Мнооого съм закъсняла. Реших да пиша публикация, и какво да видя - чака ме чернова. Стара, стара чернова. От края на май. Даже не си спомням какво съм искала да добавя като коментар към снимките.
Ето на тази първата са водопадите на дойцията. Бях решила да я махна, и отрязах до дъно. Тя обаче не се предаде, пропусна една година цъфтеж, и тази се отрупа отново. Мисля, че ще ми липсва, ако я махна.
Вече с много храсти постъпвам така, подрязвам драстично някоя година, за да дам шанс на съседните. Когато навакса, съседните ги чака тази съдба. Иначе няма място.
Това горе е Trollius chinensis, китайски тролиус. Братовчед е на витошкото лале. Имах намерение да не е "това горе", но нещо не се справих с интервалите.
Много си го харесвам, той харесва влага , и си е на точното място. До преливника. Там се наводнява винаги, когато се подменя водата на езерото :)
Поливната ни се нуждае от преработка, най-вече заради тревата. Останалите се нагодиха някак, а и аз ги садя, където мисля, че ще им е добре.
Но когато беше направена, имаше по-малко и доста по-малки растения. Сега струите се блъскат тук и там, и на места остава съвсем сухо.
Притеснявам се обаче, че като се промени някъде водния режим, защото е неизбежно, някои растения ще пострадат.
Ето този кълбовиден син смърч е точно над разпръсквача, и повечето вода е само и единствено за него. Сигурно и затова порасна бързо. Ами после?
Един общ поглед на източната част на двора. Зад оградата помагат с фона една череша, и една слива дивачка. Сливата е изключително красива, когато цъфне. Бял облак. Фонът съвсем променя нещата. Щеше да е друго, ако имаше гора. Добре е поне, че засега хващам в кадър само една къща.
Котката Бела се наслаждава на гледката. Със сигурност не е на арката с рози, защото там розите нямат нищо общо с преди няколко години. И на тази черна неблагодарност отказах да слугувам повече. Режи, пръскай, все болни, цвят минимален. След цъфтежа ги редуцилах от шест на две, и то силно орязани. Но за това ще пиша друг път, и то ако положението остане такова, каквото е в момента.
Снимките ми са съвсееем малко пипнати от редакциите , които предлага Гугъл снимки, но тази с книфофията се нуждае от фотошоп. Нищо общо няма с пламъците, които са феноменални! За малко са, но е много силен акцент в градината!
Такааа. Черновата я изкоментирах, обаче ме чакат още много снимки. Цял юни и половин юли.
Някога успявам да докарам и прилична снимка, ето тази например.
Това е "собствения" ми паун. Шегувам се с това, заради публикуването на снимката в една група във Фейсбук, където имаше коментар - "Тя собствен паун ли си има?" Мхм, собствен, както и собствен петел, собствени котки, рибки и прочее живинки :) Цената е едно страшно врякане цяло лято, включително и нощем през размножителния период. И куришки навсякъде. И изядени пъпки на цветя, опасани хости, наплашени котки и т.н.
Заради карантината покрайнините станаха много желано за разходки място, и доста хора научиха за пауните. Дечурлигата специално подвикваха, за да ги "разпяват". Станахме местна забележителност.
Опунцията цъфна. Напъхах я със саксията на високо и трудно достъпно място, оставена на грижите на дядо Боже. Причината е, че има миниатюрни иглички, които много лесно се забиват и много трудно се чистят. Направо е побъркващо! Затова там, на безопасно място!
Много се смях, когато една приятелка разказа как си е чупнала едно ушенце от тепетата, и го сложила в джоба на шлифера, за да го разгледа по-късно. Само който е пипал опунция ще разбере защо се смях толкова.
Пасифлората също цъфна, тази година се отчита по-добре. Но това е само първия цвят, в началото на юни.Внася екзотична южняшка нотка в градината. Пъстрите листа не са нейни, а на аукубата.
През юни всичко е по-пищно, но розите прецъфтяват.Тази година, може би заради хладната пролет, нямаше общо избухване, а цъфтежът се проточи дълго и поотделно. Аз доста съм ги намалила, но и без тях е не по-малко хубаво.
Зад лавандулата е Picea glauca Sander`s Blue, Освен зелени, има и сини иглички. В разсадника ги видях на голямо поле. Изключително впечатляващи! Така, самостоятелно не се възприема по същия начин, но аз нали си знам ;)
Тревите набират скорост. Там е зеленият сектор.Тази година имам нови попълнения - два петисетума, но може би догодина ще стават за хвалене :)
Амии...не зная коя снимка да покажа, затова показвам няколко.
Нацъфтя и жасмина. Ухае нощем, надалеч. През деня си завираш носа, и една леко отблъскваща миризма те кара да се запиташ - това наистина ли е благоуханния жасмин? Ами не е точно той. Има различни видове жасмини, и ароматите им се различават. Но нощем е божествено!
Исках да продам един от зокумите. Те са наистина много, седем броя в големи тежки саксии. А този го харесвам най-малко. И зимата искам да си спестя качването до втория етаж по извитото стълбище.Качваме ги двама, и е наистина трудно. Особено ако е в един ден с мушкатата.
Нагласих го аз за снимка, привличаща евентуалния купувач. И моят мъж като каза Не! Искал си го, виж какъв бил хубав. Ами хубав я, стратегията със снимката щеше да е успешна. Ще го носим и мъкнем, няма как. Днес ми хрумна и да го помириша, защото усетих приятен полъх. Да! Ухае!
До по-малкото езеро картината е драматична! Черен бъз, sambucus nigra black lace, и червен клен, чието име не пазя. И жалко, много хора го харесват. И не защото е рядък и изключителен, а защото лъчите следобед минават през него, иго карат да грее, според окраската. Тръгва от червено пролетта, минава през оранж, постепенно почти позеленява, август-септември пуска нови яркочервени клонки, и накрая се обагря с есенна премяна.
Картинката става и още по-интересна, когато има поглед и към бука отзад, fagus sylvatica purpurea pendulaq който е много тъмен до големите жеги. После е някакво зелено бордо (ама че цвят измислих)
И тревите са развяли гриви, доколкото успяват да се покажат оттук-оттам.
Някои рози продължават да цъфтят. Балерините, феята, фолклоре, синият ангел
А в края на юни започват хемерокалисите, нацъфтяли са лилиите и един кактус. Аз не мога да запомян името, хубаво е да го пише някъде, като искам да покажа високата си компетентност :) Echinocereus-rigidissimus-var-rubispinus
Ако са ви заболяли очите да се взирате за кактуса - цикламеното петънце в горната дясна част на снимката.
И дойдохме до юли. Месецът още не е изтекъл, но има какво да се покаже.
Тези мили котенца трябваше да са в папката от юни. Сега са по-големи. Някой ги е подхвърлил, съвсем умишлено в нашия двор. Прекалено са малки, за да се ориентират сами къде да се подслонят. Наоколо е поле.
Мяукаше някакво жалтно гласче някъде под навеса. Но щом влезех вътре - Тишина!
Тук изхвърлят не едно коте, но обикновено са 4-5 месечни и нагоре, и си решавам въпроса като не оставям навън храната за нашите котки. Гостите отиват другаде. Трябва да знаете, че нахраниш ли веднъж коте - става твое.
Да, но с тези не се получи както с другите, дожаля ми за тях на третия ден, сложих купичка с храна и вода, и се скрих да наблюдавам.
Излязоха две! В първия момент все едно видях моите Писан и Гошо. Само че бебета. Писан и Гошо са моите котараци, които изчезнаха, и най-вероятно някакъв изрод ги е убил. Няма друга причина да изчезнат ненадейно.
И така , сърцата ни затупкаха развълнувано. Мислех си дали не мога да ги отгледам до 5-6-7 месечна възраст, и да ги пусна край контейнерите, където се изхранват обикновено уличните котки. При нас, в квартала с къщите, контейнери няма, и котките задължително са на някого, иначе не могат да оцелеят.
Но как да не се привържеш веднага към тези малки сладки топчици! И да простиш всички белички! (как се боричкат двамата в саксията с мушкатото не снимах, единствено бързах да ги изгоня)
Имам два-три едва кретащи лилиума, на които им беше време да цъфтят. Затова пък хемерокалисите, с които се застъпват по време, правят все по-големи туфи! Едрият оранжев е и ароматен!
Калата е само с два цвята, но пък листата ѝ са впечатляващи! Не вадя луковиците, успява да оцелее при мен. Надявам се някоя люта зима да не ги унищожи.
Зокумите, които харесвам. Имат цвят на сладолед - лимонов и малинов. И прецъфтелите цветове падат сами, не се налага да се чистят. Имам и розов от този тип, на друго място. Като добавим червен, и един пъстролистен (на който му прощавам кичестия цвят), достатъчно са ми, да не кажа много. Заради носенето.
Стана прекалено дълго, на мен ужасно ми се спи, така че ще добавя останалото тия дни. Дори не ми се редактират грешките сега, и ужасния ми навик лявата ръка да пише преди дясната, и да се чуди човек защо е тоза Ад, който трябва да е Да, или Аз, вместо За, и т.н.....
П.С. редактирах. Но някъде може да е останало нещо.
