17 юли 2013 г.

Лятооо



Много ми е трудно да мисля заглавието... Моят цветен репортаж няма повествователен характер и рядко е тематичен. Спомних си как преди мнооого години баща ми реши, че е редно с брат ми да си водим дневник. Не съм съвсем сигурна какви са били намеренията му - да надникне в тайните кътчета на душата (ха ха) или да упражнява писането ни. Аз така или иначе си пишех красиво и винаги на всякаква възраст са ме нарочвали за писар на класа. То не бяха дневници, то не бяха поръчения, лозунги, плакати...Не че като нямам повод се старая, нормалния ми почерк си е средностатистически. Може и дневникът да е изиграл своята роля, това си беше Досадааааа, но се старах.
   Как ли изглежда изложена върху лист хартия душата на едно осем годишно дете? Ами така.

 Днес станах в 6,30ч.Измих си очите Закусих. Отидох на училище. Прибрах се в 12,30ч. (не писах, че съм минала през оградата, иначе щеше да е в 12,35)Обядвах. Научих си уроците. Написах си домашното по....изброявам. Излязох да играя. Вечерях. Измих си зъбите и си легнах.

 Защо пиша това ли? Блоговете са един своеобразен дневник, а читателите са "баща ми".А аз не съм от децата, които са споделяли. Днес денят ми мина пак така.

  Днес станах в 7,30ч. измих си очите. Закусих. нахраних животните. Не за друго, ами голямо лаене и мяукане настава, като чуят, че отварям хладилника. А децата спят. После правих палачинки. Закусихме, закусиха и птиците. Плевих.Пресадих едни полумъртви растенийца. Снимах. Общо взето това.

   Ааа, заглавието. Ами лято е, горещо. Тази година не чак толкова, роси от време на време, колкото да ми маноса краставиците. Народа е хукнал на море.
   Аз не умирам за море, дълги години това беше "ходене на плаж". Почти не ходех, виждах го всяка сутрин от прозореца. Ходенето на плаж беше криволичене по алеите, чиито дървета тогава бяха фиданки и такова слънце те переше в главата, особено на връщане, че не знаех защо ми завиждат толкова. Аз пък си мислех, че да идеш с автобуса на плаж е по-яко.

 И до сега не разбирам желанието да се пържиш с часове,тук таме с изплакване. Но мириса на море, крясъка на чайките, безкрайната шир, усещането за свобода, изгрева, отразен във водата не мога да забравя.
 Сигурно затова искам повече въздух в градината. А половинката ми иска гора, защото там е израснал. Иска всичко да е голямо, високо, гъсто....Творчески различия.
   Да си продължа направо с картинки, резултата от творческия ни сблъсък. Познайте кой е победил.

   Този бодил събира два-три вида буболечки, едните са миризливки, странно защо само юноши, още са с червеночерните си дрешки. И оси. Пчелички не съм видяла. И много ясно- мирише на мръсно. 

  Розите са започнали втората си вълна. Странно,дори  по-обилна от първата. Отдавам го на хладните нощи, защото нямам друго обяснение. Предишни години по това време изнемогваха от жеги и пек.

Едно от пъстрите ъгълчета. Червената лагерстремия всъщност е малинова.


Ехинацея. Всичките ми са вързани с корда. Така хем са прибрани, хем не личи, че са вързани.


Пилето вече има глава. Човката не е оформена. Това да се оформи с обикновена ножица си е мъкаа. Лигулария Пржевалски си намери мястото и вече се чувства добре. Има драматични листа и цвят като свещи. Красавица.


Графиня Астрид (за розата става въпрос) съм я заточила до най-голямата трева - Erianthus ravennae . Тази трева е толкова висока, а мястото ми толкова ограничено, че не зная откъде бих могла да я снимам, за да я покажа в цялата й прелест. Като се разцъфти, метлите й минават четирите метра.
  И от тъмнолилавата будлея съм очарована, тази година се съвзе и цъфна прилично. Днес видях какво е изровила къртицата на това място, бях забравила с каква почва трябва да се справят милинките.Чист речен пясък, фин, светлокафяв. Там, където сме успели да допълним с нормална почва, растенията направо избуяват сравнени с тия на пясъка.
  Всъщност това беше и окончателното решение там да е тревен кът.


Графинята я гледах с лошо око миналата година, защото цъфтя малко и не ми харесваше формата на храста. Тя го удари на чест и реши да ми покаже, че има благородна кръв. Това е втора вълна, два пъти по-обилна от първата.


И още рози сред треволяка - розово лилава гама.


Този кът ми вади очите от самоно начало, когато го създадох. Истината е, че саксиите стояха цяло лято и бяха на границата на оцеляването, затова бяха засадени "някъде" и "някак", без значение, само и само да оцелеят. И нали временните работи са най-постоянни...ето - трета година. Любимо място на сляпото куче, рови и подкопава, затова и къта загуби първоначалния си вид - кое умря, кое преместих. Царството на седумите и малките треви, или поне беше. Сега най-силен тук е детелината, голямо скубане пада.


И още от този кът:
В тази композиция почти не се виждат случайните растения, големите са си сложени там съвсем нарочно. Miscanthus sinensis "Variegatus"крие една цепнатина, която години наред не остава ред да оправим.  Другите са за хубост, естествено.

Раят на мискантусите. Мискантуси всякакви. Есента са още по-впечатляващи и с размер, и с цветове, и с багра.



Има и други, има и малки, но е такава джунгла, че или не се различават, или не се виждат.


Още малко цвят:


И две снимки от другата половина:


В тази половина пия кафе сутрин. Дантелените ми столчета най-сетне имат и масичка. Предстои освежаване, но и така са достатъчно красиви.


Получих разкошен подарък от една моя гостенка, две меки и ухаещи прекрасно възглавнички, чиито калъфки са дело на сръчните й ръце. Всъщност те са само една частичка от това, което умее. Благодаря ти, Ида!

Колко красиви неща могат да създават нейните ръце, можете да видите в блога й ТУК 

Моето коте може да спи не само в чехли, може и върху щипки. Това последното го сложих после, като завършек, не особено сполучлив. Не намирам връзка с предното, никаква последователност, но котето е сладко.



2 коментара: