В края на юни на арката и се случи това:
Шестте рози по нея са толкова оплетени, че няма начин да режа отделно еднократно и постоянно цъфтящи. А и след основния цъфтеж следва много слаб летен и малко засилен есенен. Хладното лято може и да помогне да се порадвам на повече цвят, но толкова шума няма как да мине без много пръскане. затова й дадох глътка въздух. Оставих няколко ярки Симпатии да прецъфтят на спокойствие.
От арката и от тази стена остана огромна бодлива купчина. Ще разчитам единствено на клонотрошачката и двете си ръце да се отърва от това чудо:
Да ви запозная с един смръдливко, от семейството на арумите - Dracunculus (едър змиярник). Не, не въди змии, заради окраската на листата е. Огромен е! "Тичинката" е 60см. Към обяд се "оплези" от жега, след три дни го няма. И може би за добро, защото вонята около него е нетърпима.
Албицията е отрупана с цвят и ухае божествено!
Имам възможност да се радвам на две хортензии, подарък от Йовко Айлов, единствените оцелели, цъфтящи, макар и скромно, но живи и красиви! Хортензиите не харесват почвата и водата в нашия двор, въпреки грижите.
Затова пък на хемерокалисите им харесва, сега е тяхното царство. Нарастват бавно, но се чувстват добре.
Поредното синьо цвете, тинтява Gentiana cruciata. Едно от любимите ми, естествено, заради синия му цвят.
Тревите стават все по-огромни, но ми трябва модел, за да стане ясно какъв е мащаба им.
Перовскията perovskia започна да цъфти. Разкошно растение, което мнозина не харесват заради това, че е разхвърлено. Не е, стига да го строиш. Тепърва ще се разхубавява.
И седмица - две по-късно, от другата страна, вече много по-пищна:
И един малък поспаланко, заспал както си играл. Подарява се. Лови скакалци, пеперудки, може би и мишки, мама го учи. Много е оправен.
Pospalankoto e mnogo sladak.
ОтговорИзтриване