Трудно ми е със заглавията. След Топли дни 1 и 2 логично да дойдат студените, ама толкова буквализъм бива ли....
В Кръговрат няма никаква интрига, пак е банална смяна на сезоните. На всичко отгоре снимачната техника отново е стар евтин телефон. Да си знаете, че на живо е по-хубаво.
Стоя си аз пред монитора, пред мен е половината градина, възхищавам се на цветовете на кучешкия дрян и калоцедруса, изляза да ги щракна, и после виждам една манджа с грозде. Днес обаче ще я видим заедно.
Милото ми дрянче с годините намалява, вместо да расте. Има си някакъв проблем с корените, от който частично го спасявам. За да ме радва зимата с червените си стебла. А калоцедрус е това малко жълто нещо. И то има свойството да намалява, вместо да расте, но кой да знае....
Цялото му име е Calocedrus decurrens 'Berrima Gold' , и не става голям. Лятото е с цвят лайм, а зимата просто грее! Седма зона, малко поизмръзва по връхчетата, но при мен е защото страда заради условията. Какво иска обаче не знам.
Маркучите по къщичката не са случайни, вечер се получава това:
На долната снимка исках да покажа, че ще садим плачеща бреза. Колко е плачеща ще разберете пролетта, ако я насадим. Но поне кофата се вижда :) Имаше едно дъъъълго обикаляне с нея из двора, а тя тежи мноооого. Затова изчаква окончателното ми решение.
Сега, когато няма толкова листа, се вижда и прекрасната ми синкава ела, Abies concolor, горе в дясно. Не става без пояснения, иначе доста ще я търсите. Като стане 20м и съм още жива да я снимам, ще се вижда от пръв поглед.
Не личи много, че е средата на декември, защото нара на заден план е обгърнат от листата на някаква върба в далечината.
Тази година лимоновия кипарис е пораснал много, и като зная какво може да стане от него, направо се плаша. Ще играе ножицата. Дават го девета зона (даже не осма!) , но тук го има в един двор, а и при мен вече две зими е оцелял. Да видим.... Разкошен свеж цвят! И ухае на лимон.
Близо до него е декоративния глог, който пролетта се обсипва с кичести розови цветове. Плодове не връзва много, не си обяснявам защо. Виждала съм го също толкова отрупан с плод, както с цвят. Взех го като малко дърво, много измъчено, и на което стигах горните клони със стълба. Да но след две години се съвзе, и вече е дръпнал нагоре с дълги прави клони, като топола. Аааа, не сме се разбрали така!
Японската махония се е наканила да цъфти. От прищипването миналата година е имало полза, защото тя не обича да се клони, расте нагоре. Това се получи след поне три години възпитание. Дано януари е сравнително топъл, ще засияе от цвят.
Трябва да се внимава с листата, бодат. А сухите - още повече!
Някои рози нямат намерение да спят.
Други пък (фейри) са се оцветили много приятно.
На някои тръни са им почервенели носовете от студ, но не се канят да спинкат. Може би това, че са до езерото, оказва влияние. А и е сгушен между други растения, които го пазят.
До същото езеро е и Abies pinsapo Kelleris,, която в млада възраст е подкарана да се влачи, а моята задача е да чупя връхчета, устремили се към нормалното си съществуване. Иначе ще си имам 40 метра испанска ела.
Целта беше пространството пред нея да е насадено с пълзящи зелени и жълти иглолистни, обаче почвата е такава, че всички стават жълти :) Първоначалния замисъл беше да е със сребристи иглолистни и лавандули, но лавандулите веднага заявиха , че няма да ги бъде. В крайна сметка тук цар е един плевел, който има 20см корен, освен това пълзи с дъъълги ластуни и се вкоренява много бързо, че и цъфти и пръска семена. Прекрасен е за поляна, устойчив на всякакви условия. Даже не се мъчи да става жълт. Само че аз не го искам.
И понеже все нещо умираше, без особена мисъл се садеше каквото намерим в момента. И там се оказаха едни топки, които си стават бая топки и пирамиди. Хубавото им е, че лятото са зелени и са фон, а зимата едното лилавее, а другото синее. И колкото е по-студено, толкова е по-засилен нюанса. Е, това лилавеещето е в комбина с жълтеещите, но неговото жълто става кафяво. Някой разбра ли нещо? :D
Да обърнем внимание и на тревите. Пампаската е все така впечатляваща!
Розовата, мюленбергия, вече е започнала да става бежова, но не и колкото на снимката. Вече имам и нова, съвсем млада, която даже порасна и цъфна. Огромно благодаря на "Градина Солей".
И един по-общ план. Листата на бука не падат до пролетта, и в един момент много ме дразнят. Но сигурно си има някакъв смисъл, природата така е решила. Същото е и с дъбовете, но за това дърво вече място нямам.
Съчетанието между плодчетата на каликарпата и пиракантата е много ефектно. Тук телефона ми е нюансирал част от лилавото, да речем, че е нещо средно между двете.
Има още и какви плодчета да се хапват из градината. Кой е казал, че може само есента? :) Мушмулата даже не е омекнала вътре.
Райската ябълка я оставям на минувачите и птичките. Имам я заради декоративния ѝ ефект. Дори си мислех, че купувам тази, чиито листа есента стават лъскави и винени, но уви. Тази е с мъхести и зелени. И не зная какво ѝ харесват, като вкус е един сладък сироп, никакъв аромат.
Останала е да виси и някоя ябълка. Тук акцентът се е получил върху едно растение, което се отглежда като саксийно, но спокойно преживява пловдивските зими, ако не са много студени. Дори остава зелено. Не съм търсила името му, отглеждах го като саксийно до някое време.
Агавето става все по-трудно за прибиране заради болните ни кръстове, и чака купувач, предпазено от дъждовете. Зимата не му влияят добре. А до него - обзаведох се с метална закачалка. Даже не ми се боядисва, изобщо не ми харесва. Но половинката няма да склони да я продава, затова чакам вдъхновение.
