1 юли 2014 г.

Последен юнски ден.


     Все си мислех, че червената ми монарда е оцеляла, но уви. Затова пък розовите са разкошни, лилавите също.


    Царството на тревите. Всяка година - все по-големи. Само пони тайл (стипа тенуисима) сякаш е намаляла. Намерила съм още едно местенце за нея, но ще трябва доста да почакам докато стане добра туфа.



   Орязала съм жестоко черния бъз Бляк лейс. Идва ми голям за това място. А колко е красив като дърво, ах, колко е красив! Започвам да се оглеждам за място някъде край оградата, огряно и открито за погледа.


  Пуньо е тръгнал да си хапне доматки. Само да не се срещне с Караман.


 Жълт красавец съм си имала. Нещо бавно се размножава.




Най-цветното кътче. Вече нямам търпение да дойде редът и на това езеро, по-точно водопада. Ще има и разни кичорийки, като цветен дим, лампички под водата, над водата....Всичко е подготвено.


2 коментара:

  1. Fantastic, beautiful, a dream! Your garden is wonderful. Love the part with the different grasses!!! Very elegant!
    All my best from Austria and a happy time
    Elisabeth

    ОтговорИзтриване