Лятооо

Много ми е трудно да мисля заглавието... Моят цветен репортаж няма повествователен характер и рядко е тематичен. Спомних си как преди мнооого години баща ми реши, че е редно с брат ми да си водим дневник. Не съм съвсем сигурна какви са били намеренията му - да надникне в тайните кътчета на душата (ха ха) или да упражнява писането ни. Аз така или иначе си пишех красиво и винаги на всякаква възраст са ме нарочвали за писар на класа. То не бяха дневници, то не бяха поръчения, лозунги, плакати...Не че като нямам повод се старая, нормалния ми почерк си е средностатистически. Може и дневникът да е изиграл своята роля, това си беше Досадааааа, но се старах.
   Как ли изглежда изложена върху лист хартия душата на едно осем годишно дете? Ами така.

 Днес станах в 6,30ч.Измих си очите Закусих. Отидох на училище. Прибрах се в 12,30ч. (не писах, че съм минала през оградата, иначе щеше да е в 12,35)Обядвах. Научих си уроците. Написах си домашното по....изброявам. Излязох да играя. Вечерях. Измих си зъбите и си легнах.

 Защо пиша това ли? Блоговете са един своеобразен дневник, а читателите са "баща ми".А аз не съм от децата, които са споделяли. Днес денят ми мина пак така.

  Днес станах в 7,30ч. измих си очите. Закусих. нахраних животните. Не за друго, ами голямо лаене и мяукане настава, като чуят, че отварям хладилника. А децата спят. После правих палачинки. Закусихме, закусиха и птиците. Плевих.Пресадих едни полумъртви растенийца. Снимах. Общо взето това.

   Ааа, заглавието. Ами лято е, горещо. Тази година не чак толкова, роси от време на време, колкото да ми маноса краставиците. Народа е хукнал на море.
   Аз не умирам за море, дълги години това беше "ходене на плаж". Почти не ходех, виждах го всяка сутрин от прозореца. Ходенето на плаж беше криволичене по алеите, чиито дървета тогава бяха фиданки и такова слънце те переше в главата, особено на връщане, че не знаех защо ми завиждат толкова. Аз пък си мислех, че да идеш с автобуса на плаж е по-яко.

 И до сега не разбирам желанието да се пържиш с часове,тук таме с изплакване. Но мириса на море, крясъка на чайките, безкрайната шир, усещането за свобода, изгрева, отразен във водата не мога да забравя.
 Сигурно затова искам повече въздух в градината. А половинката ми иска гора, защото там е израснал. Иска всичко да е голямо, високо, гъсто....Творчески различия.
   Да си продължа направо с картинки, резултата от творческия ни сблъсък. Познайте кой е победил.

   Този бодил събира два-три вида буболечки, едните са миризливки, странно защо само юноши, още са с червеночерните си дрешки. И оси. Пчелички не съм видяла. И много ясно- мирише на мръсно. 

  Розите са започнали втората си вълна. Странно,дори  по-обилна от първата. Отдавам го на хладните нощи, защото нямам друго обяснение. Предишни години по това време изнемогваха от жеги и пек.

Едно от пъстрите ъгълчета. Червената лагерстремия всъщност е малинова.

 

Ехинацея. Всичките ми са вързани с корда. Така хем са прибрани, хем не личи, че са вързани.

 

Пилето вече има глава. Човката не е оформена. Това да се оформи с обикновена ножица си е мъкаа. Лигулария Пржевалски си намери мястото и вече се чувства добре. Има драматични листа и цвят като свещи. Красавица.

Графиня Астрид (за розата става въпрос) съм я заточила до най-голямата трева - Erianthus ravennae . Тази трева е толкова висока, а мястото ми толкова ограничено, че не зная откъде бих могла да я снимам, за да я покажа в цялата й прелест. Като се разцъфти, метлите й минават четирите метра.
  И от тъмнолилавата будлея съм очарована, тази година се съвзе и цъфна прилично. Днес видях какво е изровила къртицата на това място, бях забравила с каква почва трябва да се справят милинките.Чист речен пясък, фин, светлокафяв. Там, където сме успели да допълним с нормална почва, растенията направо избуяват сравнени с тия на пясъка.
  Всъщност това беше и окончателното решение там да е тревен кът.

Графинята я гледах с лошо око миналата година, защото цъфтя малко и не ми харесваше формата на храста. Тя го удари на чест и реши да ми покаже, че има благородна кръв. Това е втора вълна, два пъти по-обилна от първата.

И още рози сред треволяка - розово лилава гама.

Този кът ми вади очите от самоно начало, когато го създадох. Истината е, че саксиите стояха цяло лято и бяха на границата на оцеляването, затова бяха засадени "някъде" и "някак", без значение, само и само да оцелеят. И нали временните работи са най-постоянни...ето - трета година. Любимо място на сляпото куче, рови и подкопава, затова и къта загуби първоначалния си вид - кое умря, кое преместих. Царството на седумите и малките треви, или поне беше. Сега най-силен тук е детелината, голямо скубане пада.

И още от този кът:

 

В тази композиция почти не се виждат случайните растения, големите са си сложени там съвсем нарочно. Miscanthus sinensis "Variegatus"крие една цепнатина, която години наред не остава ред да оправим.  Другите са за хубост, естествено.

Раят на мискантусите. Мискантуси всякакви. Есента са още по-впечатляващи и с размер, и с цветове, и с багра.

 

Има и други, има и малки, но е такава джунгла, че или не се различават, или не се виждат.

Още малко цвят:

И две снимки от другата половина:

В тази половина пия кафе сутрин. Дантелените ми столчета най-сетне имат и масичка. Предстои освежаване, но и така са достатъчно красиви.

