Предколедно

Няма дъжд, няма сняг. От много време е така,  не е добре. Вечер пада мъгла, а сутрин е заскрежено, истинска приказка. Днес ми се искаше да хукна да снимам по пижама, да не би да се вдигне сланата. Амиии, вдигна се по обед.
 Оставили сме толкова много работа за зимата, че и при най-добро желание няма как да я свършим преди Коледа. Не остана време да украсим по-рано. Ще е точно предколедно. Като гледам часовника, днес ще е. Вече са минали няколко минути след полунощ. Успях днес да направя Коледния венец Ето миналогодишния - цък. Доста по-богат е, но и зимата започна доста по-късно. Тази година - толкова. Туя, син смърч, малко юниперус, листа от махония (не ми даде сърце да режа джела)  и плодчета от пираканта. И една единствена розичка.

   Преди месец реших да направя нещо с венеца - слънце, който вися на вратата близо година. Получи се нещо много рошаво и интересно, подходящо сигурно за индианска Коледа.

    Ето я захаросаната градина.

 

Гугъл ми предложи снимка със сняг, някакъв автоматичен ефект. Не зная как разпозна заскрежена градина, но улучи. Харесва ми.

Много ми се искаше да наредя паветата, но така и не остана време за тях.

Умряха ми две иглолистни, едното особено хубаво. На тяхно масто все още не е офоррмено, някак не ми стига вдъхновение да го направя, насадена е само криптомерия кристата, но тя е толкова особена, че би стояла най-добре като солитер. Да ама ние искаме да си имаме отново пицея прострата, ако ще и две малки. И още няколко красоти чакат да бъдат насадени, а някак се губи фокуса, не може всички да са модели, и малко статисти трябват. Пролетта се надявам да ми даде някакви хрумки. И водопада най-сетне трябва да се направи и да не е купчина камъни.

     Това място съм го снимала през всички сезони. И сега е красиво.

Този асмалък пролетта трябва да бъде черен с някое ковано S за разкош. И чешмата да не е само каменно корито. Има си дупка вече, имам и идеята, само от реализатора зависи.

Перголата е осветена вечер с маркучи, украсата е подготвена, само да разчистим и е готово. Жалко , че не ме бива с нощните снимки. При паднала мъгла нощем е тайнствено и омагьосващо красиво. Тия дни ще се постарая да покажа и тях. А тази върба кой би повярвал, че преди три години беше в кофа?

  Има и кътчета, където зимата не се усеща.

Thuja occidentalis 'Blue Balloon' се е оцветила в някакъв стоманен неопределен цвят. Имам и нова придобивка, източна туя ерикоидес - на вид като западна ерикоидна, зимата става метално лилава. Но е едно стръкче само.

И пилето. Сега се отличава без зеленията отзад. Догодина главата ще е по-голяма. Надявам се да го докарам до патица или лебед....някога. Имам си вече подстригващ инструмент, малък размер, за големия храсторез ми трябваха мъжки мускули. Всъщност не съм сигурна, че могат да ми се опрат някакви нежни момченца, независимо от крехкия ми вид. Градинарството си е голяма гимнастика.