3 април 2014 г.

Зелено



Пролетното пиршество започна. Това в градината де. Минзухареното не го броя, защото точно във времето на кокичета и минзухари градината е най-грозна. За да я направя малко по-хубава, поръчах 150 бр минзухарчета и двайсетина мини ириса. Февруари най-сетне им дойде реда за садене. Луковичките изглеждаха добре, нищо не изхвърлих. Само дето мини ирисите се оказаха луковични ириси, които при мен не виреят дълго, и изобщо не ми се вързваха с концепцията. За тях ми беше нужно ново място, защото те цъфтят през май и са високи.
Луковичките покълнаха до една, но не навреме, много ясно. Нацъфтяха, когато старите минзухари прецъфтяха. Нещо ми се губят розовите от един пакет, само кремави , жълти и лилави виждам. И така, по никое време минзухари - там , където на горната снимка свършва тревата, под кучешкия дрян с червените стебла. Нюню са, защото от топлото време стеблата са къси. Някои направо си цъфтят още щом се подадат.

Лалетата са пълна скръб, останали са 4-5 вида и нарастват от 0 до 1 в повече за година. Другите или са вече само листа, или никакви ги няма. Не ги вадя, защото са в бодяща мрежа заради сляпото куче. А и за да ги извадя, има вероятност да видя сметката на съседните китки. При мен всичко е наблъскано, не обичам да гледам гола почва.



Японските дюли и игликите ме радват вече две седмици, ще трябва да си разсадя от игликите, тези поне ги зная по кое време цъфтят. Защото пъстрите ми едва сега започват.
Холандските ярки с изкуствен вид изкарват само един сезон, най-много два. Такива вече не купувам, но не е зле да наобиколя бабите по пазара, някакви бабешки могат да ми запълнят празни места.


Като си нямам цветя, правя си шарения от листа и форми. Разни нюанси на зеленото, синкаво, жълто, бяло, червеното на разлистващите рози и берберисите. За първа година се осмелих да стрижа с храстореза, за да сгъстя колоновидните иглолистни.









Тук нещата доста ще се променят - лигуструма ще стане с жълти листа, до него е пъстролистната вайгела, бяло/зелено , а червеникавите нюонси на японската спирея ще преминат в зелено, и когато розите цъфнат, тя пък се превръща в облак розов цвят.












Magnolia ‘Susan’





 От магнолиите само тази се справя с местните условия - Сюзън. Соланжеана ( Magnolia soulangeana ) почти изчезна, и съм я отрязала на пън, пуска някакви листенца отдолу. Няма да я бъде, но половинката трудно се разделя с растения. Стелатата беше голямо дърво и отново не цъфна. На нея й бях обещала, че ще я зануля, но я спасиха и сега е окастрена до малък храст. Поне да си видя люлякя зяд нея, защото той се уплаши от заканите ми и сега цъфти обилно.







Трудно се справят и ацерите. Три загинаха от гъбична зараза, тази година нямам жертви, но два са наполовина изсъхнали. Този и един зелен край езерото засега са здрави.


Ето го люляка, който беше скрит от магнолията. Вече го виждам, напъпил е. Подстригах малко и форзицията, за да виждам и цъфналата череша. В ляво е кортадерията - отвита и орязана минимално. Аз бях порязана обаче максимално, въпреки ръкавиците и дългия ръкав.Вече почти ми идеше да я зарежа наполовина, като дойде съпружеството с храстореза и реши въпроса. Бърза подстрижка и леко оформяне дадоха този вид. Стискам палци да цъфне отново - розово, и този път по-обилно.


Розовите вейки в ляво горе са на тамарикса. Тази година е дърво. Има няколко дебели стебла, по-дебели от на съседната му рус тифина. По-добре да не знае какво го чака след цъфтеж.
Дано се сетя да направя снимка на същото място след седмица - ще изглежда съвсем различно.

 Декоративната ябълка. Тази (втора) година цъфна обилно, надявам се да се справя с кръвните въшки и листоминиращия молец, който мори не само нея. Или поне да го огранича максимално. Зарязаните ябълкови градини в съседство ни препращат какви ли не зарази.

Първата цъфнала армерия, която се справя учудващо добре с условията под върбата. Илекса зад нея е доста рехав, но поне е жив.



И последно - новата придобивка, която чака да бъде засадена на слънчево място. Нещо ще трябва да й отстъпи място, няма как. Чета, че е капризен, дано улучим мястото. Pinus densiflora Golden Ghost  . На живо е по-хубав.


Рибите в езерото се раздвижиха и следват посоката на наблюдателите, защото са гладни.

Шкафовете на лятната кухня се сдобиха с нови дръжки - точно каквито исках и търсих. Български, които не намерих в нито един онлайн магазин за обков. Помня, че такива имаха едновремешните велинградски шкафчета. Открих ги в Продавалник, в София, а се произвеждат във Варна. Нови. Хм.


След много опити да фокусирам обект, като останалото е размазан фон, имам един случаен успех. Калоцедруса. Опитах да се просветя, но май и фотошопа играе голяма роля. Не че не съм го показвала, но ето го.....Даже две петунии успях да насадя до него, като прецъфтят късните ми минзухари, ще трябва и още нещо да измисля да крие жълти листа.


Последен цветнолистен калабалък:



До скоро!


3 коментара:

  1. Страхотно :) За да размажеш повечето заден фон, трябва да снимаш с много отворена бленда на фотото. Това са числата, означени с F (на английски е Aperture) - примерно F2.8, F4, F8 и т.н.)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Опитах, но успях с един церцис, ще покажа в следващата публикация.

      Изтриване
  2. Уникална грдина! Браво!

    ОтговорИзтриване