Камината

Колко неща сме направили за тези години, през които не съм писала.....

Камината беше планирана още от мечтата да живеем в къща. Архитектурният план си беше на сто процента мой, и камината предвидливо беше в центъра на къщата. Вече беше решено, че ще е с въздуховоди, а те изискват най-краткия път. А този начин да се топлим беше избран защото моето момче беше решил да я направи сам. Е, почти. Само каменната зидария си искаше майстор.

Майсторът обаче работеше далеч, и ние една зима изкарахме така.

 Камината си топлеше само дневната, а вентилаторът (забележете, ретро е! :) ) раздухва топлото много бързо. И пепелта, естествено.

Майсторът зидар получи отпуск, слезе от планината, и понеже по някаква причина така или иначе нямаше къде да отиде, дойде в къщи. Не познавам по-деликатен и невидим човек от този, без това да ме дразни.
А ние отидохме на едно поле (с разрешение) , което приличаше на сметище за камъни и бетон, и натоварихме пикапа с всичко, което ни се стори подходящо.
С майстора не успяхме добре да се разберем за визията, и така - мъжът ми казал едно, аз друго, човека разбрал трето. В крайна сметка по-несиметрично от това нямаше накъде.  Ама то си е против уруки.

Системата с въздуховодите е монтирана, решихме, че с два за стая ще топли по-добре. Това, че имахме една година опит дойде добре дошло. И така - за три стаи по два. Двете стаи са точно отгоре и пътят е никакъв. Третата стая е на метър и петдесет, няма и толкова. Изпробвани - работи идеално.

 Сега, ако питате за недостатъците - знаех си ги предварително. Ако сте на половин век, прекрасно помните филма "Топло", където ченета падаха на долния етаж. Значи - ако не работи вентилатора (долу в ляво на втората снимка), който си е шумен, ще чувам какво се говори и горе и долу. Миризмите стигат веднага. Крояхме някакви планове да вкараме въздух отвън, или поне от коридора, но това са много градуси надолу, които трябва да бъдат стоплени. Затова реших, че мога и така.
Но пък започна ли да мятам палачинки, всички знаят, че е време за закуска.

Предимствата - стопля моментално. Достатъчно ми е и само това.


 Знаете ли какви грозни решетки за камини се продават? Ама много грозни! Пък и ми се стори малка. Трябваше ми нещо нестандартно и голямо (а всъщност не ми е трябвало голямо, но естетически стои по-добре). И го намерих в магазин Стерадо. Изтривалка. Чугунена. Мислехме, че ще е нужна и още една решетка, защото топлим спалня през отворена врата, но тя е с 40см по-ниско. Обаче с втората решетка нямаше да остане топло за останалите стаи. И тя послужи като ревизионен отвор. Оттам пълним и голяма купа с вода, която стои върху горивната камера, за да овлажнява въздуха. Иначе дървото пресъхва. Решетката е една огледална интарзия, пак от Стерадо.

Тази голяма чугунена решетка си идва голяма, когато топлото трябва да отиде и по другите стаи, затова временно се запушва с картон. До каква степен се определя от това къде искаме да е по-топло. Надявам се да го решим с някаква ламарина....някога.....И да напръскам вътре с огнеупорна черна боя. Не е станало досега, защото мирише ужасно и за дълго.

Докато обличахме с гипскартон и вата, ни хрумна да оставим две ниши. На едната съм боядисала тухлите на комина бели (където е самовара). А другата е от другата страна, и там има книги.
 Гредата е от онези стари двеста годишни греди, но изцепена. Отрязохме я под ъгъл, хванахме я с железа (ужасно тежи), и стана като истинска :) . Готово!

Ако се върнете назад, ще видите онзи дъбов скандинавски бюфет, който изобщо, ама изобщо не стоеше добре до камината. Както винаги става, за всичко си има време. Тогава в Продавалника се появи Бюфета! Той се появи отдавна, на една недостижима цена, но точно когато я намалиха на 500, аз цъках с мишката. Моето момче не отложи за утре, скокна с едно камионче до София, и се сдобихме с тази красота! На другия ден й намерихме и столове, които заедно струваха кажи речи колкото бюфета, но скандинавските стояха като бедни братчета. Долу в ляво се вижда част от облегалката.

2016

  Обичам това място.
Днес изгревът беше като червена лента над ябълковите градини. Всяка сутрин е различен. Само още малко ще мога да го виждам. После ще изникнат къщи, така както за два дни изсякоха десетина декара ябълки. Зад нас строят. Вместо да слушам птичките, слушам голямото блъскане. Сигурно и светулките ще се преместят някъде. А лятото влизаха в къщи. Нощем започват да се реят над нас, приспиват ни. Колко хора имат това вълшебство?
 Отивам за млякото.  Така и не намерих гюм 5-6 литра. Нося бутилки, а ако не нося, получавам го в събрани от къде ли не.
  Обаче мляко да видиш! Каймак един пръст - жълт, жълт.... Дава ми го Стопанката. Отдавна е вдовица. Може би е минала седемдесетте. Вече едва ходи, ревматизмът я мъчи.
"Какви са тия доктори, за какво са доктори, като не лекуват. Ей на - дадоха ми едно мазило и хапчета - не помага! Туй доктори ли са?"
И веднага ме подхваща :
 - Вие орехи купихте ли си? Имам орехи, нашите, много са хубави, изсушени, обелени....
Аз мънкам нещо, искам две кила.
 -А, две кила! Закъде с две кила, какво ще ядат тия деца цяла зима!
Аз смънквам нещо, защото знам цените на орехите, пък моите деца налитат на вафли, не на орехи.
Договорихме се. Купих пет кила. Половината сигурно ще мухлясат, докато ги начупя.
 Коледа дойде. Къщата е доникъде, но пък си има дневна. В дневната кое готово, кое не. Но пък хубавооо, топло, уютно.

                            

   Заради неразборията в полустроежа не можахме да си намерим всички украси, по-точно няколко светещи маркуча. Това беше добър повод ММ да накупи още лампички и маркучи за догодина. Е, докато прибирахме украсата намерихме и това което липсваше, но това е положението.

 На Коледа чудеса нямаше, нещата са в нашите ръце. И беше крайно време да се запретнем. Първо аквариумите. След много мислене как точно ще изглеждат, празния джоб и наличностите бързо определиха вида им. ММ изрови каквото беше останало от панагюрските греди, занесе ги да ги изцепят на дъски, аз ги почистих, разкроих и ги "облякохме".
 Мотаеха се и едни телешки кожи из къщи, ММ ги донесе от битака. Червени, лачени, като балатум. Бяха прекалено дебели за тапицерия, а аз много мразя да ми се мотаят излишни неща из къщи, може би защото ги има в изобилие. Затова ми хрумна вратичките да са рамки с въпросната кожа, но обратната й страна. А на тях да пирографирам нещо. ботанически картинки например, че ми се струват достатъчно елементарни.
  Историята с пирографа е дълга и скучна, но там се наложи да се изръся най-много, защото станаха два броя. А ботаническите картинки станаха карти.

Нискобюджетните проекти - пак за кухнята

Общо взето всичко което се строи и създава в този двор е нискобюджетно.Не става съвсем без пари. С много пари пък и баба знае. Обаче баба не знае, че липсата на достатъчно развива мисленето.
Сядаш и започваш да си мъчиш мозъка как да се получи така, че да е евтино, лесно и трайно. Бързо няма как да е при такива изисквания, заради първа точка. Или не сме били достатъчно умни да го измислим.

 Затова пък всичко в груби рамки е планирано с години напред. Остава да почакаме удобния момент, когато евтиното ще се срещне с лесното и трайното. Щото и до евтиното се иска време да стигнеш, не става без нищо.....
  А дотогава идеята се избистрила ама избистрила, всички подробности са премислени, свикваш с всички произхождащи по разни причини недостатъци още преди да си ги докоснал с ръка.
  Дори успявам някак да преглътна факта, че половинката ми има ужасния навик да остава всичко недовършено, защото можело да се направи утре, или в неделя, или Бог знае кога, обикновено никога.

Когато мечтите станат реалност 

2008

2014

 Много кадри оставям само за себе си. Не ми се ще да споделям и проектите, защото до осъществяването понякога минават години и те нямат много общо с намеренията.

 Това мога да го напиша в началото на много публикации, все едно и също. Сега е наред кухнята. Обаче не мога да я бавя много.
  Чета как другите са я направили, или как я правят, как ще я направят.... И не намирам смелост да поискам съвет за моята. Как да обясня, че не ровя каталози, не питам дизайнери, а кисна в продавалници и аукциони, понякога без капчица идея какво искам. Чакам то да ме намери. И трябва да се вместя в около 1000лв за към 6 метра шкафове. За повечето това е мисия невъзможна. За мен обаче не е.

