3 април 2013 г.

Шареното започва


Винаги съм изпитвала проблеми с фотоапарата. Със сегашния фотоапарат. Когато бях на 10г татко ме научи да снимам. Обясни ми какво е бленда, каква е ролята на скоростта, що е това фокус и как се комбинира всичко това. След това ми подари Смена 8. За невръстните си години правех много прилични снимки. Не ме затрудни и Вилия-та. Но с Олимпуса съвсем не е така. Или просто аз съм завишила значително критерия. Все не се получава както го искам. А за снимките от градината не ми се иска да използвам редактиращи програми, за да не изпита някой, както аз, разочарованието от това, че синьото цвете от каталога в моята градина изведнъж се оказва лилаво. И все не успявам да я покажа толкова хубава, колкото я виждат моите очи. А може и да е хубава, просто защото аз я виждам такава.
 Но днес е сумрачен ден, в който автоматичния режим прави най-добрите си снимки. Освен това открих и откъде в менюто да задам разстояние до обекта, което също не е лесна работа, защото е в инчове и футове, а аз съм достатъчно боса с английския, за да бърникам настройки. Но направих няколко опита, част от тях успешни.

Установих, че съм избързала с фотосесията на Мускари, защото то днес е пораснало и издължено. Затова го снимах отново, дори и да ви се стори досадно.



Ред е на нарцисите. Първите разтвориха пъпки преди месец и вече са почти прецъфтяли.Тях показвах. Сега представям миниатюрки, които ухаят божествено!



Дребни, патешко жълти:                                           И любимите ми:                 




Един, който е останал самотен, другите са изчезнали:


Малко внимание на игликите. Обикновени "бабешки" иглики. Накупих много и от ярките едри иглики, нито една не оцеля, нищо че няколко години упорствах да ги подновявам. Сега като прецъфтят ще пада голямо делене, защото има много дупки за запълване.




Още едни малки ириси, Iris pumila,  които прецъфтяват бързо, но пък цъфтят разтегнато във времето, вече седмица има цвят:


Iris pumila

Един общ поглед към зелената част на градината, където разчитам на цветовете на храстите. Форзцията отдавна обагри в жълто, сега са отворили цвят японските дюли. Цъфнали са дървета. Това на снимката е червенолистна слива - Prunus cerasifera 'Nigra'.Самите цветчета са много бледо розови, но поотворят ли се листните пъпки, които са пурпурни,  отдалеч има много приятен цикламен оттенък. Почти съперничи по красота на цъфнала праскова, води я по броя на цветчетата, но отстъпва по багра.


    Тук съм "захапала" по малко от двете японски дюли , едната оранжевее, а другата червенее.


В къта при албицията вече е засадена махония. Дано се хване. Избрах с малко клони, защото и корените бяха малко. И малко ме смъмриха, защото моята половинка иска всичко да е голямо и да е по много. А аз винаги търся баланса. Тази пък за сметка на останалото има червени листа - расла е на слънце.


Махонията дойде заедно с каменното корито за бъдещата чешма. Отдавна искаме такова. Точно този размер ми беше нужен - нито голям, нито малък. Изглежда като току що издялкано, и е от зелен камък. Дойде от 250км, от родния ми край. Баба имаше такива зелени малки корита за водата на кокошките. Вече си го обичам, много.


А този хромел е от Троянския край. От него ще излиза чучура на чешмата. Но трябва задната част да е масивна, а замисълът беше да е максимално тънка, за да не пречи на гледката. Аз вече от години "живея" в бъдещата къща, "построих" я мислейки какво ще виждам от всеки прозорец на стаите й и това изигра главна роля къде какво ще има в градината. Сега като си седна в хола, пред мен - чешма. Трябва да е красива. Без да искаме, но то случайности няма, зад чешмата се оказа една свръх висока роза, така че си е точно на мястото.


А спомняте ли си тези столчета? винаги ги свързвам с ресторантчетата край морето. Като ги погледна ми замирисва на пържена цаца и бира. Вече имам десет. Надявам се да стигнат.
Миналото лято още не живеехме тук, и идването беше свързано с много работа. Имаше дни, когато от гости не можех да свърша нищо. Съвсем различно е да живееш в къща. Минават хора, някои идват специално. Знаят, че ще ни намерят на двора. Идват заради нас, идват заради цветята, заради рибките, да видят децата, защото някой им казал, да питат нещо, да се запознаят, защото някой ги е довел, изобщо...милион причини. Затова ми трябват много столчета. Ако са с история, като тези, още по-добре. Имаме няколко пласта боя за сваляне. В краен случай ще мажем върху тази. Важното е, за има кой да седи на тях.






Няма коментари:

Публикуване на коментар