Юнски нощи, Паунски дни

Нощите на юли са най-хубавите. Те започват след девет вечерта и до среднощ нищо не може да ме накара да съм вътре в стаята. Басейнът е върху паважа, котките са спукали борда му, но как изглежда не играе никаква роля за това с какъв кеф се ползва. На перголата гледам телевизия на киноекран, тази година сме с оригиналното платно (предното беше обикновен винил) и усещането е точно като на кино.
 Аз пък съм много горда от себе си, защото в девет вечерта без светкавица направих фотосесия на градината, и цели две снимки стават за показване - горната и долната !

 

  Прасковата ще счупи клони от плод, а ние от радост, че за първи път имаме такъв урожай, нищо не съборихме. Сега ще си ядем мини прасковки. Дори започнахме, и размера определено не ми пречи. А пред нея е втората вълна цъфтеж на английските рози - Бенджамин Бритън и  Brother Cadfael. 

  Бенджамин Бритън вече почти е минала към любимите ми рози - стегната и обилно цъфтяща. И с божурест цвят, имам слабост към тази форма на цвета. А Брата ухае невероятно!

    Толкова с нощните ми снимки.
 Сега да покажа любимото място за ухажване на Паунчо. Сигурно му е любимо, защото има място да разпери опашката и да се врътне няколко пъти. Вече има две счупени пера, това не е птица за малки градини и тесни волиери.

 

   Онзи ден видях и чернокрил паун. Без да ми се обижда наш Пуньо, но чернокрилия е по-красив. И перата му са по-впечатляващи. Паунката му беше отделена с пет паунчета. А нашата като си снесе яйцата, те или падат отвисокото, или си ги ядат, но досега сме видели само едно счупено. Не снасят постоянно като кокошките. Пауните са много шумни птици. През юни нощем трудно се спеше от виковете им. Нещо като да ти мяучи разгонен котарак под прозореца. Знам, защото ми мяучи. Бяла Маца се е разгонила и този път не се справихме с опазването, наш Писан я оправя два дни. Още един рошльо и един рижко воайорстваха, може и те да са се разписали. Надявам се поне лесно да ги раздадем, все пак майката е чистокръвна персийка, а вероятния баща е дългокосмест красавец.

 Венецът от цветовете на тревите все още изглежда добре, от време на време му добавям по някое перо, най-често фазанско. Най-добре обаче изглежда с рози.

Лятото е времето на мушкатата, сакъзи, муловки , гераниуми - все техни имена. Много хора ги пренебрегват заради "селския" им вид, свързвайки ги със саксиите по прозорците на селските къщи, но това цвете е властелинът на лятото, то цвят, цвят, в цветове, във форми.....Жалко, че мястото ми не е достатъчно. Дори си мисля, че мога да си имам една вечнозелена градина, в която от април до ноември да цъфтят мушката Е, няма да се задоволя само с това, но всъщност е достатъчно. Някой ден непременно трябва да им направя фотосесия.

  Започна и втората вълна розен цъфтеж. Градината се напъстри отново. От катерачите обилно цъфти само Айсберга ми, Компасион се отчита прекрасно тази година, Еден - прилично.