Още е късна есен

В началото на Декември все още усеща повече есента. В северна България клоните се чупят от лед, тук ръми тихо и напоително.
 Почистих сухите растения от езерото. Завзели са една трета от територията, трудно ми е да си представя как ще се почистят, защото ще трябва да е рано пролетта, а без неопренов костюм си е изпитание за Моржове.

 Успях да видя шест риби, редиците им доста оредяха заради отлагане на почистването на дъното. От гниенето и това, което носи вятъра, долу има сигурно 30 см тиня, която отделя газ и ги трови. Най-големите вече станаха храна за котките.
 Чуждите градини и езера са с предимство, не че не знаем какво трябва да се направи, но все не остава ред за нашето. Дето има една приказка - Обущаря ходи бос. Че и нашата работа такава.

  Всъщност идеята при правенето на езерото беше да си го гледам от прозореца на хола.  Но то толкова обрасна, че нищо не се вижда от него лятото.
  Пъстричко е още в градината, берберисите са червени, има някоя и друга цъфнала роза.

 Цъфнала е тепърва една калина - Viburnum bodnantense , която при топъл климат цъфтяла цяла зима. Тук не е съвсем така и очаквам да измръзнат голяма част от цветчетата. Иначе пък цъфти първа, заедно с форзициите и е един розов облак рано напролет.

 

Viburnum bodnantense - 3 декември

Дъждът е проснал на земята и пуховете на мюленбергията и листата на хаконехлоята, но и така носят свото очарование:

При тревите положението е подобно - не могат да отворят и разпухнат класовете си. Но  когато вали, листата им са оранжеви, без бежов оттенък.

Ларикса е останал вече без иглички, червенее един изправен сорт берберис, а жълтата пираканта , макар и млада, е уникална! До нея расте и червена, така че до две години ще имам плътна бодлива ограда с ярки есенни плодчета.

Ето го котето, което нарекохме Топчо. Мисля, че нашия котарак Писан и една дива самоподдържаща се котка са му родители.

 Тя се въртя в градината цяло лято, а накрая доведе и 5 плашливи уникално красиви котета. Майката ги беше отбила и се запиля някъде, а нашата котана се сдоби с огромна рана на врата, подозирам, че тя се е разправила с нея. Котетата получаваха остатъците на моите две големи и две малки котки, но това явно не им беше достатъчно. Котенцата залитаха като ходеха и трудно правеха скокове, толкова бяха изтощени от глад. Започнаха да изчезват едно по едно, а най-слабичкото, за което се грижих, намерих мъртво. Вчера открих къде е умряло и друго коте.
 Толкова ми стана жал за милите животинчета, че си приютих последното, Топчо , като домашно коте, успях да спечеля доверието му до голяма степен и той получаваше отделна яка дажба, за да набере силички.
 Не бях го снимала, защото го чаках да се възстанови, за да му търся стопани. При нас моите котки го отблъснаха, освен това е котарак, а и без това татко му бие по-слабия Гошо.
 Мустачките,веждите и козинката му се опърлиха от пламъка на газта, толкова му беше студено, че пренебрегна опасността и се гушеше до врящите тенджери.
 Топчо си намери стопани много бързо, когато го видя една прекрасна широка душа, съфорумка с невероятния талант да твори приказки с фотоапарата си. И така Топчо отпътува за Бургас. Много се привързахме към това пухче, толкова мило и гальовно същество. Успях да го снимам минути преди да го предам в добрите ръце на неговите спасители. На Топчо много му се спеше и има само една що-годе будна снимка.

Близо до финала - Къщата

Годината си мина с леко занемарена градина. Аз си имам друга занимавка - строим къща. Строят я Стопанинът, един приятел и едно момче за всичко. Моите включвания са редки, а приносът ми се ограничава предимно с готвене и лакиране (не на ноктите), а също и мрънкане. Случва се и да извися глас, да ме чуят и далечните съседи.
 Имаше и ударни дни, когато бригадата се увеличаваше с още 2-3-4 помагача. Много се надявах за годината от започването - 10 ноември, къщата да е готова отвън, но момчето , което работеше, се захвана с някакъв свой бизнес, а и възникнаха (слава Богу) доста задачки по чужди градини. Аз отлагах, отлагах, но май е време да приключа годината с един отчет.
  Преди няколко години направих един проект, който влезе в законови рамки, а аз направих безброй вариации на фасадите, като последната най-близка до сегашния вид на къщата е тази:

 Дойде един бетон и наля едни основи:

После Стопанинът намери едни греди с много плашещ вид и много добро качество и те си чакаха пролетта върху новата плоча.:

Вдигнахме два етажа:

За покрива се бързаше много:

В крайна сметка след точно година къщата изглежда така:

   Има да се довършва шпакловка и да се поработи доста по детайлите. Успяхме да съберем нашата къщурка със специалното участие на Продавалника, който междувременно стана olx .
За наш късмет някои хора не са си хвърлили приготвените за нова къща дограми, а са ги качили по тавани и свалили в мазета - да чакат нас.

 Друг човек пък си смени дъбовата слепна дограма с ПВЦ. Е, няма лошо, щом подарява . Стъкларите не режат точно, и бавят работата с поне един ден. В магазините продават некачествени гумени уплътнения, закрепихме ги на магия и не зная ако отворя прозореца два пъти какво се случва.
Входната врата от орех някой е сменил за блиндирана, това ни е най-скъпата врата - 300лв

 От Панагюрище дойдоха стааари стари греди, които ще красят тавана, и са колкото носещи, толкова и декоративни. По-стари са от Априлското въстание. Това е тавана на хола, който над гредите ще стане бял.

Нашата входна щеше да е друга, докато не открих тази:

Осемдесет години е посрещала и изпращала. Възстановяването й беше много пипкава работа, но се преборихме дружно. За мен бяха всички дребни ъгълчета и завойчета, жлебчета и т.н. Не ми се вързва много с визията на къщата, нито ми харесва тъмна като прозорците, но това е Мечта и мястото й  е пред очите ни - всеки ден. Това е едното крило, нали се сещате? Горе на снимките на къщата се вижда цялата, не съвсем добре.

Сега се умува върху кухнята, защото и тя ще е събрана оттук оттам и сглобена с наши сили. Плановете се съобразяват с наличното, няма как иначе.

Листопад

 След вчерашния дъжд и сутрешния вятър, в градината почти не е останало жълто, оранжево и червено.Земята е посипана с листа, но предните дни успях да поснимам малко. Съжалявам единствено за върбата, имаше чудовищна оцветена в жълто корона.
    Строежът и той върви, време е и за него да напиша нещичко тия дни.

 

 Тази година "лъвската глава" е червена. На фона на аукубата кленът е прекрасен.

Тревите са полегнали и разхвърляни от дъждовете. А разчитам на тях за зимата.
 

Космосът много закъсня, но ме радва до късна есен.

Каликарпата хвърля грозни листа есента. Но това, което остава е поразително!

Пиракантите също са храсти на есента и зимата. Всъщност и пролетния им цъфтеж е доста впечатляващ. Красиви и трудни растения. Трудни за работа - ужасно бодливи.

Последни хризантеми. Това цвете ми се хваща много трудно, тези са насадени на шега.

Край езерото. То почти не се вижда вече, милото.

Най-шареното кътче в градината. Тук хризантемите прецъфтяха, но аз си ги харесвам и такива.

Листопадният котонеастър е оцветил и листата си в червено.

Плачещата лиственица вече е без бодлички, но я хванах оцветена. Закъснели рози.

  Пурпур и червено.

Есен

Рус тифината бързо съблече красивата си премяна, но в седмицата с огнени цветове беше запомняща се.

  Дълго чаках да видя букета хризантеми с вид на маргаритка, така и не дочаках. Все си мислех, че още не са разцъфнали, но причината се оказа друга.

  Причината са тези малки голи гадинки, коит оса изгризали венчелистчетата.

  Този космос го насадих през май, направих разсад, от който оцеляха 3-4 растения. Цъфна за първи път в началото на октомври. Затова пък е с дебело влачещо се стебло, същинско дърво. Е, все пак го видях цъфнал.

Розите се чувстват като през май. Дните са топли, нощите прохладни. Цъфтят (като)за последно.

Кучешкия дрян също се оцвети. 

  Тази астера порасна тук случайно. Докато оправим полянката, която на това място остана натурален троскот, ще се радваме на цветовете на есенната хубавица.

  Алеята на тревите. Розовата мюленбергия е кралицата тук.

   Лагерстремията избухна в огън преди още да е прецъфтяла съвсем.

  Тук без да се усетя съм хванала и една паяжина.

  Цветовете на мискантуса

   Последен цвят от райската роза - Еден

 Кентската принцеса Александра:

Плодовете на пасифлората:

Неправилно прецених началния цъфтеж на фуксията като твърде слаб. Тя се развихри по топло и все още има много цвят. Догодина съм й измислила хубаво място.

Необичайните плодчета на Каликарпата.

Тези пък червенките са ми пред очите по няколко пъти на ден и много ме радват:

 

Около Караман е неугледно все още, но пък много много червено. Дива лоза и щирове.