17 юни 2013 г.

Бели нощи

Колкото са нощи, толкова са и дни, но след белия екран, който беше окачен първи, от стари крака на маса и две талпи беше скована маса, достатъчна да събере всичките ни градински столове. Първата нощ на нея започна с прожекция на филм на великия Чаплин. Съвсем като на кино.


Полилеят на първо време е намазан с вар, за да убедя половинката, че трябва да е бял с леко състаряване, за да се подчертаят релефите. Но релефи ще показвам, когато бъде боядисан като хората. Или най-малко като полилей. Тогава ще си има и полилейски крушки и разните му там цветенца и орнаменти ще са подчертани.
  Много й липсва на тази закачалка моята сламена капела. Ще се кипри там нощите, когато не ми е на главата.

То и едно мушкато липсва, защото му намерих макрамето късно снощи. Оше са хилавки, защото са скорошни. Половинката отишъл в един градински център и накупил от всеки цвят по едно. Вчера като стоях и си мрънках колко по-хубаво щеше да е, ако бяха само този, този и този цвят, той ме успокои, че това ще е веселата част на перголата. Сега много трябва да внимавам да не направя някоя друга част по-весела от тази, защото ще ми дойде много.

 
  Ето и част от работния процес. Едва ли щеше да ви е интересно как мажа три ръце акрилна евтинка боя върху този лазурен лак, и тя все не покрива и не покрива. Единствената мат боя била , красотата иска жертви. Малко шкурка накрая оправи работата - "лъсна" кафявото и петната изведнъж придобиха чар. Сега ме дразнят столовете,личи колко стара им е боята. Обаче ще почакат, защото се плаша от боядисването на всяка пръчица поотделно.

 

   Плашилото все така е на пост, пооскубано от вятъра и избеляло от дъжда. Онзи ден най-сетне доматите ми и половината краставици вдигнаха стройно  снага, като се снабдиха с колчета. Не можех и да си представя, че един домат на средна възраст може да направи толкова чупки и чупчици, докато се опитва да лази по земята.


  Дори успях да забележа, че "Биволското сърце" е много дашно, без да е дребно. Аз съм имала много домати, брейййй!



Правя всичко по силите ми тази година градината да не тревяса до степен да не си виждам горния край на доматите. Реших първо да опитам по лесния начин и купих хербицид за житни, най-вече балур. Аптекарката кима много пъти с глава, за да ме убеди, че това наистина помага за троскот. Помага, грънци. Дори и на балура нищо му няма. А безбройните тревички из зеленчука всъщност не са житните, с които съм решила да се боря, те са някакво просо, което като узрее е страшна лепка, която много трудно се чисти от дрехите.
  В крайна сметка заигра мотиката, много омразно занимание е това, но няма начин да избегна иначе джунглата, получила се в съседство.


А да не си помислите, че живея в някакъв субекваториален район, всичко е от поливането. В съседния двор, а и навсякъде където е безстопанствено, въпреки дъждовете напоследък, тревата изглежда така:

 

Преди да си вляза в къщи се изкуших да щракна Шаро. Така удобно се беше излегнал.....




6 коментара:

  1. Страхотно е станало!Столовете няма да ти правят впечатление, ако им сложиш възглавнички :)).Шаро е много миличък.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Възглавничките наистина ще внесат повече уют.

      Изтриване
  2. Ох, Люб, отново се разходих из твоята вълшебна градина и усмивката не слиза от лицето ми. През цялото време си казвах : тази трева беше по-малка ! тази роза съм я пропуснала !! а защо не виждам високата човешки бой китка ечемик ??? ха, това я коя посока беше !?! ... А снимките от 2008-2009 ме поразиха, макар че си дадох сметка, че съм ги виждала. Явно съм забравила как разказваше за всичките ви перипетии, за началото на гола поляна. Днес в темата на една нова съфорумка, която показваше етно-градината си, те споменах като творец на съвършенство и по този повод й подадох линк към блога ти. Но и аз самата се зарових в него и сърцето ми преля ... Невероятна си, Люб !!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гео, много ти благодаря!(Караш ме да се изчервявам).
      Да, градината всеки сезон е различна и интересна дори и за мен! И за мен беше много мило и хубаво когато се събу да походиш боса по тревата и се снима до хостата, не съм си давала сметка, че такива простички неща могат да доставят удоволствие, защото са ми ежедневие.:)

      Ръжта узря, узря и житото. Сега на нейно място има още по-високи червени щирове, истинска гора. Тия дни ще поснимам. Последната седмица кроим и ковем лятната кухня,вниманието ми е насочено там, скоро се надявам да показвам.
      Поздрави!

      Изтриване
  3. Люб, така съм запленена от творението ти, че го сънувам понякога - обикалям по каменните пътеки, разхождам се между тревите, надничам в езерото ... Когато видях за пръв път градината на Иса, бях втрещена - снимките категорично не дават реална представа за действителността. Всъщност тя е не повече от 200-250 кв.м !!! А изглежда доста по-голяма. Когато видях твоята дзен-градина, загубих ума си - не мислех за нищо конкретно, само знаех подсъзнателно, че е съвършена ... Получи се като обяснение в любов, ама май си е точно така - тя е произведение на изкуството и това, че се променя в сезоните, я прави още по-магнетична ( сетих се за заскрежените треви, които беше показала зимата ). Сега ще тръпна в очакване на новите преобразувания ...

    Хубав и ползотворен ден, Люб !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това трябва да си го разпечатам и сложа в рамка :)

      Изтриване