Струва си, наистина си струва да посветиш живота си на една градина. Това е висше изкуство. А особено сега, есента, направо настръхвам като гледам как направеното от човешката ръка се прелива в съзвучие с природната, с божествената красота. Няма друго изкуство, което така да приближава човека до бога - кой както го разбира.
Мнението е на milena02
Тази есен сланата рано попари листата и внесе една не дотам красива багра. Вятърът вчера и днес пък издуха една част от листата. Но успях да хвана и по нещо приятно.
Пенисетумът вече е жълт, и зад дивия овес и червения берберис просто свети.
Лагерстремията гори:
Особено от тази страна:
Астрата синее, а шасмантиума започва да става кафяв. До два дни ще е целия кафяв.
Пилето. Вече започнах да оформям главата - сега прилича ан глава, но догодина ще е шия.
Сподиопогон сибирикус е изцяло кафяв вече, а мюленбергията още по-пухена.
Започнах да редя паветата към зеленчука.
И още есен:
