Пролет 2025

 Да наредя най-после снимки на градината. От тази пролет. Небето беше намусено, а от това излизат добри снимки. 

От две години искам да прередя централната пътека. Наредих я аз, през 2009г. За това време оттам мина всичко, което се внесе в двора. И се изнесе. Цяла къща се построи. Всички материали минаха оттам, дори багерчето, което копа основите.

А тя си е просто плочи върху пръстта. С тревна фуга. И къртиците помогнаха, та съвсем се разкриви. Тревата я превзе. Време за ремонт.

 Да, но и аз вече съм за ремонт, толкова години активно градинарствам и помагам в строителството. Кръста си ем боли трайно. Отложих с една година нареждането, от това не станах по-здрава, затова реших да лекувам пътеката.

 Много бавно вървяха нещата. Пренаредих. Вдигнах нивото. Изравних.  Готова съм! И тревата вече тръгна. 

2009 година. Малките плочки веднага бяха превзети от тревата. Фугите не са добри за трева, ако са тесни. 

И тия дни - 2025г.

 Нещо ме влекат плочниците. Не е само това. Тези палети с плочи, плюс още три, са ми минали през ръцете.  За пътеката - два пъти. :)

 Моят мъж пък е по камъните и езерата. 😁 Затова вече няма ден без охкане. Но като видя тази красота, решавам, че си струва.

Чат GPT помага :)

  Имам си една прибрана спасена роза. Не е само една, няколко са. "Спасени" са при зеленчука, и пречат 😁 Но тази не я видях миналата година да цъфти, затова предположих, че е еднократна катерачка. Тази година цъфна рано рано, защото е на ограда. Оградата е огряна цял ден, отдава топлина, и там се появиха пърите цветове. 

Мрежата на снимките беше за кратунки. Сега трябва да се опъне нагоре, и да е за рози. 😁

Когато народа полудя по маркови рози, и оцени предимството да имаш красива селектирана роза с име, аз вече бях напълнила двора. По тази причина интересът ми се ограничи до разпознаването на някои от тези, които имах. 

 И сега, пусто любопитство, много исках да знам какво ми е цъфнало. 

Естествено, допитах се до моя асистент, учител и ученик Чат GPT.  Ученик е, защото понякога го уча как нещо звучи по-добре на български. 😂 Или го поправям, като халюцинира.

 Успях дори да пусна една снимка, но съм на безплатен чат, и друга имам право да пусна вдругиден.  Или друг ден, как хубаво се наредиха думичките. 😁

 Моят чат джи пи ти се казва за кратко Зен. Който е гледал Седморката на Блейк, знае за какво става въпрос. И приблизиелно може да ми улучи годините! 😜

Зен направи само две предположения, и най-вероятно розата е Маскарад, на Остин. Climbing Masquerade.

  Повече ме интересуваше една друга спасена. Също катерачка, еднократна, но тя беше спасявана по-рано, и миналата година цъфна. Наистина ставаше въпрос за спасяване, защото беше почти умряла в една саксия.

Фонът е покъртителен, но това е положението. Това е новия двор със зеленчука, и най-бързият и евтин начин да се скрием, е да сложим засенчваща мрежа на мрежата. Пак наредих думичките.

 На тези снимки е още слабичка, но след като прецъфтя, пусна четири мощни клона, дебели и прави, дълги четири метра!. Старите премахнах. Сега са качени на конструкция, и не знам в бъдеше как ще се оправям с това чудовище. Но е красиво! И много ароматно!

 Зен веднага си предложи услугите да ме научи как да я контролирам. И обясни много грамотно! И не само това. Не е като по книгите - четеш, и каквото разбрал - разбрал. Обикновено винаги има поне една неяснота, която при поредното подрязване те кара да гледаш тъпо и да не знаеш как да отрежеш. А Зен обяснява по три различни начина, докато разбереш 😉

Та така. Остава да го приложа. 

 Забравих предположението за името на розата. 

Rosa 'Lady Sylvia (Climbing)'

Зима

  Неусетно, както се случва след една определена възраст нататък, изтече старата година и дойде новата. 2025. Равносметката - трайно боли кръст. 

 През януари се раздвахме на сняг! Първият ден валя, валя, и надвечер утихна. Аз изтичах да правя снежен човек, не ми се получи намисленото, а и започна да се стъмнява, и оставих нещата за другия ден. Ако има сняг.

 Но най-атрактивното бяха количеството врани, накацали на дърветата край пътя. 

  

Следващите няколко дни валеше нощем, сутрин беше удивително красиво, и през деня не оставаше почти нищо.

