16 юни 2014 г.

Сиренце

            Първото ми домашно сирене, няма как да не го споделя!
    И аз съм чувала - хляб с дупки, сирене без дупки, да ама не ми се получи съвсем. Но е божествено вкусно!!! То  си има интересна история, затова е още по-вкусно. Тук намигам.
 Идеята беше да е овче/козе , от онези овчици и кози, които препускат край нас два пъти на ден, запрашават и ароматизират.





И така, осем литра мляко бяха осигурени. Това точно преди една гръмотевична буря. И защото предишната останахме без рутер и без траф за онзи красив бял полилей, който си виси и свети на открито, този път взехме мерки.
  А аз, докато отмине бурята , викам си - ще сваря млякото, даже малко ще поизстине. После ще прочета рецептата. Купили сме мая за сирене от тукашния магазин - там  тя стои на много видно място, пък и има защо - в махалата гледат общо 7 крави и едно стадо овце/кози. В други махали сигурно има още.

 Аз варя 4 литра вън, ММ вари другите 4 вътре. Моето мляко взе да се надига, идва ММ и пита както се полага на един инженер технолог - Абе ти сигурна ли си, че това мляко за сиренето се вари??? Ми....не знам, ама го сварихме.
  Спира бурята, пускаме компа и Оп - изненадаааа!!!! Млякото за сирене не се вари!

 И  си имам още 8 кила кисело мляко. Освен кравето, което направих предния ден.
 Чакам аз до следващата седмица, когато трябва да си вземем 5 литра краве от местните каубои.
Това сигурно са най-псуваните крави на света, обаче сравнено с млякото на други местни крави, тяхното е най-вкусно и маслено. Дали е от псувните???Хихихихи.
 Не че овцете не го отнасят, докато тичат край къщи, овчарят даже на име ги благославя. Още по-хихихи. Имаше и някакъв виц по въпроса.

  Щателно изучавах всякакви рецепти. Първата, на която попаднах ми се стори много претенциозна, но като направих сиренето си дадох сметка, че е много аналитична. Тази. Има и първа част, честно казано не я търсих.
  После реших, че едно правене на сирене не може да е толкова сложно, прочетох много рецепти и дискусии, и си харесах Тази , на баба Тинка.
  Едно време никой не е пастьоризирал мляко, правили са сиренето с прясно издоено мляко, което си е било с нужната температура. Значи някъде около 35 градуса. И никакъв калциев двухлорид (правел сиренето по-твърдо) не са знаели какво е, ползвали са сирище, една част от стомаха на агнето. Предполагам, че и капкомер са нямали.
 Затова загрях млякото да ми хареса температурата, да ама като пъхнах термометъра вътре, живака или каквото е там щеше да изхвръкне. Затова - на усет трябва да е хладко.
 За 10л мляко прочетох, че се слага една супена лъжица мая, не че на шишенцето с маята не пише колко се слага. Обаче нямах капкомер. И на моите 5 литра сложих една чаена лъжица мая. И естествено, забравих, че се разрежда с малко вода, направо в млякото я сипах. Бърках, бърках, бърках, да съм сигурна , че е разбъркано. После отлежа завито (в тенджерата) 1 час, отлях цвика, нарязах на парчета и стоя още 1 час. После внимателно го прехвърлих в тензух и цедих както се цеди мляко. По принцип лесния традиционен начин е да се прави така:




А по-сложния, който е сложен само в направата на уреда е този:

http://pishmanlady.snimka.bg/experiment/domashno-sirene-i-kashkaval.526676



  Обаче както реших да го цедя аз,  за 10л мляко един тензух няма да ме оправи, трябват си два. Иначе в средата ще остане кашкаво, няма да се отцеди. Аз и петте литра ги въртях два пъти, да съм сигурна, че не е останала каша вътре.
  Не зная колко излезе като грамаж, според книгите - около половин кило, малко повече. Като зная колко е вкусно, нямаше смисъл да го съхранявам 40 дни в саламура, затова не се задълбах в зреенето. Само го нарязах на едри филии и го посолих с обикновена готварска сол, малко по-обилно отвсякъде. Наредих го плътничко в купа, метнах му тензуха отгоре както си е влажен и - в хладилника. На другия ден е превъзходно, равномерно осолено! Дори си мисля, че ще ни е крайно недостатъчно да се нахраним.
  Ако сте имали търпението да ме изчетете до края, без да се прехвърлите направо на онези линкове по-горе, да знаете, че ако се пастьоризира млякото, това с добавянето на кисело мляко (първия линк) има резон, да не го забравите. И не съм рязала сиренето на кубчета по 2см, защото се притесних, че ще стои раздробено после, а не хомогенно, моите бяха 6-7см.

П.С. Днес, 4.01.2019г някак си стигнах до тази публикация и я прочетох внимателно. Много ще се радвам, ако някого съм вдъхновила и си е направил сиренце. И ще е много жалко, ако обяснението не е било достатъчно, за да се получи добро сирене. Как го правя сега. Загрявам млякото до максимум 37 градуса. Според указанията 5 капки мая на литър мляко. Само че се оказа, че с едната марка се получава, но с другата трябва да сложа близо двойно.
За надробяването - дробете и не се притеснявайте. Раздробявате и оставяте в покой известно време. Водата се отделя по-добре. Ако може да я излеете без дробилката, колкото е възможно, ще се получи най-добре. После в тензуха и да се отцежда. По някое време накланям тензуха в една и друга посока - тече повече. След осоляването се оказа, че от 5-6л мляко се получава кило сирене.



2 коментара:

  1. Здравейте ! Всеки път , когато разглеждам блога ви , се възхищавам на градината и усърдието ви . Този път се посмях от сърце ! Поздравявам ви , за смелостта , да се пробвате с домашно сирене . И аз имам мерак , но се страхувам , да не направя гаф . И за това моето домашно сирене е в графата " Трябва да направя " .
    Прекрасен ден и много усмивки !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че моите опити в кулинарията могат да са забавни! Не се иска кой знае колко смелост за едно сиренце, по-трудното е да се намери домашно мляко с добра масленост. Непременно опитайте!

      Изтриване