18 октомври 2013 г.

Есенни багри

Днес прочетох едно мнение, което много ми хареса и искам да започна с него:

Струва си, наистина си струва да посветиш живота си на една градина. Това е висше изкуство. А особено сега, есента, направо настръхвам като гледам как направеното от човешката ръка се прелива в съзвучие с природната, с божествената красота. Няма друго изкуство, което така да приближава човека до бога - кой както го разбира.

Мнението е на milena02

Тази есен сланата рано попари листата и внесе една не дотам красива багра. Вятърът вчера и днес пък издуха една част от листата. Но успях да хвана и по нещо приятно.
Пенисетумът вече е жълт, и зад дивия овес и червения берберис просто свети.


Лагерстремията гори:
 

Особено от тази страна:


 До нея японската дюля вече има уханни жълти плодчета. Не са много, за съжаление.
Астрата синее, а шасмантиума започва да става кафяв. До два дни ще е целия кафяв.
 

Пилето. Вече започнах да оформям главата - сега прилича ан глава, но догодина ще е шия.


Сподиопогон сибирикус е изцяло кафяв вече, а мюленбергията още по-пухена.
 


Започнах да редя паветата към зеленчука. 

И още есен:






 
 

2 коментара:

  1. What beautiful photographs you have taken! The pathway will be wonderful!

    ОтговорИзтриване
  2. Последната снимка мноооооооооооого ми харесва...

    ОтговорИзтриване