26 май 2014 г.

Рози, много рози. Англичанки, Французойки, и разни с имена.

Не са много англичанките, купувани са последни - по-миналото лято, и за тях просто нямаше място. Изпратих няколко на една приятелка, защото не можех да ги побера. Купувах ги безименни, избирах ги по цвят.

    Една с все още неизяснено съвсем име, но от много гледане стигнах до извода( може би грешен?), че е Charlotte® (AUSpoly) Да му се чуди човек на Дейвид Остин защо е създал толкова близко изглеждащи сортове. Почти бих я оприличила на поне още три.




Още една жълта, която щом видях на живо, нямах повече колебания - Короната на принцеса Маргарита . Доста разхвърлян храст, очаква се да стане катерач, ако и аз я оставя, разбира се. Crown Princess Margareta






              Пред нея е Фалстаф, не мога да предам истинската багра.


  Още една тъмна като Фалстаф, но се различава във формата на цвета и храста. И на нея й трябваха няколко години, за да стане стегната и да не прецъфтява бързо. Прави три обилни вълни, чак съжалявам, че лятото се скрива зад една трева. Много ароматна.  Astrid Grafin von Hardenberg rose.


Една оранжева, която също създава дилема. Lady of Shalott или Pat Austin. По-скоро първото, но ми е все едно, особено докато прецъфтява така бързо. Поне ми разсеяха подозрението, че е Лейди Ема Хамилтън. Но пък мнооого ми хареса още щом я видях!




Друго си е да разпозная един Кардинал Хюм, Cardinal hume rose , безпогрешно! Още не е отворил напълно - много по-широк, отколкото висок. На снимка изглежда винаги в пъти по-зле, никой не би предположил, че кардинала има неустоим чар. До него се мъдри Angel face rose, също лесна за разпознаване, предвид това какво общо взето продават няшите производители. Ирис дей-ска.


   Още една англичанка, купих я, защото разцъфваше в доматено червено. Харесвам оранжеви и керемидени рози, а доматените са редки, тях ги харесвам още повече. Обаче домата стана цикламен, че и с беличко. Но пък е стегнат, поне единия храст. На различни условия имам два - на песъчлива почва западно изложение, и на глинеста - източно изложение. Първия е по-разхвърлян и цъфти по-рано.



 Вторият е стегнат и с повече цвят. Каквото и да ви говорят, да знаете, че от първостепенно значение е почвата!  После грижите!



Зад него разпознах розовия храст като brother cadfael rose , и не зная как се чете втората част на Бг. Обичам тази форма на цвета.Ухае невероятно, за мен цитрусово. Все още е безформен, първите , долни цветове, бяха забили лица в земята. Имах още един същия храст, но се падаше пред входната врата, затова отиде в чужда градина. Ако имах къде да го сложа, нямаше да си го дам.




    Имам и една Alexandra of kent  роза, коато пък изобщо не може да се разгърне, под чашкодряна. А и нещо не бърза да го прави. Слабичка е , не държи цветовете.




  Крьоненбург, една роза на Мейланд, огромни цветове, на дълги дръжки. Цветовете се променят през сезона, разнолика е. Много красива! За съжаление не цъфти много.





  Още една, която хвърчи в облаците - Rina herholdt rose. И тя не особено цъфтежна, или не е на добро място.



Третата братовчедса на предните две ( както се забелязва - приличат си) е Gloria Dei . И тя не се старае много с цъфтежа, но пък с цвета - ах, с цвета!


Има още няколко,  чието име се сещам, но да ви призная - омръзна ми да изброявам. Ще ги спомена в друга публикация. Цъфтят на опашката, в момента отварят.
  Те така или иначе са купувани тук, в България, за по левче два, без имена. Затова се случва и да се повторят и потретят. Въпреки натрупаните впечатления, си оставам фен най-вече на чайните хибриди , още на флорибундите и полиантите, заради непрекъснатия им цъфтеж и малкото място, което заемат - така мога да наредя повечко от тях.
 




24 май 2014 г.

Рози, много рози. Катерачи.

  Днес нащраках 160 снимки. Редуцирах до120, предимно общи планове. Трудно е да се каже общи, защото нямам разстоянието да снимам отдалеч, и снимката няма нищо общо с това, което се вижда с периферното зрение и най-вече с душата. Даже не зная кое да отсея , за да покажа.
   Продължаваме да сме си строителна площадка, все повече са натуриите. Все по-малко ми е времето да оправям, защото освен да правя кафета, айряни, да готвя и за няколко  мъже, да слагам и вдигам маси, да наливам вода, да угаждам на капризни деца, от време на време и помагам с каквото мога на строежа.

  Дъждът е всеки ден, че и по два пъти, но е толкова оскъден, че само ми маносва розите и залъгва, че е мокро. Отдолу земята е суха и спечена. Вали, не вали, поливната система трябва да работи поне през ден.

    Ще се огранича с малко приказки, но пък с повечко снимки.
 Може да ни е черен пътя, но ухае. Три години и независимо от рязането, което ненавиждам, тези катерачи са се проснали много удобно по оградата.





  Две Румби, на едната съм се заканила много. Цъфтят веднъж. Онези дребничките шаренки, които тръгват от жълто и оранжено и накрая направо те палят с огнено червено. Горещи!



 Айсберг, той цъфти и за румбите, просто неуморен и много обилен цъфтеж . Бял.


 Една жълта много ароматна красавица, която при прецъфтяване става с червеникави венчелистчета. Загубих й името някъде през годините, но пък Фидус и Флоров я продават много, затова съм се оказала с три броя, като Румбата.



  Розов, огромен цвят, за който две години имах колебания дали пък не е на чаен хибрид. Но на етикета пишеше - катереща, затова е до оградата. От Ирис дей - с картинка, която няма нищо общо с действителността и изглежда толкова нереално, че на шега я купихме да видим какво ще излезе. По-късно открих и името. Rose Compassion. Твърди , много трудно огъващи се стебла, бавен растеж, не е подходяща за арки.




     И последна на оградата - Еден. Къртицата отдолу рови здраво, няколко клона съхнат.


 Ако трябва да продължа с катерещите - арката е нацъфтяла. Жълто - червената вече спомената роза там е на прецъфтяване, а розовия рамблер тепърва ще запълва. Червената е Симпатия, а розовата една от любимите ми - rose Coral Dawn.





 Айсберг имам и в еднократно цъфтящ вариант. Така се е маносала, че изглежда още по-бяла.




Близо до нея имам и червена еднократно цъфтяща, купена за жълта. Вече зная, че червеното е по-добрия вариант, с жълто щеше да ми бледнее. И прекрасно се съчетава с цъфналата по същото време дойция.