5 май 2022 г.

Пролет е напук на всичко




  Тази пролет ме зарадва по-малко от обикновено. Заради войната, заради цените , заради неясното бъдеще, оцветено в сиви краски. Заради новата порция стари автомобили на алеята, заради което трябваше да махна люлката. Заради несчетния брой порцелани, заради които се правят ремонти, за да се наместят някъде, за съжаление ремонтите по къщата много изостават. Заради котето, което два месеца лекувах от рана зад ухото, кастрирах го, и изчезна броени дни след това, за да се появи след две седмици с изсъхнал и вонящ от разлагането крак, и всички перипетии докато намеря някой, който да го ампутира за поносима цена. (Благодаря ти д-р Коко!)
  Вече не искам да мисля за бъдещето, каквото - такова. 
Правих разсади на домати, на една приятелка цъфнаха, моите за почти същото време отвориха втори същински двойка листа. За нейно съжаление и мой късмет, нейните домати заради разни неуредици се озоваха при мен, та има шанс юни да ям домат. 🙂
 Догодина трябва да съм снабдена с разните му там табли и тави, иначе е голяма хамалогия. А аз искам всичко да става бързо и лесно. Забравих, евтино 😁
  Преди доматите насадих лук. Заради студената пролет се притесних, че няма да мога да го ям, и се реших на тази дивотия. 
  



Хапнах с него две салати, после той залиня, защото с толкова почва няма как да стане работата. През това време този в градината избуя и нещата си дойдоха на място.

 Най-пъстрото нещо в ранна пролет при мен са игликите. Нарцисите са доста постнички, тук таме има и някое мускари. Лалета съм наслагала в транспортни саксии (за да мога лесно да ги вадя) там, където има място да ги сложа.












Следва, разбира се, най-цветният празник - Великден! Опитах пак с писалките с восък, ширпотреба, ззатова и не е кой знае колко качествено, измъчих се, честно! но стана приятно.






И....пролетта избухна! Нищо, че на трети май палихме камината 🤣
Винаги с голямо нетърпение чакам цъфтежът на тамарикса. Този недолюбван храст го садят край пътя и по магистралите, защото е много сухоустойчив и укрепва склоновете. При мен ен мога да го тествам на сухо, затова пък се превърна в дърво и ме радва много точно с този си вид!


 Шоколадовата лоза. Акебия. Нищо шоколадено няма, дори плодовете й са ужасни на вкус, но пък цъфти красиво.


 Лутеята пак изсъхна на 60%, но имаше и какво да цъфне. Всъщност ако не съхнеше, не зная как бих я озаптила, това е истинско чудовище!


  Кандилката, която е на слънце и сухо, цъфна седмица преди другата, на полусянка и мокро. 


  Клематис Монтана. Новото бижу върху арката. Омръзна ми да се боря с бодливите рози, и оставих само две, плюс този ароматен и нежен клематис. И един плачещ атласки кедър, който трета година се чуди да живее ли или да мре.






  Очаквам и цъфтежа на розите.







Няма коментари:

Публикуване на коментар