Моята слабост е архитектурата. Градините дойдоха някак по стечение на обстоятелствата. Но пък още от детската градина съм имала един неосъзнат стремеж към архитектурата, когато с пръчка разчертавах съвсем истински разпределения върху влажния пясък на двора. Без понятие да имам от план, мерих стаи с крачки, и лягах върху някоя кокоша куришка, за да очертая точен размер на леглото. То и с куклите беше така - играех с тях докато им подредя дома, и после грабвах строителя на брат ми. Затова и във фейсбук членувам в неизброимо количество групи, свързани по някакъв начин с архитектурата или продажбите на къщи. Имам си къща, при това наполовина още недовършена, и двор си имам преголям, и всичко това в най-красивия град в България, но с огромен интерес зяпам селските къщи :)
И отзи ден така, изскочи една обява за родопска каменна къща. За 13 хил.лева.
Веднага започнаха въпроси - къде е, каква е, има ли път, ток, вода, къде е уловката с цената.... отговори нямаше.
На другата снимка пред един от прозорците прозираше небето, което ще рече, че покрив почти няма. Ей на, и терасата окуцяла. Всички дървении за смяна. Обаче на мен така ми се развихри фантазията! Веднагически намерих почва за нови проекти в главата си, във времето, в което нещастният ми мозък не е зает да разсъждава дали ще е добре, ако сложи и едно листо дафинов лист на киселото зеле.
И тъй като вече си имам нова къща с вид на стара, веднага поех в посока - стара къща с вид на нова 😂
Не чак така, но за най-силно онагледяване на мислите ми:
Сега да обясня съществените разлики помежду ни. Аз не съм рисков играч (като него). Залагам на сигурно. Дълго сверявам и анализирам. И когато се налагаше да продадем ипотекирания апартамент и да вложим пари и кредит в друг, аз бях уверена, че най-добрата инвестиция е да купим апартамент на зелено в Пловдив, чиято цена след две години (предполага се , завършен) щеше да скочи много. Но той хареса апартамент на морето (не че аз не го харесах), и вече четири години почиваме у дома си. Разбира се, апартаментът беше договорен (от него, естествено, аз не ставам особено за тая работа) на превъзходна цена. За съжаление вече не може да се сравни като цена с това, което продадохме тук, но майната ѝ на материалната страна, удоволствието си струва. Та аз съм по разумните идеи, той е по рационалните изпълнения. Ако се налага, наливам здрав разум. Не ме слушат винаги. 😀
Може би трябва да разкажа някой път и за морския апартамент, където купувахме мебели, избирахме техника втора ръка, пребоядисвахме, ших завеси, и налагах вето за мъкненето на още декорации.
И моят мъж като видя каменната къща, веднага включи бизнес отдела в главата си, и реши, че това дори и да не стане за бизнес, може да се използва като лятна вила в горещините. А аз просто исках да възстановим едно бижу, което е добра инвестиция. В автомобили имаме инвестиции за още една къща, което за мен си е безполезна работа. Не мога да ги подкарам. 😂.
Разбира се,половинката не отчете здравословните си проблеми, но аз знам, че винаги ще намери начин да се справи. Стига да е осъществимо.
Остана да проверим дали е осъществимо. Или поне да си направим една разходка в планината. С автомобил, защото моите хора не могат да ходят дълго по лош терен, по здравословни причини. Което се оказа много съществено в случая!
Собственикът на имота дал основни насоки къде се намира къщата. За водене и дума не може да става. И поехме към една от любимите ми дестинации в Родопите. (притеснявам се да посоча точното място, мисля, че не е редно, предвид това, че показвам чужда къща)
Започнах с проучване на картата. В този район сме ходили много пъти, и по работа (за градината на най-красивата къща там), и за удоволствие (хапнахме качамак в един от хотелските комплекси). И баира качихме, когато съпругът ми още можеше да ходи по баирите без болка. Но към дадената отправна точка не сме отбивали.
По тези места е добре да се ходи с джип, не съвсем като нас с 30 годишен Нисан Микра 😂 . На картата изглеждаше лесно. На практика поехме по издълбан от вода и гуми чакълиран стръмен път. Имах друга представа за къщата за гости, която беше ориентир, оказа се доста безлична за моя вкус, но се радвам много , че в това трудно достъпно място има хора, които развиват някакъв бизнес! Там пътят....свърши! А на картата не изглеждаше така. Работата е в това, че оттам нататък към оставащите скрити някъде къщи води само козя пътека. Стана ми ясно, че ще трябва да продължа сама, защото дъщеря ми с нейното увреждане не може да се справи с това предизвикателство, а и се нуждае от постоянно наглеждане.
Точно когато си помислих, че е опасно да продължа сама без обхват на телефона, защото пътеката се превърна в стръмен сипей, видях покриви. Все пак някой е успял да стигне до тук и да си стегне къщата. Значи не е толкова безнадеждно! 😁
А когато тръгнах натам, видях и предполагаемата къща.
През цялото време си мислех - как са живели там хората? В каменни къщи, с неплодородна почва, с труден достъп....КАК??? Ооо, ако знаете пък колко повече въпросителни сложих като започнах да изкачвам обратно!
За да бъда в крак с времето, ще кача и видеото, което заснех за мъжа ми.
Първо ме посрещна тоалетната. Старата тоалетна. Както се изясни после, има и нова.
Странни ми се видяха навесите, но не знаех кога са правени оригиналните снимки. Все още мислех, че това е Къщата. Дори в началото се заблудих, че табелката с улицата и номера е оригинална.
Няма коментари:
Публикуване на коментар