Продължаваме с новата градина. Първата част е ТУК
Всичко под тунела беше изядено - лук, марули и спанак. Прецених, че за догодина ще е добре от лука и марулите да сложа четворно.
Пораздигнах кофите,които се търкаляха, позапълних дупките.
Насях много ириси, които вадих оттук-оттам, и си отлежаваха с години в саксии. Едната беше 50 литрова, едва ги изкарах. Бяха запълнили саксията с корени, сигурно са престояли повече от три години. Нея обаче я насадих на друго място. Сега ми е нужна видимост към новата полянка, която досега криехме, затова кофата ириси заместиха една дървовидна ружа.А я криехме, защото аз не съм перфектната земеделка, да не кажа, че гледам зеленчука ей така , между другото, и мразя да копам. Има и разни прибрани от друга градина лавандули, защото пречили на сигнализацията. Седуми, които трябваше да махнем от друго място,барабар с бъчвата, в която бяха насадени. Купих няколко ехинацеи и гаури. Бучнах извадени преди две години издънки от индийски люляк. Имах в саксии и бъз черна дантела, една червенолистна смрадлика, две червенолистни лагерстремии. И тях измъчих една година в саксии. Иглолистните и те пресичаха сигнала на СОТ-а, зелената топка вече пуска нови клонки, но синята се колебае още, стискам палци и се моля. Нямаше как да бъдат извадени с хубави корени, защото около тях имаше други растения. Сложих и семенаци на треви - стипа тенуисима и каламагростис брахитриха. Преместих си там един пенисетум, друг купих. Няма смисъл от пояснения сега, дай Боже да тръгнат, ще снимам и пиша.
Моят мъж,по повод на нежеланието ми да копая, ми направи поливна с капково, и опъна там едни геотекстили, а аз продължих да трупам трева между насажденията. Все се опитвам да прокарам идеята за биоземеделието, даже опитах и повдигнатите лехи, обаче нещо не ми се получава.
Та реших и аз да имам повдигната леха, чета за тях от поне 15 години.Сложих мрежа под лехата, защото имам много къртици. А като натрупам биоматериал и се развъдят червеи, ще се увеличат и тунелите. Тази мързелива леха ми костваше много труд. Първо изкопах десетина и повече сантиметра почва, за да положа мрежата. Тя ужасно бодеше, докато я рязах, и подвивах краищата. После тази пръст пак трябваше да се върне вътре, и да се направи борд с дъски. Е, това вече не беше моя работа, но трудът по направата си е труд. После и този обем се запълни до средата с пръст, което не е никак лека работа, а освен това си трябва и пръст.
Накрая прехвърлих там един полуугнил компост, насадих си доматите , и реших, че съм ударила джакпота.
Да, ама не. Къртицата все пак е намерила някаква пролука, за да влезе. След това доста се е пошматкала, докато намери същата пролука, за да си излезе. И в резултат на това нейно лутане, лехата беше изорана! Доматките ми хич не пораснаха, единия цъфна, но не върза. И аз реших да зачеркна тази си инициатива.
Минах на варианта да трупам листа и окосена трева между растенията и около корените. Особено при пипера, защото малкото ми опити да го отесам завършваха трагично.
Трупах и окосена трева върху пътеките между редовете, но все не стига. Откакто метнахме там геотекстил, работата заспа! Обаче мен ме гложди, че растенията си нямат растителна храница, защото под геотекстила нищо не се разгражда. Да не говорим, че последния път не зная какво се случи, та не фрезовахме, и земята беше като камък, при това и ненаторена.
Аз си насадих доматките , краставиците и чушките, даже и боб сях, ей така, само копнах за гнездо. Чушките не се справиха с почвата, бяха много зле.
Аз се отплеснах, но това е и причината да преместим зеленчука и тази полянка да остане празна. За да изравним двора, там беше насипана 30-40см пръст на места, която вместо хумус се оказа жълтокафява песъчлива почва. После моят мъж разнесе на ръка два камиона почва от друго място, но и тя не беше цвете за мирисане. Как се е мъчил този зеленчук...
Това детайлно описание трябваше да е в първата част, но сега ми дойде да го напиша.
Ето ги, справят се. Даже и на полусянка. И аз се справям с копането - такова няма :)
На новото им място се оказа, че почвата, макар и оригинална, отгоре е приютила камъните от градините на половин село. Обаче си е плодородна почва, с хубава структура. Като изчистя камъните и парченцата тухли. Има една част, която не зная как ще изчистя, там е имало купчина чакъл.
Аз пак не смятам да копам, засега са насадени два реда ягоди, два грах и един лук, и два домати, но са толкова миниатюрни, че не зная защо ги споменавам. Не се справих с разсада. Но съм им гласувала голямо доверие , и чакам богата реколта!