Юнски нощи, Паунски дни

Нощите на юли са най-хубавите. Те започват след девет вечерта и до среднощ нищо не може да ме накара да съм вътре в стаята. Басейнът е върху паважа, котките са спукали борда му, но как изглежда не играе никаква роля за това с какъв кеф се ползва. На перголата гледам телевизия на киноекран, тази година сме с оригиналното платно (предното беше обикновен винил) и усещането е точно като на кино.
 Аз пък съм много горда от себе си, защото в девет вечерта без светкавица направих фотосесия на градината, и цели две снимки стават за показване - горната и долната !

 

  Прасковата ще счупи клони от плод, а ние от радост, че за първи път имаме такъв урожай, нищо не съборихме. Сега ще си ядем мини прасковки. Дори започнахме, и размера определено не ми пречи. А пред нея е втората вълна цъфтеж на английските рози - Бенджамин Бритън и  Brother Cadfael. 

  Бенджамин Бритън вече почти е минала към любимите ми рози - стегната и обилно цъфтяща. И с божурест цвят, имам слабост към тази форма на цвета. А Брата ухае невероятно!

    Толкова с нощните ми снимки.
 Сега да покажа любимото място за ухажване на Паунчо. Сигурно му е любимо, защото има място да разпери опашката и да се врътне няколко пъти. Вече има две счупени пера, това не е птица за малки градини и тесни волиери.

 

   Онзи ден видях и чернокрил паун. Без да ми се обижда наш Пуньо, но чернокрилия е по-красив. И перата му са по-впечатляващи. Паунката му беше отделена с пет паунчета. А нашата като си снесе яйцата, те или падат отвисокото, или си ги ядат, но досега сме видели само едно счупено. Не снасят постоянно като кокошките. Пауните са много шумни птици. През юни нощем трудно се спеше от виковете им. Нещо като да ти мяучи разгонен котарак под прозореца. Знам, защото ми мяучи. Бяла Маца се е разгонила и този път не се справихме с опазването, наш Писан я оправя два дни. Още един рошльо и един рижко воайорстваха, може и те да са се разписали. Надявам се поне лесно да ги раздадем, все пак майката е чистокръвна персийка, а вероятния баща е дългокосмест красавец.

 Венецът от цветовете на тревите все още изглежда добре, от време на време му добавям по някое перо, най-често фазанско. Най-добре обаче изглежда с рози.

Лятото е времето на мушкатата, сакъзи, муловки , гераниуми - все техни имена. Много хора ги пренебрегват заради "селския" им вид, свързвайки ги със саксиите по прозорците на селските къщи, но това цвете е властелинът на лятото, то цвят, цвят, в цветове, във форми.....Жалко, че мястото ми не е достатъчно. Дори си мисля, че мога да си имам една вечнозелена градина, в която от април до ноември да цъфтят мушката Е, няма да се задоволя само с това, но всъщност е достатъчно. Някой ден непременно трябва да им направя фотосесия.

  Започна и втората вълна розен цъфтеж. Градината се напъстри отново. От катерачите обилно цъфти само Айсберга ми, Компасион се отчита прекрасно тази година, Еден - прилично.

Последен юнски ден.

     Все си мислех, че червената ми монарда е оцеляла, но уви. Затова пък розовите са разкошни, лилавите също.

    Царството на тревите. Всяка година - все по-големи. Само пони тайл (стипа тенуисима) сякаш е намаляла. Намерила съм още едно местенце за нея, но ще трябва доста да почакам докато стане добра туфа.

   Орязала съм жестоко черния бъз Бляк лейс. Идва ми голям за това място. А колко е красив като дърво, ах, колко е красив! Започвам да се оглеждам за място някъде край оградата, огряно и открито за погледа.

  Пуньо е тръгнал да си хапне доматки. Само да не се срещне с Караман.

 Жълт красавец съм си имала. Нещо бавно се размножава.

Най-цветното кътче. Вече нямам търпение да дойде редът и на това езеро, по-точно водопада. Ще има и разни кичорийки, като цветен дим, лампички под водата, над водата....Всичко е подготвено.

Чешмата на Лятната кухня

 Тя се появи когато и кухнята, поне дървената й част. Плотът е остатъка от плота за кухнята - дюшеме. Изкара си зимата, и дъждовната пролет.  Двете колони, които държат перголата, разказах как издялках като тотеми. Тази година вече си има и пергола за пасифлората, надявам се да е достатъчно закътана, за да оцелее зимата. Скрих колкото можах тръбите с част от стара покривка. От рязането на розите винаги остава цвят за букетче. Ами ето я:

Не че няма какво да се преработи още, но ми върши идеална работа. Състарена е с разтвора от син камък и ръждиви железа, и все едно винаги си е била там.

Много Неща За Показване

Преди почти два месеца влязохме в Градински център ОЛЕА , май беше без повод, с голямата грешка да носим пари в джоба. И оставихме толкова, че не искам да си спомням колко. Там е пълно с италиански растения с гигантски размери, лошото е , че има и с по-малки размери, на които цените съвсем не са малки. Растенията изглеждат страхотно, направо говорят Купи ме, Купи ме....А на нас не ни трябва много.... Не е като да влезем в МОЛ-а. Там сме като скала!
 И така след месец и половина една стара мечта на ММ намери своето място - Конколорка Abies concolor .За целта бяха изкоренени две будлеи, които бяха останали на сянка и тази година много се издължиха и изтъняха. Розата над тях беше орязана зверски и есента ще бъде изваден нара, който също е на сянка.


