Летни занимавки

    Основната лятна занимавка е скубане на трева, най-вече троскот. Няма да показвам! Ако случайно има минувач по прашния ни "път", обяснявам, че не го обстрелвам с трева , а се старая да създам хумусен слой отвън, където са насадени шест бадема, две сливи,две нектарни, круша, три череши и вишна. Насадени са в нещо като чист чакъл, премесен с прах, върху бившо селско сметище. Затова и ако дадат реколта, е много оскъдна.

  По тази причина и компотите засега са с купени плодове. Сварихме кайсиите с клонки от онази огромна купчина отрязани рози. Бях ги оставила да изсъхнат и меленето в клронотрошачката беше придружено с толкова много прах, че се оказа по-лесно да ги изгорим в печката. Навън не става, съседите през четири къщи  негодуват, цапало им прането (?!?!). А така си имам също толкова добро оправдание - приготвям зимнина.

  Зимнината се приготвя в това бижу, купено за 20лв. Първоначално плановете за печката бяха други, а през това време старите собственици решиха че се разделят с голяма ценност , завиха я в найлон и я прибраха. А тя е в такова окаяно състояние, че не зная ще имаме ли сили и търпение да я възстановим.

  Печката никак не е малка, нормална селска печка. Щировете са големи. Това място ще става паваж за автомобилите и аз хвърлям там това, което ме мързи да ида да изхвърля навън или през оградата. Така е попаднал и един нежен полегнал щир, който обаче на това място е решил да покаже пълен потенциал.
 Най-големия преживя десетина варки на буркани, леко е опърлен, но незнайно защо - най-голям. Сигурно защото му е било най-топло?

  Най-важното - доматените консерви. Всяка година водя преговори да намалим бройката на доматите, защото не можем да се справим със свареното. Само че не ме огрява и довода е - догодина може да стане нещо и да нямаме достатъчно. Ами като няма достатъчно ще си купя 20 кила, но не, трябва да имам 20-30-40 буркана в повече, току виж изровят отнякъде друг таен календар на маите за някаква предстояща скоро дата.....

  Печката, ако забеляза някой , служи и за поставка на котлона. Лятната кухня е отдавна чуденка, на която намерих решение. Може би следващата ми публикация ще е за нея, но сега няма време да я довършим, защото доматите капят и гният, а аз вече привърших бурканите. А трябва да останат за дюли. Само лееекичко да покажа фрагмент, с една много измъчена снимка срещу залязващото слънце: белите шкафчета в дясно. Щировете и печката са в началото в ляво.

И една не толкова измъчена снимка на същото място, залеза, прозиращ между клоните на върбата, която е засадена само преди три години. И на мен ми е трудно да повярвам.

Получава се една много приятна външна стая, на която заковах табела Образцов апартамент, не защото е апартамент, и не защото в моите си представи е близо до образцов, а защото мразя да ми се подмятат ненужни ретро джунджурии, които Милото не спира да купува. Обаче май съм забравила да фотна табелката.

Изглед от "апартамента":

За първи път показвам нещо от този ракурс, защото след трети неуспешен опит да се залепи мушамата на езерото, предстои отново да се изпренесат всички камъни, които се виждат тук, и да се примирим с нивото на водата, а потока някак да се подреди най-сетне.

 Междувременно аз получих вдъхновението да измия стъклата на вратата към гаража. Тя изобщо не трябваше да е със стъкла, защото не е нужно да се вижда какво има вътре, но без пари - толкова. И не стояха мръсни от мързел, нееее!!! Това си беше естествено матиране. А ги измих, за да ги изрисувам със ...сапун. Много сполучливо хрумване. Ако не се брои това, че госпожицата от горната снимка опира мокри ръце на стъклото и скоро може да се наложи сериозно да поправям.

Рамката и вазата нарисувах с остатъци от Dove, но свършиха. Продължих с Тео, обаче с него нещата съвсем не са същите. По-прозрачен е и се лющи докато рисувам. Плановете бяха за китки с по-изискани заврънкулки, но се обезкуражих и набързо приключих с нещо по-просто.


  Розовата арка след драстичното орязване зацъфтя отново, цъфнаха повторно дори рози, които не бяха го правили дотогава. Не зная дали е от своевременно орязване, или заради по-хладното време. Тор получават както обикновено, вода - от миналата година повече.

 

 Сега е и сезонът на лагерстремиите, популярни като Индийски люляк. Отрупан с цвят е розовия, който като че ли е най-студоустойчив и успя да порасне много. Но от толкова китки не намирам място, откъдето да го снимам.

 

Короната на принцеса Маргарита. Става въпрос за розата. Розите на Остин носят благороднически имена. Гледам ги първа година и никак не съм очарована. Изящен и уханен цвят, но лоша форма на храста, дълги огъващи се клони и нетрайни цветове. Ще потърпя още една две години, да речем, че проблема е във възрастта им. 

Една безименна на наш производител. Цъфти с по един - два клона, обаче какви! Не съм виждала повече цветове на един клон!