Това с борчетата и елхичките е с намигване за един оставен в миналото период, когато всички иглолистни за мен бяха Борчета и Елхички. Понякога борчето беше просто стройно и тясно иглолистно, друг път беше едно твърде пораснало иглолистно, било то смърч, бор или ела. За лъжекипариси не бях и чувала. А елхичките свързвах с това, което се сечеше и продаваше по Нова Година. Границата беше доста размита, но бях сигурна, че другите разбират за какво говоря. Идея си нямах, че разнообразието при иглолистните е като при широколистните, само дето е по-трудно да ги различиш.
 |
Бял бор
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/
8/88/Pinus_sylvestris_branch.jpg/1280px-Pinus_sylvestris_branch.jpg |
И сега, през сухите пловдивски зими, разчитам на тия борчета и елхички, и някое и друго широколистно вечнозелено храстче да ми украсява пейзажа. От тези пък храстчета знаех името единствено на чимшира и бръшляна.
 |
Черен бор
http://www.forestryimages.org/images/768x512/1379006.jpg |
|
Ако цъкнете Бор в Уикипедия, и не ви мързи, може да преброите 126 вида борове. Аз с моите детински определения не съм сгрешила кой знае колко, защото в естествена среда в България има само 5 вида. Останалите 121 са чужди и декоративни.
Тук в махалата има в един двор дърво, което определено е бор, изкастрено отдолу и отрязано отгоре, с вид на Пина, стои много добре до малката къщурка с миниатюрно дворче. Вътре какво друго има не ме интересува, това е такъв отличителен, при това красив белег! Къщата с бора!
Ако преди години видех тази снимка, щях да кажа, че високото е бор, ниското елхичка. Да ама са смърчове, при това сини. Но са различни, защото след определението Син смърч следват и други определения.
А онзи аризонски кипарис между борчето и елхичката щеше да е вдигнати рамене. Жълтия калоцедрус може би щеше да е - Я, какво жълто борче, малко. И така нататък глупости.
Да се оплача за корнусите (кучешки дрян), онези пъстрите стебла. Нападна ги някаква гъба и орязахме поразените стебла, това остана. Пред тях насадих към 50 луковици минзухар преди седмица, дано не са се спаружили фатално дотогава. И на други места садих още към 150, но няма смисъл да го споменавам, ако излязат ще е интересното. Бях поръчала и от една масова поръчка мнооого луковици на ниски ириси, цъфтящи веднага след минзухарите, дори едновременно, но получих високи холандски ириси. Приключвам окончателно с такъв вид поръчки, носят ми само загуби.
Моите борове са един хималайски, който расте бързо, но пък е малък и троскота е стигнал до средата му, един топчест, чието име ми избяга сега, и няколко клека с три различни имена, но абсолютно еднакви на вид.
Боровете ми не променят цвета си през зимата. Но пък туите го променят много. Тук имам ерикоидна златна туя, която е заприличала на старо матирано злато. Западната туя Смарагд съвсем леко придобива кафяв оттенък през зимата. Юниперус блу чип не е мръднал.
Признавам, че въпреки зеления кът, зимата си е жалка картинка. Не искам да си представям какво ще е съвсем без тях.
Eдна "елхичка", купена с голямо желание, при това достатъчно голяма. Разбира се, не е елхичка, picea inversa е. И мерака нямаше да е толкова голям, ако в интернет имаше достатъчно реални снимки на растението. Обаче ако цъкнете в Гугъл picea inversa , ще получите резултати за едно разстлано в пространството плачещо гъсто иглолистно. Да ама не. Това е една разчепатена елхичка с големи прирасти, която идея си нямам как ще се разположи в пространството, ако не я цензурирам. Видях я и насадена и в един градински център, досущ като моята, затова съм сигурна, че е далеч от това, което се показва в нета.
Един красавец (Гугъл превежда името му като Келяв), който изглежда на снимка като горната инверса, но всъщност е доста по-фин и дребен, много тъмнозелен, бавнорастящ, заради по-късите прирасти. Пролетта новите клонки са с цвят лайм, което определя и името. За сравнение тиса прави същите жълти прирасти, на също толкова тъмнозелен цвят, така че не разчитам особено на този кратък ефект.