Получих разкошен подарък от една моя гостенка, две меки и ухаещи прекрасно възглавнички, чиито калъфки са дело на сръчните й ръце. Всъщност те са само една частичка от това, което умее. Благодаря ти, Ида!

 

Колко красиви неща могат да създават нейните ръце, можете да видите в блога й ТУК 

Моето коте може да спи не само в чехли, може и върху щипки. Това последното го сложих после, като завършек, не особено сполучлив. Не намирам връзка с предното, никаква последователност, но котето е сладко.

Между слънце и дъжд

Месец юни беше много дъждовен, толкова, че спестихме цели две поливания. И това е нещо.Но пък ни бяха спестени порои, бури и градушки.
 В края на юни на арката и се случи това:

Шестте рози по нея са толкова оплетени, че няма начин да режа отделно еднократно и постоянно цъфтящи. А и след основния цъфтеж следва много слаб летен и малко засилен есенен. Хладното лято може и да помогне да се порадвам на повече цвят, но толкова шума няма как да мине без много пръскане. затова й дадох глътка въздух. Оставих няколко ярки Симпатии да прецъфтят на спокойствие.

От арката и от тази стена остана огромна бодлива купчина. Ще разчитам единствено на клонотрошачката и двете си ръце да се отърва от това чудо:

Да ви запозная с един смръдливко, от семейството на арумите - Dracunculus (едър змиярник). Не, не въди змии, заради окраската на листата е.  Огромен е! "Тичинката" е 60см. Към обяд се "оплези" от жега, след три дни го няма. И може би за добро, защото вонята около него е нетърпима.

Албицията е отрупана с цвят и ухае божествено!

Имам възможност да се радвам на две  хортензии, подарък от Йовко Айлов, единствените оцелели, цъфтящи, макар и скромно, но живи и красиви! Хортензиите не харесват почвата и водата в нашия двор, въпреки грижите.

Затова пък на хемерокалисите им харесва, сега е тяхното царство. Нарастват бавно, но се чувстват добре.

Поредното синьо цвете, тинтява Gentiana cruciata. Едно от любимите ми, естествено, заради синия му цвят.

Тревите стават все по-огромни, но ми трябва модел, за да стане ясно какъв е мащаба им.

Перовскията perovskia започна да цъфти. Разкошно растение, което мнозина не харесват заради това, че е разхвърлено. Не е, стига да го строиш. Тепърва ще се разхубавява.

 

И седмица - две по-късно, от другата страна, вече много по-пищна:

 И един малък поспаланко, заспал както си играл. Подарява се. Лови скакалци, пеперудки, може би и мишки, мама го учи. Много е оправен.

Бели нощи

Колкото са нощи, толкова са и дни, но след белия екран, който беше окачен първи, от стари крака на маса и две талпи беше скована маса, достатъчна да събере всичките ни градински столове. Първата нощ на нея започна с прожекция на филм на великия Чаплин. Съвсем като на кино.

Полилеят на първо време е намазан с вар, за да убедя половинката, че трябва да е бял с леко състаряване, за да се подчертаят релефите. Но релефи ще показвам, когато бъде боядисан като хората. Или най-малко като полилей. Тогава ще си има и полилейски крушки и разните му там цветенца и орнаменти ще са подчертани.
  Много й липсва на тази закачалка моята сламена капела. Ще се кипри там нощите, когато не ми е на главата.

То и едно мушкато липсва, защото му намерих макрамето късно снощи. Оше са хилавки, защото са скорошни. Половинката отишъл в един градински център и накупил от всеки цвят по едно. Вчера като стоях и си мрънках колко по-хубаво щеше да е, ако бяха само този, този и този цвят, той ме успокои, че това ще е веселата част на перголата. Сега много трябва да внимавам да не направя някоя друга част по-весела от тази, защото ще ми дойде много.

 

  Ето и част от работния процес. Едва ли щеше да ви е интересно как мажа три ръце акрилна евтинка боя върху този лазурен лак, и тя все не покрива и не покрива. Единствената мат боя била , красотата иска жертви. Малко шкурка накрая оправи работата - "лъсна" кафявото и петната изведнъж придобиха чар. Сега ме дразнят столовете,личи колко стара им е боята. Обаче ще почакат, защото се плаша от боядисването на всяка пръчица поотделно.

 

   Плашилото все така е на пост, пооскубано от вятъра и избеляло от дъжда. Онзи ден най-сетне доматите ми и половината краставици вдигнаха стройно  снага, като се снабдиха с колчета. Не можех и да си представя, че един домат на средна възраст може да направи толкова чупки и чупчици, докато се опитва да лази по земята.

  Дори успях да забележа, че "Биволското сърце" е много дашно, без да е дребно. Аз съм имала много домати, брейййй!

Правя всичко по силите ми тази година градината да не тревяса до степен да не си виждам горния край на доматите. Реших първо да опитам по лесния начин и купих хербицид за житни, най-вече балур. Аптекарката кима много пъти с глава, за да ме убеди, че това наистина помага за троскот. Помага, грънци. Дори и на балура нищо му няма. А безбройните тревички из зеленчука всъщност не са житните, с които съм решила да се боря, те са някакво просо, което като узрее е страшна лепка, която много трудно се чисти от дрехите.
  В крайна сметка заигра мотиката, много омразно занимание е това, но няма начин да избегна иначе джунглата, получила се в съседство.

 

А да не си помислите, че живея в някакъв субекваториален район, всичко е от поливането. В съседния двор, а и навсякъде където е безстопанствено, въпреки дъждовете напоследък, тревата изглежда така:

 

Преди да си вляза в къщи се изкуших да щракна Шаро. Така удобно се беше излегнал.....