Другата засадена придобивка е Шадопитис, Sciadopitys. Това е японски бор, древен колкото и Гинко Билоба. Чадърчетата му са очарователни, отсега трябва да мисля обаче как ще укротя растежа, защото 20м ми идват много. Освен това потърсихме най-подходящата за него почва, защото е много чувствителен към нея.И сега е под стрехата на хола, което ще рече, че трябва да се наклони напред по някое време. А розата отзад ще си търси ново място, но това след две -три години поне.

 

 Това пък  е аризонски кипарис аурея, който видях в Разсадник - Интродукция - Георгиев и С-ие , голям, в земята. Влюбих се в него от пръв поглед и реших, че на всяка цена го искам. Снимката ми е много некачествена, а и той от тази влага и близо година в контейнера взе че гъбяса. насаден е до чашкодряна с идеята този чашкодрян да се ореже, той е нападнат от вид щитоносни въшки, които са неунищожими, мъчат растението от години въпреки намесата ни.

   Тук се вижда леееко част от него между синята глобоса и чашкодряна. Като се извиси ще виждаме едно жълто дърво. Структурата му е малко по-различна от тази на обикновения аризонски кипарис, този е по-широк и по-нисък.

     Понтедерията е във вихъра си и ще е така цяло лято. Разрасна се много, въпреки че извадих доста корени пролетта, а и рибите бяха изпочупили немалко от тях.

   Някакъв вид юнкус, поставен със саксията в езерото уж временно. И той  е направил голяма туфа, а не виждам място за него. Цветчета - таралежчета.

Любимият ми хемерокалис (яркочервения да не ми се сърди, и той ми е любим). Поогледах го пролетта - много плътно са листата, не посмях да го разсаждам, за да не унищожа някое коренище. Може би догодина, имам си и място за него.

  Я, имало и друг цвят лилиуми, освен оранжеви.

Още хемерокалиси. Разсадих един, който вече две години не цъфти. И сега не цъфна, идея си нямам какъв е.

Ето това е над портата. Трябваше  да има и арка над нея, но тогава вямаше финанси за нея, а после отпадна от дневния ред. От години чакам точно този ефект. Детски спомени.

 

Така е около другото езеро.Ефектно е погледнато и от двете страни. Монардата не ми е от любимите цветя, но точно тази е добро попадение.

 Страхотна роза! Най-вероятно бляк маджик. Две години се опитвах да я гледам на полусянка - беше ниска и цъфтеше с по един - два цвята. Сега си е точно на мястото и ме радва отдалеч.
 Обичам ярките рози, със силно присъствие.

 Крокосмията е екзотична колкото името си. Много ярка!

  Този храст ми е подарък от една страхотна градинарка, жалко, че градината й не се върти из интернет, защото заслужава да я видят много хора! Невероятно кътче в Тетевенския балкан, където плодородната почва, влагата и най-вече тънкият усет за красота са създали невероятно кътче. Храстът е Лайцестерия и макар, че ми е отдавна, за първа година е съвзет и цъфти както се полага.

 Над гранитите в езерото се е надвесило Къри, Helichrysum italicum . Зимата беше мека и нищо от него не измръзна.

До него камъните превзема Гайлардията, една част от нея - самонасята. А всичките ми опити да насея нещо в тази суша (не насадя, а насея) бяха безполезни. Най-цъфтящата ми китка е това, от април до октомври.

 Опитите ми да постигна ефекта на една картинка от нета. Вид артемисия и червен седум. Да ама не са на подходящото място, влажно им е там и малко сенчесто. Затова и няма да го получа, докато не ги изместя, така че да нараснат бързо.

Тази година и хортензиите ми да благосклонни, нищо от тях не измръзна и заложиха повече цвят. Имаха една сериозна поливка с хелатно желязо, иначе не растат. Тази розовата е по-толерантна към алкалната почва, но на бялата изобщо не й понася.

   Будлея black knight на фона на ябълки петровки. Колкото и да търсихме, намерихме ябълки, които зреят рано, но не са Петровките, които помня, нищо общо.

Въпреки, че днес се простих с две будлеи, не спирам да си мисля за buddleja alternifolia . Къде ли мога да събера това дръвче, м?

 

Много слабо се отчита фуксия Магеланика, знам, че не ена добро място, но се надявам с годините да се поправи.

    Днес освен с будлеите, се простих и с три рози катерачи. След толкова рязане не искам и да помисля за роза. Чудя се ако нямахме товарен пикап, как ли щях да мачкам рози до несвяст в клонотрошачката . След рязането натъпкахме много здраво три пикапа рози, а с ваденето на трите рози ще станат 4 курса. След всичкото бодене си помечтах за жив плет от дива лоза, която няма да пипна! И мини розички, които ако не пипам ще станат малки храстчета, така че на две години може и да ги орежа. Еххх......
    За останалите ми придобивки от ОЛЕА и други места, които чакат да бъдат насадени - друг път. Само с екзотиките не зная как ще се справя, защото мястото, което им избрах, е до къщата, а там още дълго време ще кипи работа.