     Имам си едни наличности, останаха ми от лятната кухня.

Парцала отгоре е да имитира завеска някаква, но не очаквах, че на снимка ще е толкова зле.

   Купени заедно с всички останали вратички на лятната кухня (13 бр.) за 200лв.   Високата си я харесвам много, другите резбовани да кажем са с оценка четири. Тази средната има вграден часовник на огледалното стъкло.(ужас!)
 Значи до тук ако разделя - 60лв вратичките.
   Поръчах и още четири с китки. Една оферта имах - 220 лв. броя. Божкееее, че аз за 13 дадох по-малко пари.
 Но намерих кой да ги направи за 40лв бройката и сега чакам да видя  дали си е струвало.
 Над ниските трябва да има ....не зная как да го нарека - етажерки? Ето ми го вдъхновението за тях:

BASTIAN-art furniture

  Плочките.  Много исках, идеи също имах много. Няма да има плочки. Изхарчихме доста пари за растения. А ние малко като циганите - като има - харчим. Като няма, караме някак. Щастие да има. На този етап няма пари, значи тухли ще са.

 Освен това свикнахме много с досегашната си кухня. Много се дърпах от тухли, защото ми отнемат 12 см , но на ММ му хрумна гениалната идея да ги иззидаме вътре в стената, вместо ватата. И така гърбът ще е тухла  - стара, единичка. Ето така, както досега. Практично е, освен зад котлоните, но пък аз почти не пържа вътре:

временната кухня

бъдещата кухня

Другото го намерих преди това, перфектни масивни вратички. Не ми дава сърце да разваля нещо по тях. Сто лева трите. Наместила съм ги, на ум.

   Голяма шаренийка ще се получи, ако си държа и на сините стени, и това ще пропусна. Не ми изглежда добре до тухли. И изобщо - няма да го мисля предварително, за да не се разочаровам. Каквото - такова.
  Иззидани са тухлите зад печката. Нула лева за тухли(търкаляха се из двора три години) плюс 10лв за разтвор. Ще съхнат цяла вечност.
 Толкова засега. Много работа има. След месец ще има повече за показване.

Кухня - главоблъсканици

С кухнята сме до никъде, решихме да оставим всичко за след празниците, така че имам още време да помисля. Преди доста време още мислих за разположението ето ТУК
После нещо не ми се работеше вече с програмата на Икеа или която и да е кухненска, защото така и така на мен шкафовете съвсем не са ми ясни, затова с ландшафтната правих кухня. Затова и мебелите вътре не са като за кухня съвсем, но пък си има човечета за изясняване на мащаба. Разположението вече е уточнено , предпоследно естествено.

Дилемата ми беше мивка към стената или мивка на онзи зидан полуостров. И ако искам да я скрия малко тази мивка дали да ми е висок "барплота" или да не я крия и да си е към стената. Нямаше начин да няма поне 20см зад мивката, защото аз като мия правя морета и езера.

  Ето и варианта с висок:

 

 И варианта с нормален:

Реших, че няма какво толкова да гледам към стаята, все пак се надявам скоро да си имаме нормален ток и да мога да включвам съдомиялната и окончателно остава втория вариант. Дали ще е зид - друг въпрос. Зависи дали този дето ще зИда евентуално, ще има желанието и времето да го направи.
Много ме е яд за вратата отсреща, но няма как да минем без нея, защото тя свързва мястото, където сега живеем с къщата. Като знам как вървят нещата, ще се използва интензивно много дълго време. После пък като не спим вече там, ще сме толкова изморени от ремонти и строителство, че надали ще си разширя кухнята. Нали ще съм свикнала вече......
 Всеки ден си ровя в Продавалника за кухненски шкафове, за да намаля така личния принос и да скъсим времето. Чакам да ме открият сами. Засега все още не са и подозирам, че ще използвам  вратичките от апартамента. Не ми се щеше да ги разваляме там, но може да нямам избор.

