Пролетни цветя

От истинската цветна , уханна пролет, с онзи зелен и цветен взрив, който ни оставя без дъх, ни делят броени дни. Тия дни, покрай местенето в новата къща, разрових стари книжа и се оказа, че аз старателно съм се подготвяла за такава пролет, оставяйки в онлайн магазините стотици левове за луковични пролетни цветя. Сигурно още толкова съм оставила в градинските отдели на хипермаркетите. За четири години обаче се оказва, че в моята градина оцеляват тук таме някои нарциси, и предимно минзухари. Видях, че два зюмбюла са се показали. Лалетата се броят на пръстите на ръката ми . Ирисите гният лятото от поливките в жегата. От лилиумите останаха само оранжеви, само хемерокалисите ми се отплащат с цветове и се разрастват, макар и бавно.
Картинки, които  повече няма да видя:

   

И много други, наистина много......

Има и такива, които така и не съм виждала. Има много, отнесени от сляпото куче. Това го решихме с кошнички от рабицова мрежа, поцинкована, която облицова дупката на луковиците. Освен, че е много бодливо приготвянето им, ограничава и местата, където може да се сложат заради корените на съседните растения. Сигурно имам известна вина за лалетата, които не съм вадила никога, но от друга страна не мога да си представя как ще ги извадя, без да унищожа половината.

Затова пък минзухарите се представят блестящо! Имам доста дупки за запълване, които лятото са напълно скрити от листата на декоративните треви, затова есента ще ги запълня именно с минзухари.

 

Тези миниатюрни ириси цъфтят по едно и също време с минзухарите. Бройката им тази година е по-малка от миналогодишната, което пак си остава загадка за мен. Това е ирис от рода iris reticulata (мрежест ирис) и според каталога трябваше да изглежда така. Но така или иначе е прекрасен!

 

Iris Katherine Hodgekin

 Първото цветче на игликата, обикновена "бабешка" иглика, проверена във времето. Нямам търпение да я покажа дори и така, който е нетърпелив градинар, ще ме разбере. А всъщност има ли търпеливи?

Иглика

 Четири вкоренени коренчета на розата The Fairy, много лесна за размножаване и много бодлива на пипане ниска роза, мога да прибавя и много красива! Или както я "видя" една моя прекрасна приятелка -много феи с розови полички!

моята Фея The Fairy

 Миналата година за първи път опитах Рукола. И веднага поисках да я имам. Меката зима й позволи да остане зелена и да продължава да присъства на масата. Лека лютивина и уникален вкус на ядки.

Рукола

Добре дошли!

Добре дошли моя блог!

     Ако се вълнувате от цветя и градини, а издрасканите ръце и мръсни нокти са част от ежедневието ви, може и да ви е интересно. Всъщност ме вълнуват още куп неща, които ще споделям тук. Старите ми публикации може да видите в блог.бг

    Някои може и да се спомнят стихчето от една телевизионна драматизация на приказката на Вилхем Хауф  "Студеното сърце"?

"Вълшебнико във елховия лес,

 от векове живееш и до днес.

 Щастлив си ти в леса си безпределен

 и щедър към родените в неделя."

  

Е, моят блог се роди в Неделя. И както нищо не е случайно, натъкнах се и на елф. Даже много елфи, точно такива, каквито съм си ги представяла - тайнствени, вълшебни, омагьосващи. Това е светът на James Browne.

А  тази хубавица излива росата от едно мое много любимо цвете, алхемила, което в моята градина за огромно съжаление съвсем не достигна вида, който се очакваше .

Сигурно не случайно в книжарницата съм силно привлечена от книжки с такива корици, които могат да ме отклонят от която и да е друга книга.

Ето го и дървото, което знае толкова тайни!

А ето какво е, когато луната ти е приятел:

На днешния ден,но в различни години, загубих моите мили баба и дядо.

 Безкрайно ви обичам и много ми липсвате! Имам картинка и за вас:

Честит Национален Празник на всички Българи!