12 юни 2014 г.

Ценностите




 Днес прочетох споделеното от една майка на дете с множество увреждания, и много ми се иска да споделя нещо, което тя е написала.

Забелязала съм, че когато хората са щастливи и имат всичко, стават досадно придирчиви към детайлите, суетни и претенциозно изискващи към съдбата си. Ако децата им са здрави, не са достатъчно умни; ако са умни - не са достатъчно послушни, ако са послушни, не са талантливи в сферата, в която се очаква от тях, ако са талантливи, не са достатъчно талантливи.... 

Ако имат работа, тя не е достатъчно добре платена, ако е платена, не е достатъчно интересна... Ако имат дом, то не е достатъчно голям, ако е голям, не е достатъчно в центъра, ако е в центъра - не харесват съседите... 

И така в период. Никога не е достатъчно достатъчно.

Когато животът ни започне да дерейлира от нормалните курсове на движение - независимо в коя линия - започваме да оценяваме НАИСТИНА важното и другото спира да има значение. Спираме да сме дребнави и жлъчни и започваме да помагаме на тези около нас - когато можем. Затова твърде често явление е да видиш някой с проблем да помага на друг с проблем. Защото проблемите са рестарт бутона, след който нищо вече не ни изглежда, като даденост и сме готови да се зарадваме на най-дребните нещa около себе си и да ги приемем, като благословия. Защото нашите трудности ни правят смирени и чувствителни към трудностите на другите.

от тук:  http://www.topexperta.com/page_209.html?fb_action_ids=10203315463421158&fb_action_types=og.likes


3 коментара:

  1. Абсолютно е така. Ще си позволя да го копирам, за да го прочетат повечко хора.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, ''рестарт бутон'' - хубаво казано... Излиза, че човек достига до човешката си същност тогава, когато се''упари''. Колко щеше да е по хубаво, да бъдем човечни просто ей-така, защото това ни е в природта, а не ''човечни'' , защото се налага...
    Страхотен текст, аз ще го постна на стената си във ФБ, с твое разрешение?
    Прегръдка от мен и ти благодаря! :)

    ОтговорИзтриване
  3. И е така, и не е. Най-трудно е да си добър когато имаш сериозни проблеми, мъчещите и вземащи от силите ти - боледуване, болки, смърт, гладни деца и т.н... Като се замисля, най-неадекватните действия съм виждала от хора със сериозни проблеми - не зашото са лоши, а защото за толкова им остават сили. Другото е липса на ценности. И суета. А тя е избуяла.... Но не мисля, че е функция на щастието. От другаде идва.

    ОтговорИзтриване