31 януари 2016 г.

2016

  Обичам това място.
Днес изгревът беше като червена лента над ябълковите градини. Всяка сутрин е различен. Само още малко ще мога да го виждам. После ще изникнат къщи, така както за два дни изсякоха десетина декара ябълки. Зад нас строят. Вместо да слушам птичките, слушам голямото блъскане. Сигурно и светулките ще се преместят някъде. А лятото влизаха в къщи. Нощем започват да се реят над нас, приспиват ни. Колко хора имат това вълшебство?
 Отивам за млякото.  Така и не намерих гюм 5-6 литра. Нося бутилки, а ако не нося, получавам го в събрани от къде ли не.
  Обаче мляко да видиш! Каймак един пръст - жълт, жълт.... Дава ми го Стопанката. Отдавна е вдовица. Може би е минала седемдесетте. Вече едва ходи, ревматизмът я мъчи.
"Какви са тия доктори, за какво са доктори, като не лекуват. Ей на - дадоха ми едно мазило и хапчета - не помага! Туй доктори ли са?"
И веднага ме подхваща :
 - Вие орехи купихте ли си? Имам орехи, нашите, много са хубави, изсушени, обелени....
Аз мънкам нещо, искам две кила.
 -А, две кила! Закъде с две кила, какво ще ядат тия деца цяла зима!
Аз смънквам нещо, защото знам цените на орехите, пък моите деца налитат на вафли, не на орехи.
Договорихме се. Купих пет кила. Половината сигурно ще мухлясат, докато ги начупя.
 Коледа дойде. Къщата е доникъде, но пък си има дневна. В дневната кое готово, кое не. Но пък хубавооо, топло, уютно.




   Заради неразборията в полустроежа не можахме да си намерим всички украси, по-точно няколко светещи маркуча. Това беше добър повод ММ да накупи още лампички и маркучи за догодина. Е, докато прибирахме украсата намерихме и това което липсваше, но това е положението.


 На Коледа чудеса нямаше, нещата са в нашите ръце. И беше крайно време да се запретнем. Първо аквариумите. След много мислене как точно ще изглеждат, празния джоб и наличностите бързо определиха вида им. ММ изрови каквото беше останало от панагюрските греди, занесе ги да ги изцепят на дъски, аз ги почистих, разкроих и ги "облякохме".
 Мотаеха се и едни телешки кожи из къщи, ММ ги донесе от битака. Червени, лачени, като балатум. Бяха прекалено дебели за тапицерия, а аз много мразя да ми се мотаят излишни неща из къщи, може би защото ги има в изобилие. Затова ми хрумна вратичките да са рамки с въпросната кожа, но обратната й страна. А на тях да пирографирам нещо. ботанически картинки например, че ми се струват достатъчно елементарни.
  Историята с пирографа е дълга и скучна, но там се наложи да се изръся най-много, защото станаха два броя. А ботаническите картинки станаха карти.




1 коментар:

  1. Их как се радвам, че пак пишеш! През няколко дни отварям и чакам нови публикации :)

    ОтговорИзтриване