Никога Сали Яшар не беше изпитвал такова вълнение и такава радост. "Аллах! - пошепна той и се улови за челото. - Аз съм бил сляп, аз съм бил глупав! Каква чешма и какви мостове искам да правя? Себап! Има ли по-голям себап от тоя, който правя? Каруци трябва да правя аз, каруци!"
Песента на колелетата, Йордан Йовков
Уверена, като Сали Яшар, че няма по-велико нещо от любовта между хората, реших, че е дошъл момента да вдъхна нов живот на притихналата песен в двора ми. Знам, че никога няма да я чуя как пее, нито ще мога да възвърна предишния блясък на дисковете, създаващи тая чудна песен. Но за тоя момент се готвя от години, и реших, че е време.
Не зная споменавала ли съм, че моята половинка е страстен колекционер. Ровенето из аукционите доведе и каруцата у дома. В началото тя си стоеше кротко в аукциона цели две години, а желанието да я има растеше от ден на ден. Може би щеше да е наша и по-рано, но за нея нямаше място. Ние още нямахме двор, или той беше просто една поляна, вече не си спомням.
И един ден бус спря в един чужд двор, и от буса излезе Каруцата. Има-няма 8-9 години оттогава.
Когато наредих паветата, под специално създадения за нея навес влезе каручката. После до нея някак от самосебе си дойде и лятната кухня, и къта, който ни събира лете.
И като си я погледах, погледах, ме достраша да я започна. По нея имаше линии толкова прави, толкова точни, че моята неувереност ме отказа. Майсторът не само е въртял изкусно чука, но и ръката му не е трепвала, докато рисува.
И така, през четирите години в които е на това място, през повечето време каруцата си беше натоварена като каруца, поемаше всичко, което временно трябваше да се постави някъде. Лятото се разтоварваше, и после пак същото. Но след като миналата година направих своето кътче, като в Стария град, събрах смелост за работа с боите. И щом настъпи време за разтоварването, някъде преди Великден, аз се въоръжих с паус, хартия и моливи и шкурка, и реших да започвам.
Започването беше, че опитах да прекопирам каквото е останало на задната ритла - някакъв конник, някаква мома, която танцува до чешмата. Снимката горе е отпреди 10г. Сега положението беше плачевно - само ръжда. Беше голямо ровене и четене, но в крайна сметка не разбрах каква е традицията за рисуването на подобни сцени на ритлата, а и сцените бяха най-разнообразни. Търкането разкри мистерията, пласт по пласт. Малко късно се усетих, вече бях видяла сметката на главата на коня.
Вижда ли се? Младежът е с панталон на тореадор, конят му има пискюл като в цирка, а някаква Есмералда дрънчи с дайрето горе, а долу върти кърпа. А аз си мислех, че Св.Георги спасява царската дъщеря! И скицирах, рисувах, преобличах го този герой, като светия, като рицар, като българско момче....Рисувах змии, змейове, плачещи царкини, скромни моми....
Никое усилие, свързано със Знанието , не е напразно. Вече знам , че св.Георги има червен плащ, обърнат е надясно и убива змей. Свети Димитър е обърнат наляво, има син плащ и убива човек. Дори според гърците - цар Калоян! А св.Тодор е със зелен плащ, и на Тодоровден съблича кожусите си и на бял кон отива при Господ да измоли лятото. И разни разновидности на тези легенди. Търсих и при циганските сказания, но там връзката със св.Георги подчертава едно характерно,противно качество на етноса. По тази причина и заради непоносимост към културата им, засега нямам планове да рисувам циганки. поклон пред майсторлъка на ковача, често срещан цигански занаят, но съм с големи резерви. Пенкоооо, Пенко, по какви неведоми пътища каруцата ти е стигнала до Сливен? Кога ли е била твоя, и на кого е била преди теб?
По кованите железа личи, че не е била евтина каруца, изпипван е и всеки детайл. Мерцедеса на каруците, както казва моя мъж. А мъжете нали разбират от коли!
И е била за два коня. Опитах се да изуча частите на каруцата, но схемите не са много читави, а и аз не съм техничар, нужно е повече повтаряне.
Много ми се искаше да зная нещо повече за нея, обичам вещите да ми говорят. Докато чистих паркетините за хола, все едно чувах стъпките по паркета, глъчката от децата, училищния звънец....Беше обсебващо, по-силно от мен.А с каруцата някак не се получава. Може и да съм си сложила подсъзнателно спирачка, заради циганския произход, знам ли.
Дървесината е в окаяно състояние. Гъбите са я превзели, при шкурене се сипе като тебешир. Само спиците на колелетата са от здрав материал, но пък те зверски за издрани, нещо постоянно се е суркало по тях. Трудно ми е да си представя, че такава богаташка каруца е мъкнела клони.
И ей така докато си търкам с шкурката, в почивките търся нещо вдъхновяващо каруцарско. Смущава ме шаренията, искам и в нея да има хармония. Не че няма и по-шарени. Открих сицилианските каручки-двуколки. Истински произведения на изкуството! С няколко батални исторически или битови сцени, изрисувани по тях. Има я и на св.Георги, без ореола, който убива змея и спасява царкинята.
 |
| Сицилианска каручка |
 | ||
| Сцената със св.Георги |
Мислех си, че пискюлът като на моята каруца си е цирков атрибут, но не е, просто принадлежи на друга култура.
Все още е загадка за мен дали художникът е гледал цирков афиш с тореадора и Есмералдата, дали е изпълнявал нечие желание, или си е собствена инициатива.
Това горе отлежа като чернова известно време, но днес има нещо ново и много интересно! Една приятелка от Варна предположи, че каруцата е Гагаузка. Хващам се здраво за тази версия и започваме да я нищим!
Продължението, заедно с резултата - ЦЪК
