Отдавна събирам фотографии за нова публикация, и след ден - два вдъхновението изчезва. Затова я отлагам, за да е спонтанна и въодушевена.
Но пък морето веднага ми даде своето вдъхновение. Пясъчният замък на сина ми намери своя крал.
Твърде постен ми се стори, но натруфен повече му подхожда да е жена. намерих и перо от гларус да я закича. Раздава целувки, ухаещи на море.
Наоколо морето беше разхвърлило толкова морски треви, че се изкуших да я заведа на фризьор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар