От ново - старо

От ново да получиш старо е абсолютно сигурно. Всички се стремят да направят обратното. Сега става въпрос как направих новите греди състарени, само с мацване на четката. При това лесно, бързо и екологично.
В стария си блог вече показвах перголата, направена с греди, свалени от стари тютюневи складове. Все едно винаги си е стояла там и е на почти 100г. Площадката от павета и зидарията от гранит допълват това усещате. Само покрива на гаража беше с ламарина , но вече почти целия е покрит със стари турски керемиди. Продължението на перголата ще е навес, който трябва задължително да не изглежда нов. 100 годишните керемиди са осигурени, но не и гредите и дъските. И моята задача беше да им придам старинен вид.

Единият начин е да ги вали дъждът две години, което нямам как да стане. Другия много го търсих, но успях!

Значи!

Купих си син камък, беше точно толкова като количество, защото е купуван комплект с вар, за приготвяне на бордолезов разтвор.

Източник - http://agro-magazin.com

 Варта, която ми остана реших, че мога да я ползвам за да си варосам овошките , или за рачела есента. Рачела се приготвя, като се киснат парчетата тиква във варов разтвор. После си облизваш пръстите. Като измиеш тиквата от варта и свариш де.

Следващата стъпка беше да намеря стари железа. Кофата беше от някаква мазилка и известно време се чудих дали ще си взаимодейства по някакъв начин с това, което ще кисна вътре, но се престраших. Сега да не си помислите, че за някакви греди ще спазвам изрядна хигиена на процедурата. Железата си изглеждат ужасно, най-малко затова защото са ръждиви.

Ей така се почна:

Изсипах пакетчето в половин 10 литрова кофа с вода, и железата вътре, и така 48ч. Рецептата беше за 24 часа, но нещо не ми дойде вдъхновение на двадесет и четвъртия час. Ура, получи се!

 Най-долу на снимката е една стара греда, като онези на перголата, белязана от времето. Над нея е почти изсъхналата нова боядисана греда. Най-отгоре е небоядисаната греда.

 Само едно нещо пропуснах - ръкавиците. От което също толкова сиви ми станаха и ръцете, и черни ноктите, при това доста трайно. На другия ден посрещах гости и се наложи на всеки да обяснявам, че не пипам с мръсни ръце, просто това по тях не може да се измие.

Шареното започва

Винаги съм изпитвала проблеми с фотоапарата. Със сегашния фотоапарат. Когато бях на 10г татко ме научи да снимам. Обясни ми какво е бленда, каква е ролята на скоростта, що е това фокус и как се комбинира всичко това. След това ми подари Смена 8. За невръстните си години правех много прилични снимки. Не ме затрудни и Вилия-та. Но с Олимпуса съвсем не е така. Или просто аз съм завишила значително критерия. Все не се получава както го искам. А за снимките от градината не ми се иска да използвам редактиращи програми, за да не изпита някой, както аз, разочарованието от това, че синьото цвете от каталога в моята градина изведнъж се оказва лилаво. И все не успявам да я покажа толкова хубава, колкото я виждат моите очи. А може и да е хубава, просто защото аз я виждам такава.
 Но днес е сумрачен ден, в който автоматичния режим прави най-добрите си снимки. Освен това открих и откъде в менюто да задам разстояние до обекта, което също не е лесна работа, защото е в инчове и футове, а аз съм достатъчно боса с английския, за да бърникам настройки. Но направих няколко опита, част от тях успешни.

Установих, че съм избързала с фотосесията на Мускари, защото то днес е пораснало и издължено. Затова го снимах отново, дори и да ви се стори досадно.

Ред е на нарцисите. Първите разтвориха пъпки преди месец и вече са почти прецъфтяли.Тях показвах. Сега представям миниатюрки, които ухаят божествено!

Дребни, патешко жълти:                                           И любимите ми:                 

Един, който е останал самотен, другите са изчезнали:

Малко внимание на игликите. Обикновени "бабешки" иглики. Накупих много и от ярките едри иглики, нито една не оцеля, нищо че няколко години упорствах да ги подновявам. Сега като прецъфтят ще пада голямо делене, защото има много дупки за запълване.

Още едни малки ириси, Iris pumila,  които прецъфтяват бързо, но пък цъфтят разтегнато във времето, вече седмица има цвят:

Iris pumila

Един общ поглед към зелената част на градината, където разчитам на цветовете на храстите. Форзцията отдавна обагри в жълто, сега са отворили цвят японските дюли. Цъфнали са дървета. Това на снимката е червенолистна слива - Prunus cerasifera 'Nigra'.Самите цветчета са много бледо розови, но поотворят ли се листните пъпки, които са пурпурни,  отдалеч има много приятен цикламен оттенък. Почти съперничи по красота на цъфнала праскова, води я по броя на цветчетата, но отстъпва по багра.

    Тук съм "захапала" по малко от двете японски дюли , едната оранжевее, а другата червенее.

В къта при албицията вече е засадена махония. Дано се хване. Избрах с малко клони, защото и корените бяха малко. И малко ме смъмриха, защото моята половинка иска всичко да е голямо и да е по много. А аз винаги търся баланса. Тази пък за сметка на останалото има червени листа - расла е на слънце.

Махонията дойде заедно с каменното корито за бъдещата чешма. Отдавна искаме такова. Точно този размер ми беше нужен - нито голям, нито малък. Изглежда като току що издялкано, и е от зелен камък. Дойде от 250км, от родния ми край. Баба имаше такива зелени малки корита за водата на кокошките. Вече си го обичам, много.

А този хромел е от Троянския край. От него ще излиза чучура на чешмата. Но трябва задната част да е масивна, а замисълът беше да е максимално тънка, за да не пречи на гледката. Аз вече от години "живея" в бъдещата къща, "построих" я мислейки какво ще виждам от всеки прозорец на стаите й и това изигра главна роля къде какво ще има в градината. Сега като си седна в хола, пред мен - чешма. Трябва да е красива. Без да искаме, но то случайности няма, зад чешмата се оказа една свръх висока роза, така че си е точно на мястото.

А спомняте ли си тези столчета? винаги ги свързвам с ресторантчетата край морето. Като ги погледна ми замирисва на пържена цаца и бира. Вече имам десет. Надявам се да стигнат.
Миналото лято още не живеехме тук, и идването беше свързано с много работа. Имаше дни, когато от гости не можех да свърша нищо. Съвсем различно е да живееш в къща. Минават хора, някои идват специално. Знаят, че ще ни намерят на двора. Идват заради нас, идват заради цветята, заради рибките, да видят децата, защото някой им казал, да питат нещо, да се запознаят, защото някой ги е довел, изобщо...милион причини. Затова ми трябват много столчета. Ако са с история, като тези, още по-добре. Имаме няколко пласта боя за сваляне. В краен случай ще мажем върху тази. Важното е, за има кой да седи на тях.

Мускари

Това красиво пролетно цвете имам отдавна, в различни варианти. На места се увеличава като бройка, на места намалява. Не зная кой е по-виновен - сляпото куче или редовното поливане лятото. Всяка пролет виждам и много семеначета, но на следващата година са останали далеч по-малко.
Направи ми впечатление също и формата на листата. Едните са с дълги листа, които се появяват още през есента и са зелени цяла зима.

Ето и още един подобен сорт, но листата са по-къси, а цветът е двуцветен - лазурно синьо и бяло:

Бялото муркари също е с дълги листа, но те се появиха чак през пролетта. Едната туфа стана жертва на друго растение, което насадих миналата година като някакво мъничко стебълце, а сега е покрило белите цветчета. Напълно бях забравила, че там съм садила луковици. Сега ще трябва да вадя и двете растения и да ги намествам някак.

Другото ми мускари има листо с форма на лале, само едно листо засега. И изглежда така - тъмно и светло синьо.

При саденето на другите растения и това мускари е било забравено, дано догодина се умножи.
При минзухарите има също малко възрастни растения, но пък и много семеначета.

Студено

  Студено е. Много студено за хора, които вече са усетили полъха на пролетта и са настроени за съвсем други температури. Баба Марта се е развихрила повсеместно.

 
Тази зима отоплението е на дърва. Печката е истинско бижу, стара, пловдивска. Предишната собственичка ни обясни, че е правена по случай някакъв юбилей на Панаира, затова на вратичката е Панаира. Долната вратичка е Пешеходния мост, а горе са прозорчетата от Стария град.
Не съм от Пловдив и не зная нищо за историята на тукашните заводи, затова се опитах да намеря в интернет нещо за производството на печки, за съжаление няма Ни-Що.

Другата печка е още по-стара и още по-красива, малко по-голяма от предната. Тя стоя една година навън и доста пострада от това. Но нямаше време за възстановяване, излъскахме я малко и  запознахме с дървата и въглищата.

Е, научих се да паля печка. Не е толкова лесно, колкото изглежда. Особено като ти продадат влажни дърва.Че е мръсно, мръсно е, но топлината и аромата са неповторими!
  Откакто се отопляваме с огън изхвърляме далеч по-малко боклук. Всичко органично и сухо гори. А пепелта се превръща в тор за градината.

 

Разчитам много на калия и особено на калция вътре, защото при липса на калций и алкална среда, растенията не успяват да усвоят желязото и стават хлорозни. Това е голям проблем при мен, постоянно внасяме желязо, но ефекта е временен.
  Странното е това което прочетох в една статия на АгроНет. И това е, че пепелта не е вече тор ако се намокри. Добре де, растенията в суха среда ли растат и как точно си отдава елементите ако не се намокри??? Някой пак е преписвал без да мисли.

Първият ден на пролетта

       Баба Марта се приготвя да си тръгва, в първия й ден я посрещнах с тази декорация:

Венецът красеше тухлената ми стена, но цветово не изглеждаше съвсем добре, затова поразредих бръшляна в градината и го окачих за повече контраст.

Едно близко пътуване беше причина да сваля мартеничките, господин Щъркът важно крачеше в реката. Мартеницата вече краси цъфналата кайсия.

Цял ден пчеличките жужаха от цвят на цвят, а аз улових друго насекомо. Знаете ли как се казва? Много бих искала да науча!

Кайсията все пак пострада от пролетните студове. Всички овошки бяха напръскани с Антифрост, но отворените цветове не се спасиха.

В крайна сметка половината цветове бяха покафевели.

Цъфнаха и първите храсти в градината - форзициите. толкова ме радват с този ярък слънчев цвят! Моята половинка не ги харесва особено и често мисли как да ги замени, но аз не си ги давам заради тази първа пролетна багра.

Forsythia

Forsythia

Започва да цъфти медуницата Pulmonaria officinalis. Имам две различни мънички коренчета след разсаждането, което май се оказа излишно, защото това цвете се е самонасяло в доволно количество.

Pulmonaria officinalis

Pulmonaria officinalis

За моя голяма радост се е самонасяло за първи път и друго растение - Арум. Изпитвам известен страх да разсадя тези бебчета, а са ми много важни, защото от три корена Арум е останал само един.

 Arum italicum

Да си призная, никога не съм виждала как от семка пониква плодно дръвче. Докато си ровех под декоративната ябълка, забелязах странни семеначета. Някои излизаха направо от плода!

Malus x zumi 'Golden Hornet'

Така изглеждаше, когато я купихме. По-интересното в случая е, че я избирахме по вкус.

Malus x zumi 'Golden Hornet'

Батутът  е част от атракционите в градината, след езерото, детската къща, пауните и фазаните, а може би и преди тях. Имаме и заявки за преспиване :)

Градината се събужда

Ах, с какво нетърпение чакам пролетта, с огромно нетърпение! Мъничко остана! Радвам се на всяко цветче, на всяко разлистено клонче!
Общо взето градината изглежда доста неугледно, работата в по това време на годината е много, но за петте й години живот за първи път сме готови да я посрещнем пролетта с подготвена градина. Това е голямото предимство да е част от дома ни.

Първите цветове на кайсията! От нея сме хапнали десетина кайсийки, миналата година късните пролетни студове бяха причина да остане без плод, за сметка на това порасна много, и сега е отрупана с цветни пъпки.

Плашилото все още няма за какво да плаши, стърчат пера лук и няколко марулки са се заразбързали:

Тази година лопатата в зеленчуковата градина няма да влиза. Заформихме спор нужен ли ни е браздир за тия 120-130 квадрата или не. Заканих се днес да направя пробно браздите с мотиката и да засека време, от което се подразбира, че моя милост го намира излишен.

Рибките в малкото езеро са се разшетали, оказа се, че дори имат малки.

Плета от източни туи е подравнен отгоре, някъде прираста е 60см.

Thuja Orientalis Compact

Thuja Orientalis Compact

Оказва се, че ако получава достатъчно вода и се подстригва редовно, живият плет от Thuja Orientalis Compact може да изглежда и добре и да няма нищо общо с огромните разпарчосани рехави дървета, които често виждам.
Повече си я харесвам с разрошени върхове, заради природния вид на градината, но няма как да се мине без това.

Я да си огледам любимото кътче и от други страни. Това е основната гледка, която ще виждам през прозорците на хола. Съвсем умишлено са насадени предимно вечнозелени видове.

От дясната страна на прозореца на къщичката (за съжаление така и не е довършена) имаше огромен полегнал храст зановец Cytisus procumbens. Това растение като че ли съм го срещала с най-много имена. Върху него се беше проснал вариегатен японски нокът, Lonicera japonica, който така го беше покрил, че светлолюбивото растение започна да съхне. Миналата година се отложи оправянето му, заради славея, който си направи гнездо отдолу и ни пя любовни песни. Обаче и котките ги слушаха, затова славейчето бързо напусна квартирата. Тази година игра триона и ножицата, зановеца е вдигнат на стебло, за да получава максимално светлина, а пълзящия агресор е съкратен поне на 80%.

От цялата процедура остана тази купчина:

И сега една обиколка на старата част на градината по посока на часовника. Сега е моментът да се види най-добре, макар и с такъв жалък вид:

Това е лехата под албицията, точно след като моята силна половинка изкорени японския лигуструм. Жал ми беше за растението, но там мръзнеше и изкарваше рехави клони. Засега плановете са да го замени махония, а някъде в празното да цъфти розова лагерстремия. Надявам се и всички стърчащи кабели до лятото да се превърнат в градинско осветление.

Брега на езерото ще бъде довършено с камъни. След развиването, кортадерията се оказа зелена. От нея е изрязано малко - страничните листа и върховете. Преди изрязването. Меката зима я запази, силно се надявам най-сетне да видя и цветовете й, сигурно ще прехвърлят три метра.

Продължавам с полянките:

На горната , точно в средата, зад малкия клен, имаше едно разкошно дръвче - ацер Shin-Deshojo
Нападнаха го някакви гъбични и загина .Сега е отрязан на пън, вижда се, че ще избие нещо, но дали е ацера или подложка, не се знае.

Следва арката с шест рози. Не беше пипана от по-миналата година, есента. От една страна - не остана време за нея, от друга - може би това си е оправдание, но тази топка бодли се поддържа доста неприятно и задължително има боцкания и одрасквания, дори когато се работи с велурени ръкавици. Всъщност почти нищо не отрязах. Махнах изсъхналите клони. По това, че са вързани с тел,разбрах, че са най-старите. Розата сама се беше почистила.

 Тази зима беше топла и измръзвания няма. получи се една препълнена, здраво натъпкана и наритана кофа, с диаметър обхвата на ръцете ми.От снимката със сигурност не става ясно за каква грамада става въпрос. Смели ги златната ми клонотрошачка и всичко беше разпръснато из зеленчуковата градина. Мир на праха (чипса) им.

И дали защото в градината е насипана пръст от всички краища на града и тази е някаква подходяща, или просто защото е по-сенчесто, този мрежест ирис katharine hodgkin е значително по-син от другия до розите:

ирис katharine hodgkin

Той цъфна по-късно и ще му се радвам по-дълго.

До него се мъдри самардала, или казано по-културно Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum syn. Allium bulgaricum. Това растение със силен чесново-луков вкус и аромат, си го поръчах чак от Холандия, защото парадоксално се оказа, че Allium bulgaricum в България не успях да намеря. Не зная холандците дали заради вкуса му го въдят, или заради интересните цветове, но аз определено ще го ям.

Малко цъфтящи - иглики, едва разцъфтели, мини нарциси, пушкинии семеначета, оцелели след набезите на сляпото куче.

Едно цвете, заслужаващо внимание - хибриден топкарамфил, пълзящ, презимуващ. Оказа се, че мери сили с иглики и луковични. Цъфти цяло лято, но не предполагах, че започва толкова рано. Направо златен! За съжаление не се насява, може би семената са стерилни. И опитите ми да го вкореня чрез отводи засега са неуспешни.

Тревите, които можеше да бъдат изрязани и по-рано, особено дешампсията. Сега тръгна с отрязани връхчета.

Deschampsia caespitosa

Calamagrostis acutiflora

Elymus arenarius

Пропуснах да снимам каламагростис брахитриха, но не е чак такава загуба.

Аубриетата също отваря цветчета. Разкошна през пролетта, лятото изглежда ужасно, поне на този южен склон. Има вид на загинала, есента от сухите клечки тръгват листенца и изкарва зимата вечнозелена. Тук е миксирана с някаква еуфорбия (млечка), имам подозрението , че аз умишлено съм я довлякла от някоя поляна, заради особеното си отношение към млечките и прехласването пред жълто-зелените им цветове. Млечката изглеждаше прекрасно зимата , с яркочервени стебла. Май ще си я оставя там.

Дори специално си купих еуфорбия, надявайки се на голяма кръгла туфа, уви, купих я инцидентно и без да му мисля много,запленена от есенните й багри. Оказа се, че тя се стели по земята, но ни най-малко не съжалявам. Просто се налага да й намеря по-подходящо място.

Euphorbia myrsinites

 От храстите ми цъфтят Форзиция и една Калина , Viburnum Bodnantense. 

форзиция

Viburnum Bodnantense