Picea orientalis 'Aurea spicata'
Тази зима засега е средиземноморска, затова се вижда и маркуча на горната снимка. Ами поливаме тук там, през януари.
Един смърч-джудже, много подходящ за малки градини- Picea conica. При мен е на отцедливо, но с много влага място, и някои сезони прави по 4 прираста. По стечение на обстоятелствата се сдобих с нещо, абсолютно същото на вид, което ако нямах тази, нямаше да намеря разликата, което обаче е някакъв лъжекипарис. Не съм го снимала специално, той участва в друга група.
Не мога да не спомена тук отново любимата ми мюленбергия, коато вече не е розова, но сухото време я запази като един огромен пух:
Корейска ела на преден план, доста крива. Една също толкова голяма умря, заради неподходящото си място. Тя е любимка на съпруга ми, аз не бих купила това растение, ако не го видя с поне 5 шишарки. Защото без тях не намирам да е нещо особено. Затова беше направен компромис с цената, а тя е заради кривината. Обаче растението се хвана, вече има един прираст и пролетта очаквам втори, дай Боже!
Може и да не сте обърнали внимание на корейката, пленени от синия цвят на Picea glauca globossa. А на заден план един кипарис прави опити да запази равновесие прав, но подозирам, че при нас му е доста мокро и това е причината да се огъва. В краката му една ерикоидна туя бързо удвои обема си, защото разпръсквача се оказа под нея и на практика пои само нея. А това е западна туя, а те обичат да им е влажно. Лятото е зелена, а сега лилаво-кафява.
Разните му туи ауреи много смениха вида си зимата. От светлозелен, през злато до кафеникаво.
Има и още, които не показвам. Отделила съм си една страница към блога - "Растения", в чернова е, където смятам да направя списък със снимки, но къде от мързел, къде от суеверие не го правя. Няма да изброявам и показвам повече, за да не ви отегчавам. Само да покажа какво чака, заровено в зеленчуковата градина, да му намеря място:
Старата част на градината си изглежда перфектно, поорязани са само водните растения.
Когато ходим по замръзналата трева я повреждаме, затова направих пътека към дървата. Първо мъжете нахвърлиха плочите както ги донесоха:
После аз ги наредих както ми хареса. Трябва да насипя малко пръст под някои, за да не се клатушкат.
Погледнато и от другата страна ще изглежда приблизително така, но след като построим и къщата ще ги наместя окончателно:
Простихме се с нашия верен пазач Шаро. Не съм си мислила, че тази загуба може да ми донесе толкова болка. Още след два дни нашето ново куче е Караман, тримесечен каракачанец, който вече лае на животни и хора. Да му се ненадяваш. Много възприемчив, хитрец и сръдлив. Дано не е злопаметен.
Не зная дали да се радвам, че пролетта дойде. Кокиченцата показаха главички.
Лошото е, че прасковата се разлисти и е почти цъфнала. Тази година реколтата ще е много слаба.
Затова пък хубавото време ми позволи да наредя половината алея за автомобилите.
Хайде, стига толкоз, отивам да фугирам баня. Вчера моя домашен майстор, след като я нареди, фугира наполовина и спешно трябваше да пътува. А банята е с лилаво и беше голямо обикаляне да търсим тъмнолилав фугин. Такова нещо не съществува. Затова смесих сив фугин с лилав оцветител за латекс. Получи се идеално, но твърде светло. После смесихме и черен с лилавия оцветител, получих точната наситеност, но малко по-сив нюанс. Но е по-добре от бялото
. И ако се върна на спешното пътуване - аз трябваше да оползотворя разбъркания фугин и да довършвам с гъбата, за да не ми се налага пак да купувам същото. Пък аз съм много пестелива, да не кажа скръндза.
Днес съм решила да пробвам съвсем сама с бялото. Иначе къпането продължава да става с найлони. Или както се шегува половинката - опаковала съм банята като Кристо Райхстага.
