукачка, да няма и прашинка! Ама как, разбира се, то навън прашинка не прехвърча!
Пише - сухо на пипане най-малко след...не помня много, но беше достатъчно, за да прехвръкне не само прашинка, ами да се напълни ваната с какво ли не. Стана ми ясно, че гладка вана няма да имам, но поне да е бяла!
Гледах някакво видео, как много професионално изглеждаше емайл, нанесен с някаква шпатула. Да, ама моята гумена шпатула, която жертвах, нито беше достатъчно гладка, нито пък емайла щеше да ми стигне за толкова гладка вана. Викам си, давай, Марче, и без това ще има безброй апликации на листа и боклуци, голяма работа като стане като настръхнала.
Естествено, по закона на Мърфи, в безветрен Пловдив, още повече на място , затворено от три страни, за миг се изви такава вихрушка, че напълни ваната с боклук точно като я завърших. Пет минути чистене, дълбока въздишка, и гореща молитва да не духа повече, сложиха завършек на работата.
Ами наместихме я, остана този, който ще се кисне и зиме вътре, да й сложи гумено уплътнение на сифона, че така пропуска. Има си тапа, И да я върже към обратната вода, съвсем близо и на лесно е. Само че той нищо не направи, въпреки, че първоначално имаше грандиозната идея да й докара вода от бойлера. Обаче колкото са по-грандиозни идеите, толкова по-малка е вероятността да бъдат изпълнени, така че и тази за слънчевите панели на покрива я пропуснах да мине покрай ушите ми. Само гумичка ми трябва, и гофре някакво към канала. Обеща да я сложи, ама друг път. Във всеки случай, като стане, непременно ще снимам. Даже и бързовар за десет лева ще купя, да снимам и пАрата. А ако има и сняг, програмата ще е изпълнена на хиляда процента!
Няма коментари:
Публикуване на коментар