29 март 2014 г.

200 години

 Не очаквам моята къща да стигне тази възраст. Възможно е да издържи и повече, стига някой нея да я издържи.
 Но една къща в Панагюрище е успяла да изкара поне толкова. Не зная голяма ли е била или малка, какви хора с какви съдби са живели в нея, но е стояла самотна и забравена, с протекъл покрив, докато имотните делби не са я пратили в небитието.
 Този път собственика й е прозрял, че може да се изкара някой лев от нея. Е, според него не като да продадеш ново, но все пак....
 И така късче от миналото се озова в моята къща. Дори ми се ще доста по-голяма част да се пресели при мен.
 Шестима мъже използваха колани, за да пренесат шест метровата греда. Дъските от пода са по 50см широки. Преброихме кръговете - около 100. Всеки кръг - година живот. Някои години са били дъждовни, други не. Така и кръговете са расли, или едва се забелязват. Плюс 200 години служба в къщата.....
Ако сте виждали дъб антик, какъвто е ламинирания ми паркет, да знаете, че няма нищо общо с 300 годишно дърво. И не защото 5-6 поколения са тичали по него. Античният дъб е топло кафяв и няма никаква сива жилка. Телената четка на машината не оставя грозни следи по него, защото не може да се пребори с твърдостта на дървото. Може и по жилките да я движа, мога и срещу жилките - все тая. Дървото става като полирано.


Зная колко се мъчиха мъжете с дъбовите нови греди, въоръжени с електрически инструменти. А тези красавици са били отцепени от дървото, къде рендосани, къде дялкани с брадвата. Преди това дървото е било избирано специално за предназначението му. Къщата не е имала метални планки, видии, пирони. Всичко са сглобки, клинове и някой и друг цигански гвоздей.
 Сега гледам с друго око на филмите древните  мега строежи, защото съм наясно какво усилие е да вдигнеш една дъбова греда, да забиеш пирон в нея,  какво остава да местиш канари.

  Гвоздеите дори не са могли да ръждясат както трябва. Какво пък, само някакви 200 години са това.
  Обратната страна на дъските, тази която снимам, е доста по-красива, поне според нашите си критерии. Вече сме намерили и мястото им - на стената над аквариумите. И куп идеи още се родиха. Може да не вярвате, но е страшно вълнуващо да дадеш нов живот на нещо толкова старо. Шест метровите сто годишни греди на тютюневите скрадове отидоха в нечия циганска печка, спасихме само 4 метровите, на перголата.


 Сега дъбовите греди, които са конструкцията на първия етаж, ми изглеждат съвсем посредствено. Дори и идеята да останат видими вътре вече не ми харесва толкова.
 Младостта и старостта:


 На снимките може би не личи, но са уникални!




           И останалите ще станат такива. Надявам се да има и още.



Няма коментари:

Публикуване на коментар