Рози,много рози. Eden rose

Моята Кралица на розите - Eden rose, името с което е по-популярно. Другото е Pierre De Ronsard - това е отговорът на френския селекционер Meilland на английските рози на Остин. Според мен един изключително добър отговор, и изобщо като цяло повече харесвам разнообразието и класата на френските рози.

До скоро се радвах на безименните рози на нашите производители, размножаващи вече утвърдени или не толкова сортове, попаднали при тях просто като ишлеме. Сега се радвам на същите и още, но вече разпознати рози с благороднически титли и имена. От това розите ми не са станали по-красиви, поне в моите очи. Във всеки случай зная , че се случва при някои. 
  Много от розите ми вече си имат имена благодарение на една личност с огромна харизма  и влияние във цветарските форуми , която може да изтупа от праха някоя си розена пра-леля и да обясни защо розата бяга нагоре или клюма. Тази Суперрозарка (аналогично на супермен ;) ) си има и много кусури, но е факт, че много български дворове се обзаведоха с красиви рози , или намериха имената на други красиви рози,  благодарение на колосалния й труд.

 Все още доста разхвърляна, основно заради моето неглежиране, но част от нея - по оградата.

 

И от другата страна - метнала по някой клон на брезата

 Преди 6 години си купих две, едната от разсадник - без цвят, с уверението - Много хубава роза! И другата - на Фидус, като чаен хибрид.

 

2010г.

 След няколко години тази на Фидус явно се усетиха, че не е чаен хибрид (между другото на картинката си беше баш Еден) и я пуснаха под друго име като катереща. И ние си я купихме пак. 
Тия "чайните" ги рязах две години като чайни и те си цъфтяха само веднъж. На третата година обаче пуснаха дълги шишове и аз се усетих, че нещо не е наред. Като се появи новата ни половинка от двора, едната от розите веднага отиде до оградата. А другата беше така нагъчкана до други рози, че оставих два шиша, клъцнах ги горе и чаках да видя какво ще стане. Розичките се научиха да цъфтят и втори път, при това много прилично. А тази с шишовете заприлича на щамбова роза, и в момента шишовете са достатъчно здрави да я издържат. Едно фрагментче от нея :

И миналата година, напълно разцъфнала:

Третата, катерещата, се оказа в такава сянка, че за три години има две огъващи се стебла и цъфти само веднъж. Още не е отворила напълно, но по-късно ще редактирам публикацията и ще я вмъкна.
 Не е много подходяща за арки, но може да се възпита, ако се следи кое се реже и се знае защо. Щом е станала щамб вече две години......

23.05.2023г След толкова години наблюдение, вече мога да кажа и как се реже. Най-добре да не се реже след цъфтежа. Или да се маха само цвета, ако имаме търпение. Или да се изчака новия прираст, и да се отреже до него. новият прираст понякога е на първото, а понякога на второто листо веднага след прецъфтелия цвят. И ако се отреже по-долу, няма как да цъфне. Или пък ще цъфне доста късно, есента. 

Хладен май

Радвахме се на топъл март, променлив април, сега на хладен май. Някои растения се забързаха, други забавиха. Като резултат катерещите рози ще цъфнат заедно с чайните хибриди, което е супер! Миналата година имаха седмица разлика.
Цъфнала ми е само Зеферина, пембян гюл, силно ароматен и без бодли, повтарям - без бодли! Нещо не е нараснал много , въпреки обилното поливане, сигурно е заради брезата до него, това чудовище изсмуква жизнените сили на всичко около него. Надявам се, подобно на лозите, като пусне яки корени дълбоко, да пребори брезата. Май само розите се справят добре около нея, номера е веднъж да стигнат дълбокото.

Това е единствената роза, която съм купила с името й, познах я в контейнера и не се колебах, най-вече заради липсата на бодли. Имам и една подарена, която си дойде с името, всички останали са безименни хубавици по два три лева, част от които се оказаха "маркови". Сега съм на път да установя дали английските рози си струват шума около тях, защото няколкото които имам са още малки и засега ме радват само на първия цъфтеж. Ами то не е като да наблъскам чайни хибриди на 40-50см, кеф ти бял, кеф ти розов - цъфтят без умора, не им се чудиш как да ги режеш. А тия английски красавици повечко си почиват.

  Червенолистния бук се разлисти най-после. Остана албицията само. Около бука е много зашумено, малкия зебринус още не се е нашарил, обаче никак не е малък, наближава метър. Дразни ме. Трябваше да не превишава 60см. А той като цъфне е два метра.
 Опитах да намаля туфата рано пролетта, уж се имам за сравнително ячка, обаче с лопатата едва успях да измъкна няколко стръка, и още толкова унищожих. Сбито е , като камък. Абсолютно невъзможно ми е да изкарам нещо от големите туфи на високите треви, макар че имам желание да ги намаля, да ме извинят желаещите.

 Тази година за първи път мога да се радвам на прираста на Picea Orientalis 'Aurea Spicata' , наистина е аурея. Досега ми правеше само зелени млади прирасти.

Започна да цъфти и черния бъз, огромен е! Вече изкарва и шишовете за догодина, не зная как ще се оправям с рязането, расте като бесен.

 Време за вайгели и ириси е. Милите ми вайгели са все на полусянка, не са особено цъфтежни

 Розовия ирис е огромен - много висок и едър.

Този без да искам съм го съчетала с жълтата топка:

Тези луковичните трябваше да са ниски ранни , но доставката ме изненада.

Всъщност първи цъфнаха белите, засега се единици. После с лилавото покрая, коит окупих за същите, но с много тъмно лилаво. Глупаво обяснявам, но имена не зная. А и ирисите са толкова разнообразни....

Имаше и жълт, висок, след това цъфтя жълт, нисък, преди това още по-нисък, ако снимам само цвета , разликата е никаква. Но при описанието на сортовете не казват кой колко дни след другия подобен ще цъфне. Еднакви на вид, но с няколко дни разлика във времето на цъфтежа са и тези, широко разпространени край блоковете в квартала:

На втората снимка цъфтят после. Иначе - разлика никаква, дори и в ръста. Жалко, че прецъфтяват бързо. А пъстрият цъфти така:

Май съм пропуснала да снимам един доста интересен, но него така и така ще го местя, защото остана на сянка. Иначе - ето я втората вълна.

В очакване на розите 2

Първите рози. Други цъфнали няма, това са всичките засега.След две седмици очаквам да е вълната.
Жълтата роза е някакъв кошмарен катерач, продаден ми за чаен хибрид. Много време се чудих да я махам ли, или не. Правеше едни дъъъълги пръти, покатерени в клоните на брезата, и цъфтеше там, на върха. Затова миналата година след цъфтежа я орязах, младите клонки увих на спирала около стеблото. Тази година пъпките са много повече и започват ниско.

 Сега е времето на майския сняг.

 

Тук в комбинация с глицинията. Погледнато отвън е по-ефектно, което е голяма несправедливост. Всъщност глицинията вече прецъфтява, а мен ме мързи да изляза, затова и не съм ги фотнала отвън.

 

Една по-стара външна снимка:

 

 Тази глициния поне си цъфти и не й пука на колко камениста и бедна почва расте. А другата, която би трябвало да прави цветове до метър, ме удостои все пак с два цвята. Единия го отнесе вятъра, само това остана.

Единствено албицията и червенолистния плачещ бук не са се разлистили. Но под албицията е много гъсто и пъстро, и ще става още повече.

 

Аюгата тази година е разкошна, на това място много й хареса и расте ли расте. Обичам сините й цветове. Цъфти продължително.

Обаче на пъстролистната аюга мястото не й е харесало, едва крета! А е много ефектна.

Лилавото петно по-горе е друг вид берберис, подстриган. Направи както винаги едри лилави листа, защото както винаги го подстригах. Тази година реших да проведа експеримент и да оставя другите му двама братя без подстрижка. Имат много изправен растеж, със стригане ги сгъстих колкото ми позволиха, разцъфтяха се, но листенцата са дребни и бледи. Предпочинам си ги подстригани.

Но пък тези от предишната ми публикация задължително ще оставям пролетта, и ще стрижа след цъфтеж. Жалко, че не ми стига мястото, ако ги оставя огромни, ще са феноменални!

Много красиво растение е бербериса, впечатлява с червения си цвят, който не се влияе от нищо (само от липса на слънце) и си е червен от пролетта до окапването на листата.Е, има и зелени и жълти. Има високи, ниски, топчести, изправени, разхвърляни, двуцветни..... Единствения недостатък му е, че боде зверски. Ето го жълтия, който лятото се позагубва от листата на околните, ще помисля по този въпрос:

Други, които се жлътват рано са радикансите emerald gold. Ниски, могат да се формират като топки, или просто да се сгъстяват, могат да се влачат и дори катерят. Е, бавно. Имат един ужасен неприятел - вид щитоносна въшка, почти неизтребима. Нападнала е почти всичките ми евонимуси и с пръскане просто ги поддържам живи, но нея не мога да унищожа напълно. Много жалко. Мислех, че друго не нападат, но пострада и пахисандрата, нея направо ще я хвърлям. Тя и без това не иска да расте при мен - предполагам, че обича кисела почва. Аз само я мъча, тя си жълтее и почти не нараства. Затова показвам само радиканса (Euonymus fortunei var. radicans 'Emerald & Gold').

Ибериса е разкошен , само този ми оцеля. Вечнозелен и всяка година - по-голяма туфичка.

Друга шаренийка са хойхерите. Не растат еднакво, зглежда са им различни изискванията, макар и да са обединени от едно име Хойхера. Най-добре се представя Georgia Peach, при мен си остава целогодишно почти непроменена и е страхотно меко цикламена.

Друга, която много ме радва е тази, но за име не питайте, не знам. Всъщност знам имената само на тези от разсадник Зелена пролет, защото мога да направя справка. Другите купувахме преди години от Ибей, част от тях умряха през годините(неподходящо място) и сега просто им се радвам, без да ги назовавам.

Останалите още не са дорасли за снимка.

Из градината цъфтяха и няколко лалета, които се справят и без лятното вадене. Най-нетрайни са едни дребни червени пароти. Най-трайни огромните жълти и средните цикламени. Другите направо не ги броя, те не са и много.

Радва ме много и една късноцъфтяща иглика, която започва като прецъфтяват другите, и прецъфтява едва сега.

И този красавец ме радва, но Шефа му е дал толкова привилегии, че го третирам като Любимеца на Шефа. Писан.