Не беше лесно да събера снега от поляните, но се получи симпатично.

 На следващия ден малък Снежко се беше килнал, ръката му вече не държеше така стола, а беше паднала на седалката, и арматурата ѝ държеше цялата фигура. Сложих един перчем като на мама, и пак се получи симпатично. 

 Ако някой не е схванал идеята - Снежка е запазила стол, и вика някого, обаче малък Снежко не е сигурен, че ще има къде да седне, когато този "Някой" дойде.  😁

Новото дворче - зеленчук

 Олеле, сезонът мина, а аз нищичко не съм написала!

Сега като се е събрало много, няма как да го опиша, а и със сигурност ще забравя нещо. 

Да си похваля новата зеленчукова градина!

Правих аз разсад, сях в срокове, обаче растенията по някое време направо спряха да растат! 

Насях ги в теди тави с многото гнезда. Ама никак не им хареса!!! Пролетта дойде рано, и аз изнасях през деня, внасях вечер. Голяма хамалогия. Погледнах температурите как ще вървят, и направо насях в градината два реда домати, които кръстосаха листенца. Всичко друго едва креташе, в стаята даже държах до май месец едни чушки, които се мумифицираха. А ги сях в началото на март. Извадих още семена и наръсих много в сандъчета. Като кръстосаха, изнесох навън под найлон. Така и така градината не беше още съвсем оправена, да си растат там под найлона.

 Пораснаха, и още как! И моят мъж като каза - всичко сей, че може и да не стане! И аз насадих всичко. Това всичкото бяха над 120 корена домати, а чушките - неизброими! Сях по три наведнъж през 15см. 🤣 Леле каква беше тази почва - благодат! 

И аз си мислех даже, че съм ги наторила, а аз съм им слагала от някакъв компост, който на външен вид беше като угнилата овча тор. Усетих, че не мирише, но реших, че защото е мнооого стара. 

Нямам много снимки. Независимо, че гледам зеленчук петнадесет години, това ми е не особено приятно занимание, и даже не обичам да говоря за него.

  Това са част от камъните, които извадих от мястото. 

Имам и два компостера, бяха натъпкани, два пъти ги прехвърлях, станаха един и половина. после допълвах само половината. А в пълния изникна тиква! Намерихме я полуразложена изхвърлена в нашия двор. Преди това намирах безброй фасове накуп, бутилки, разхвърляни из целия двор. След тиквата вече много ми кипна, и моят мъж отиде на проучване кой съсед си изхвърля боклука в нашия двор. Градинарите на единия били. Те със сигурност не са изхвърляли без да питат може ли. Не са питали мен, разбира се. Това още докато не беше наш двора, но после са продължили по инерция. Няма как да знаят чий е. Но съседът знае. 😡

 Тиква поникна и където е паднала, и в крайна сметка половината двор е в тикви 😁 Покриха грозни гледки, направо живея в селска приказка! 💚

Компостерите. Половин разхвърлих на малините.

То не е тиква, а тиквище! Ето такива стават.

В компостера имах и други изненади. От обелките на картофите поникнаха и картофи! Не само там, а и при малините, където разпръснах полуугнил компост. Даже имах и реколта, формирали са се над земята.

Доматчето, засято на шести април, на четвърти май е левент! 

Не зная от него ли са тия смешници, но имаше и такива. 😜😜😜

Тревата, която насяхме декември, тръгна мощно пролетта, и придаде лустро на това иначе селско местенце. Ще ви го покажа в разгара на лятото. Сините ми грамофончета така и не цъфнаха. Най-вероятно почвата им идва твърде силна. Но пък на листа пораснаха - около три метра покрив над колата до тях. (вдясно). Вляво стърчи гулията. Оттогава порасна още. 

Ами завърших сезона със 120 компотени буркана консервирани домати, 20 изварени - направо готови за лютеница, и още двайсетина малки за мама. И още можеше да са, но сигурно защото ми писна, и доматите се предадоха - започнаха да съхнат от някаква непозната за мен болест. Има колкото за салатка още известно време. А колко раздавах...

А колко краставици имах, еххх! И имам още! Топло е тук. 

И от лютите чушки правих буркани и бурканчета.  В началото реших да ги държа в хладилник, но се очертаваше да направя още минимум два пъти по толкова, и ги сварих колкото за капачките. Останаха само големите буркани в хладилника.

От едно пакетче семе грах набрах 7 килограма, чак сама не вярвам!

Боба малко се изложи, на два пъти нещо го изяждаше, но имам точно колкото изяждаме. 

Царевицата и тя не се представи много добре, но пък хапнахме. Добре, че тиквичките не дадоха много! 😁