Сиренце

 

            Първото ми домашно сирене, няма как да не го споделя!

    И аз съм чувала - хляб с дупки, сирене без дупки, да ама не ми се получи съвсем. Но е божествено вкусно!!! То  си има интересна история, затова е още по-вкусно. Тук намигам.

 Идеята беше да е овче/козе , от онези овчици и кози, които препускат край нас два пъти на ден, запрашават и ароматизират.

И така, осем литра мляко бяха осигурени. Това точно преди една гръмотевична буря. И защото предишната останахме без рутер и без траф за онзи красив бял полилей, който си виси и свети на открито, този път взехме мерки.

  А аз, докато отмине бурята , викам си - ще сваря млякото, даже малко ще поизстине. После ще прочета рецептата. Купили сме мая за сирене от тукашния магазин - там  тя стои на много видно място, пък и има защо - в махалата гледат общо 7 крави и едно стадо овце/кози. В други махали сигурно има още.

 Аз варя 4 литра вън, ММ вари другите 4 вътре. Моето мляко взе да се надига, идва ММ и пита както се полага на един инженер технолог - Абе ти сигурна ли си, че това мляко за сиренето се вари??? Ми....не знам, ама го сварихме.

  Спира бурята, пускаме компа и Оп - изненадаааа!!!! Млякото за сирене не се вари!

 И  си имам още 8 кила кисело мляко. Освен кравето, което направих предния ден.

 Чакам аз до следващата седмица, когато трябва да си вземем 5 литра краве от местните каубои.

Това сигурно са най-псуваните крави на света, обаче сравнено с млякото на други местни крави, тяхното е най-вкусно и маслено. Дали е от псувните???Хихихихи.

 Не че овцете не го отнасят, докато тичат край къщи, овчарят даже на име ги благославя. Още по-хихихи. Имаше и някакъв виц по въпроса.

  Щателно изучавах всякакви рецепти. Първата, на която попаднах ми се стори много претенциозна, но като направих сиренето си дадох сметка, че е много аналитична. Тази. Има и първа част, честно казано не я търсих.

  После реших, че едно правене на сирене не може да е толкова сложно, прочетох много рецепти и дискусии, и си харесах Тази , на баба Тинка.

  Едно време никой не е пастьоризирал мляко, правили са сиренето с прясно издоено мляко, което си е било с нужната температура. Значи някъде около 35 градуса. И никакъв калциев двухлорид (правел сиренето по-твърдо) не са знаели какво е, ползвали са сирище, една част от стомаха на агнето. Предполагам, че и капкомер са нямали.

 Затова загрях млякото да ми хареса температурата, да ама като пъхнах термометъра вътре, живака или каквото е там щеше да изхвръкне. Затова - на усет трябва да е хладко.

 За 10л мляко прочетох, че се слага една супена лъжица мая, не че на шишенцето с маята не пише колко се слага. Обаче нямах капкомер. И на моите 5 литра сложих една чаена лъжица мая. И естествено, забравих, че се разрежда с малко вода, направо в млякото я сипах. Бърках, бърках, бърках, да съм сигурна , че е разбъркано. После отлежа завито (в тенджерата) 1 час, отлях цвика, нарязах на парчета и стоя още 1 час. После внимателно го прехвърлих в тензух и цедих както се цеди мляко. По принцип лесния традиционен начин е да се прави така:

А по-сложния, който е сложен само в направата на уреда е този:

http://pishmanlady.snimka.bg/experiment/domashno-sirene-i-kashkaval.526676

  Обаче както реших да го цедя аз,  за 10л мляко един тензух няма да ме оправи, трябват си два. Иначе в средата ще остане кашкаво, няма да се отцеди. Аз и петте литра ги въртях два пъти, да съм сигурна, че не е останала каша вътре.

  Не зная колко излезе като грамаж, според книгите - около половин кило, малко повече. Като зная колко е вкусно, нямаше смисъл да го съхранявам 40 дни в саламура, затова не се задълбах в зреенето. Само го нарязах на едри филии и го посолих с обикновена готварска сол, малко по-обилно отвсякъде. Наредих го плътничко в купа, метнах му тензуха отгоре както си е влажен и - в хладилника. На другия ден е превъзходно, равномерно осолено! Дори си мисля, че ще ни е крайно недостатъчно да се нахраним.

  Ако сте имали търпението да ме изчетете до края, без да се прехвърлите направо на онези линкове по-горе, да знаете, че ако се пастьоризира млякото, това с добавянето на кисело мляко (първия линк) има резон, да не го забравите. И не съм рязала сиренето на кубчета по 2см, защото се притесних, че ще стои раздробено после, а не хомогенно, моите бяха 6-7см.

П.С. Днес, 4.01.2019г някак си стигнах до тази публикация и я прочетох внимателно. Много ще се радвам, ако някого съм вдъхновила и си е направил сиренце. И ще е много жалко, ако обяснението не е било достатъчно, за да се получи добро сирене. Как го правя сега. Загрявам млякото до максимум 37 градуса. Според указанията 5 капки мая на литър мляко. Само че се оказа, че с едната марка се получава, но с другата трябва да сложа близо двойно.
За надробяването - дробете и не се притеснявайте. Раздробявате и оставяте в покой известно време. Водата се отделя по-добре. Ако може да я излеете без дробилката, колкото е възможно, ще се получи най-добре. После в тензуха и да се отцежда. По някое време накланям тензуха в една и друга посока - тече повече. След осоляването се оказа, че от 5-6л мляко се получава кило сирене.

Ценностите

 Днес прочетох споделеното от една майка на дете с множество увреждания, и много ми се иска да споделя нещо, което тя е написала.

Забелязала съм, че когато хората са щастливи и имат всичко, стават досадно придирчиви към детайлите, суетни и претенциозно изискващи към съдбата си. Ако децата им са здрави, не са достатъчно умни; ако са умни - не са достатъчно послушни, ако са послушни, не са талантливи в сферата, в която се очаква от тях, ако са талантливи, не са достатъчно талантливи.... 

Ако имат работа, тя не е достатъчно добре платена, ако е платена, не е достатъчно интересна... Ако имат дом, то не е достатъчно голям, ако е голям, не е достатъчно в центъра, ако е в центъра - не харесват съседите... 

И така в период. Никога не е достатъчно достатъчно.

Когато животът ни започне да дерейлира от нормалните курсове на движение - независимо в коя линия - започваме да оценяваме НАИСТИНА важното и другото спира да има значение. Спираме да сме дребнави и жлъчни и започваме да помагаме на тези около нас - когато можем. Затова твърде често явление е да видиш някой с проблем да помага на друг с проблем. Защото проблемите са рестарт бутона, след който нищо вече не ни изглежда, като даденост и сме готови да се зарадваме на най-дребните нещa около себе си и да ги приемем, като благословия. Защото нашите трудности ни правят смирени и чувствителни към трудностите на другите.

от тук:  http://www.topexperta.com/page_209.html?fb_action_ids=10203315463421158&fb_action_types=og.likes

Юнски

За пореден път си разучавах фотоапарата. Вече на теория уж съм съвсем наясно какво ми трябва, за да постигна плитка дълбочина на снимката. Обаче на практика ми стана още по-ясно, че няма как да ми се получи. Дори и метричната система разбрах откъде да променя, вече меря в метри, не в инчове, ама мерилото ли не ми е точно, не знам. Като върна на автоматичен режим и работите си идват веднага на място.
  А днес е ден за перфектни снимки на автоматичен режим, баш като за мен! Чат -пат сменям на P ,там съм го усетила вече и се оправям. Иначе снощи в стаята ми се получиха нещата, осветлението на снимката беше по-добро от на мижавите крушки.
 Не е по темата, но да знаете, че това с икономичното осветление си е икономично само от гледна точка на това да консумираме по-малко енергия. За джоба ни никак не е икономично, тия ледки изгарят за по-малко от година. Не зная заради ниската мощност на тока ли е (при нас е така - пусна ли пералня, не мога да пусна печка) , но само след половин година ледката започва да свети наполовина, а след още половин година мига, мига и вземе че угасне. Тва е.   То пък за нас и това му е предимството на Лед осветлението, че поне мога да си светна всички лампи като си пусна пералнята.

 Да ви покажа сега ММ какво донесе - в пет малки саксийки. Аз ги превърнах в една, ще кажа и защо.

Duchesnea indica

 Засадихме от това нещо на скалния кът на съседа. Там ММ прави голямо езеро, което като се изкопа направи и голяма купчина пръст. Тъй де, да му утива. Обаче тази купчина иска повече финанси, за да се превърне в зелен куп, затова се насадиха и разни почвопокривни. Само тази декоративна ягода ми беше непозната, нямам в градината. Но пък имам един плевел, който много прилича на това, и с който се боря от години. Затова прецених, че може да свърши работа за пълнене на дупки, където юниперусите след време ще скрият необуздания му стремеж да се сади като бясно. Обаче в моята градина такова място нямам. А ММ е поразен от резултата при съседа, много го хареса и ми го домъкна.
 Събрах си го аз в тази саксия, колкото да не го уморя в мъничките. Пуснахме пауните да се разходят, и след час вече нямаше и помен от хубостта му - всички ягодки мистериозно изчезнаха, без следа. Всичко останало остана непокътнато. Сега трябва да го завра някаде, докато успее пак да се украси. Duchesnea indica му е името, плодовете ставали и за ядене, но били безвкусни.
 Аз старателно го крия от малката щерка, която е всеядна, но ако ще го слагам някъде за постоянно, ще трябва да хапна малко, за да зная дали ще се яде, дали ще се получи нещо със стомаха ми и т.н.
 Налага се да го правя с всички достъпни плодчета в градината. Силно отровни растения не отглеждам, ако ще да са безумно красиви.

