Хладен май

Радвахме се на топъл март, променлив април, сега на хладен май. Някои растения се забързаха, други забавиха. Като резултат катерещите рози ще цъфнат заедно с чайните хибриди, което е супер! Миналата година имаха седмица разлика.
Цъфнала ми е само Зеферина, пембян гюл, силно ароматен и без бодли, повтарям - без бодли! Нещо не е нараснал много , въпреки обилното поливане, сигурно е заради брезата до него, това чудовище изсмуква жизнените сили на всичко около него. Надявам се, подобно на лозите, като пусне яки корени дълбоко, да пребори брезата. Май само розите се справят добре около нея, номера е веднъж да стигнат дълбокото.

Това е единствената роза, която съм купила с името й, познах я в контейнера и не се колебах, най-вече заради липсата на бодли. Имам и една подарена, която си дойде с името, всички останали са безименни хубавици по два три лева, част от които се оказаха "маркови". Сега съм на път да установя дали английските рози си струват шума около тях, защото няколкото които имам са още малки и засега ме радват само на първия цъфтеж. Ами то не е като да наблъскам чайни хибриди на 40-50см, кеф ти бял, кеф ти розов - цъфтят без умора, не им се чудиш как да ги режеш. А тия английски красавици повечко си почиват.

  Червенолистния бук се разлисти най-после. Остана албицията само. Около бука е много зашумено, малкия зебринус още не се е нашарил, обаче никак не е малък, наближава метър. Дразни ме. Трябваше да не превишава 60см. А той като цъфне е два метра.
 Опитах да намаля туфата рано пролетта, уж се имам за сравнително ячка, обаче с лопатата едва успях да измъкна няколко стръка, и още толкова унищожих. Сбито е , като камък. Абсолютно невъзможно ми е да изкарам нещо от големите туфи на високите треви, макар че имам желание да ги намаля, да ме извинят желаещите.

 Тази година за първи път мога да се радвам на прираста на Picea Orientalis 'Aurea Spicata' , наистина е аурея. Досега ми правеше само зелени млади прирасти.

Започна да цъфти и черния бъз, огромен е! Вече изкарва и шишовете за догодина, не зная как ще се оправям с рязането, расте като бесен.

 Време за вайгели и ириси е. Милите ми вайгели са все на полусянка, не са особено цъфтежни

 Розовия ирис е огромен - много висок и едър.

Този без да искам съм го съчетала с жълтата топка:

Тези луковичните трябваше да са ниски ранни , но доставката ме изненада.

Всъщност първи цъфнаха белите, засега се единици. После с лилавото покрая, коит окупих за същите, но с много тъмно лилаво. Глупаво обяснявам, но имена не зная. А и ирисите са толкова разнообразни....

Имаше и жълт, висок, след това цъфтя жълт, нисък, преди това още по-нисък, ако снимам само цвета , разликата е никаква. Но при описанието на сортовете не казват кой колко дни след другия подобен ще цъфне. Еднакви на вид, но с няколко дни разлика във времето на цъфтежа са и тези, широко разпространени край блоковете в квартала:

На втората снимка цъфтят после. Иначе - разлика никаква, дори и в ръста. Жалко, че прецъфтяват бързо. А пъстрият цъфти така:

Май съм пропуснала да снимам един доста интересен, но него така и така ще го местя, защото остана на сянка. Иначе - ето я втората вълна.