Ето това пък ще ми е е изглед през единия прозорец на дневната:

  Това с изгледите е планувано още като садихме - къде изглед, къде сянка.... Е, и случайни попадения има, от чиста лакомия. Вече я озаптявам, защото ще ми развали съвсем изгледа.
 Но като вдигнахме конструкцията на къщата, вече пролича. Сега чувам от приятели - Това как е насадено, все едно тук е трябвало да бъде. А пък то си е нарочно там, но досега беше невидимо за чужди очи.

Друг изглед, който не е сниман съвсем от "прозореца", но идеята беше да се вижда това. Любимата ми розичка, на която дъждовете пречупиха част от клоните (заради тежестта на мокрите цветове). Друга част пречупи кучето, докато препускаше бясно край нея. Вързах останалото , за да има някаква форма-

 Караман ММ го избира по красота. Парадокс, защото от черно-бялото кученце с такива дългокосмести родители, се оформя едно късокосместо и рижаво създание. Има да расте още няколко месеца, но няма надежда да стане какъвто очаквахме.
    Но пък ми е хитрец той - изпълнява всички команди, които съм го научила ВЕДНАГА само ако има награда след това. Помни и такива, усвоени преди месец и неизползвани повече. А пък аз не съм особено старателен учител.

 През останалото време си прави каквото поиска и се налага да упражнявам сила, за да променя посоката му. Вече се иска доста сила. Затова навън - само на повод, нищо че ходим по поляните.
  Като се приберем има  малко време да потича и поиграе. И тогава започва голямото тичане - като хала е. Веднъж имах неблагоразумието да го извикам при мен, докато си седя на поляната. И това ми ти куче като се засили, и се спря в носа ми. Любов, кво да праиш. И доста кръвчица пуснах.

Ето Караман с разлика 4 месеца:

  Цъфна астилбето. Три са - бяло, розово, циклама. Розовото е най-зле, бялото има един цвят. Цикламата се оказа най-цъфтежно. Влага имат достатъчно, но кисела почва не мога да им направя. И това е резултата.

 Лилиумите са още по-нацъфтяли, все оранжеви. Знаят, че обичам оранжеви цветя. Цветът им е с една идея по-червен и ярък, точно какъвто го обичам.

И нарът цъфти до тях - същото оранжево. Наровете пък цъфтят до есента. Сега обилно, после не толкова.

Цъфтят и хостите:

Цъфти една закъсняла вайгела. Бебе е още, не се е научила.

И The fairy rose цъфти последна. Дъждът я е свалил до земята.

    Започнаха да цъфтят и декоративните треви - каламагростиса започва с виолетов оттенък (Calamagrostis acutiflora )

Calamagrostis acutiflora

 Стипата е много нежна. Прилича точно на конска опашка. Stipa tenuissima pony tails

stipa tenuissima pony tails

И малко плодове - приятно ме изненада степната вишня. Очаква се да стане храст, повече широк отколкото висок, което е много плашещо, обаче пък плодовете й са невероятни - имат консистенцията на вишня, а са сладки . Prunus tomentosa

Prunus tomentosa

Тази година за първи път роди най-малката ябълка. Вече бяхме забравили каква е, като гледам - червена превъзходна.

А тези откога ги чакам! Няма по-вкусно от това, да си скъсаш салатката от градината.

Даже издебнах дъждовете и щом поизсъхне пясъка, редих павета. Нааааййй-сетне е готова и тази пътечка - към зеленчука и кучето. Само колибата на кучето не е готова, защото не искам да е просто колиба. Но не се знае как ще се развият нещата, може и просто колиба да е. Отсреща, под жълтата туя, която старото куче изгриза (ден преди да умре, сигурно му е било много зле, почивай в мир Шаро) ще има ярко червена ръчна помпа - чешма. Това не знам кога. Помпата я има, и тръби също, но ръцете не стигат.

 Завършвам с няколко снимки, за които нямам какво да кажа. Харесвам си ги, обичам си градината. Всичко ми харесва.

След дъжда 2

Розичката, която живее нов живот. Тя е доказателството за това, че цветята се нуждаят от грижа и любов, и им е нужно съвсем малко, за да се преборят за живота. Тази малка нежна хубавица стоя две години в почти чист пясък, където редките поливки бяха почти безполезни. Не порасна повече от 5 см и бях готова да се разделя с нея, защото дребните й листенца ми напомняха шипкови. Но ММ я извади, насипа й нова, плодородна пръст, и най-после видяхме цветчето. Третата година беше само едно.

Кардинал Хюм окъпан от дъжда. Няма снимка, на която някой би я харесал. А на живо е уникална!

Ето го пак Кардинала, а пред него Каликарпа. Сега й е времето да цъфти. А есента се отрупва с лилави плодчета. 

 

Снимката с плодчетата е от миналата година.

Зановец - сигурно сте го виждали по склоновете на пътищата. Много издържливо на суша и пек растение, укрепващо склоновете. При мен е почти на сянка, затова издълженото стебро оставих голо, а на върха му дадох възможност да цъфти, погален от слънцето. Има невероятен нежен аромат!

 

Тук се вижда, погледнат откъм другата страна.

Лилиумите започнаха да цъфтят. Оцелели са единствен ооранжеви. Наскоро разглеждах стари снимки с толкова голямо разнообразие на цветове! Къде отидоха? Пълно е с оранжеви.

И един розов нисък, който си купих миналата година в саксия. Пишеше, че е стайно растение. Да ама аз го възпитавам навън.

Бяла Маца (да, така се казва), в кадър. Постоянно ходи след мен. И в момента в който приклекна да я снимам, тя спира да позира и тръгва към мен. Тук не клекнах.

       И други животинки. Няма шанс да излетят.

Караман ми позира - на четвъртия път отказа, нямаше лакомства.

И един грижовен татко.

След дъжда 1

      Много се чудих с коя снимка да почна, тази много си я харесвам, нищо че троскота виси изпод самбукуса. Там изобщо нямам достъп, освен ако не изпочупя клони и не стъпча нещо. Това троскота е отвратителна трева, ако си я имаш в градината. Ако е навън е безценна! Няма умиране това нещо! И завзема грандиозни площи!
   Някога докато разхождам кучето и наблюдавам как се променя поляната, си помечтавам за дива градина, в която цъфтят макове, глухарчета и балдарани. Като хване сушата, ще ги окося и ще си кося редовно троскота. Така до есента ще си имам нещо зеленко. Ще си оставя няколко екземпляра за семе, защото ако ги окося всичките преди да хвърлят семе, няма да има на какво да се радвам другата година. Ще си имам бодливи джанки, някоя черница, и орехи, естествено. 
    Тук орехи под път и над път. Аз постоянно скубя по някой из градината. Свраките ги разнасят, изпускат тук там, и след една -две години ореха тръгва. И расте, не се помайва.
 И така докато си живея в дивотията, ще си мечтая за градина като тази, дето я плевя от троскота. Няма начин.
  Още два погледа към езерото, малко зад самбукуса:
 

   Това езеро рядко го показвам, защото отдавна трябваше да си има и водопад дори, но мушамата се оказа с 10-15см по-къса, отколкото ни се искаше, затова без да обяснявам на дълго и широко, в общи линии ще кажа, че нивото му е по-ниско от планираното и след много раместване на камъни, на ММ му се схвана кръст и го държим така вече три години,неподредено. Иска си сериозно преправяне, или нова мушама, която не е приоритет в момента.
   Освен троскота, съвсем доброволно си отглеждам други треви, не агресивни, но неунищожими с физически средства. Поне на мен ми е абсолютно невъзможно да забия лопата в туфата. На тревите им предстои да растат и да цъфтят (основно есента), а дъждът не ми позволи да снимам цъфналите, защото нежните класове бяха слепнати и виснали.

     В старото езеро кипи живот, ММ нагази до гърди за да оскубе листата на дълбоководната лилия, но тя за седмица навакса. Трябва често да го прави това упражнение, ако иска рибите да не страдат от липса на кислород. Останалите растения се справят с водораслите, рибите се справят с жабешки хайвер и попови лъжички, торят, засега не е прекалено топло и еко системата е безупречна без филтър и препарати.

  Днес лилията ме изуми, въпреки дъжда и часа (следобед започва да затваря цвета), тя си беше цъфнала!

Цъфтят и водните ириси. Белия го снимах в един адски пек, и режима на апарата не се е справил, или по-скоро аз не съм се справила с режима, но е БЯЛ ирис!

Този е бледолилав, към розово. 

 Тъмно лилавия го улучих прецъфтял и с неотворена пъпка, дано се сетя да го снимам. защото имах преди години нисък средно лилав, обаче изчезна. Поне го снимах.

Две снимки на berberis superba , които нямат нищо общо с вида  му преди дни, защото е жестоко окастрен. Сега е малък, безформен и зелен. Много бих искала да не го пипам, но мястото ми не позволява - ще трябва да се лиша от друго растение. И керията до него (първа снимка) е орязана, но пък така сгъстява и пролетта изглежда перфектно.

  Преди това:

Веднага след дъжда бубулечки и пчелички не губят никакво време:

Всичко изглежда толкова свежо! И в известна част - забило нос в тревата.......