И докато си търсех, попаднах на тези плочки за камина:

И направо откачих, само дето не ги сънувах. Не за друго, ами много скъпо ми излизат, не зная дали всички са в добро състояние и иска мислене как да комбинирам всичките ъглови, защото тези от снимката не стигат дори за зад печката. Обаче тези плочки, не някои подобни, така ме обсебиха, че сериозно мисля за плочките.
 След многото ровене в крайна сметка стигнах до фирмата, която прави Мои плочки, в смисъл харесват ми толкова, че повечето бих използвала. Работата е там, че е испанска, а в България малко фирми внасят от нея и то само няколко серии. Сагата ще продължи, защото така ме яде отвътре.....

 Намерих къде в Бг има от техните плочки, много ми харесват, но не си ги представям в кухнята, колкото и да съм влюбена в синьото. Не ми се вързват с другите фантазии и наличности. Ако не открия каквито искам, ще разсъждавам върху тях.

А избраните са  ТЕЗИ

 И си имам една отколешна мечта за тъмно синя стена, още от времето, когато планувах друго разпределение и зад трапезарната маса оставаше голяма гола стена. Представях си я тъмно синя с голяма картина с преобладаващо жълто и лайм.
 Като видях плочките отново си представих синя стена, която сега заема доста по-малка площ, вдъхнови ме синьото в сайта на един италиански дизайнер Marchetti

 И така - имам си кухня:

Синя, от гредите навътре. Прозорците са още червени, защото не остана време да се шлайфат и лакират. Вероятно ще са тъмен орех като всичко останало. Мен ме спохожда еретичната мисъл да са сини, гръцко сини. Обаче както всичко в къщата не решавам само аз.
Вратата отсреща ми се ще да е някаква такава, но жълтия нюанс ме дразни. Значи нещо избелено, или потъмнено и с бяла вакса или нещо от рода. Не знам, но трябва да остане светла.
 Шкафовете - бели. Имам останали от лятната кухня два 60/60 и един висок и тесен. И една витринка, която трябва да повторя от чам и да сложа перденца. Това за горни шкафове.

Много са ми къси нещо. Или трябва отдолу да имат рафт, или фриза отгоре да е висок.
А дългия ми се иска да е до печката и да е червен като онази лампа горе при испанските плочки. Имам си и радио Звезда  в същия цвят, ще го кача на хладилника. Радост за Милото.

Долу ми е пълна мъгла. Продължавам да си блъскам главата.

Близо до финала - Къщата

Годината си мина с леко занемарена градина. Аз си имам друга занимавка - строим къща. Строят я Стопанинът, един приятел и едно момче за всичко. Моите включвания са редки, а приносът ми се ограничава предимно с готвене и лакиране (не на ноктите), а също и мрънкане. Случва се и да извися глас, да ме чуят и далечните съседи.
 Имаше и ударни дни, когато бригадата се увеличаваше с още 2-3-4 помагача. Много се надявах за годината от започването - 10 ноември, къщата да е готова отвън, но момчето , което работеше, се захвана с някакъв свой бизнес, а и възникнаха (слава Богу) доста задачки по чужди градини. Аз отлагах, отлагах, но май е време да приключа годината с един отчет.
  Преди няколко години направих един проект, който влезе в законови рамки, а аз направих безброй вариации на фасадите, като последната най-близка до сегашния вид на къщата е тази:

 Дойде един бетон и наля едни основи:

После Стопанинът намери едни греди с много плашещ вид и много добро качество и те си чакаха пролетта върху новата плоча.:

Вдигнахме два етажа:

За покрива се бързаше много:

В крайна сметка след точно година къщата изглежда така:

   Има да се довършва шпакловка и да се поработи доста по детайлите. Успяхме да съберем нашата къщурка със специалното участие на Продавалника, който междувременно стана olx .
За наш късмет някои хора не са си хвърлили приготвените за нова къща дограми, а са ги качили по тавани и свалили в мазета - да чакат нас.

 Друг човек пък си смени дъбовата слепна дограма с ПВЦ. Е, няма лошо, щом подарява . Стъкларите не режат точно, и бавят работата с поне един ден. В магазините продават некачествени гумени уплътнения, закрепихме ги на магия и не зная ако отворя прозореца два пъти какво се случва.
Входната врата от орех някой е сменил за блиндирана, това ни е най-скъпата врата - 300лв

 От Панагюрище дойдоха стааари стари греди, които ще красят тавана, и са колкото носещи, толкова и декоративни. По-стари са от Априлското въстание. Това е тавана на хола, който над гредите ще стане бял.

Нашата входна щеше да е друга, докато не открих тази:

Осемдесет години е посрещала и изпращала. Възстановяването й беше много пипкава работа, но се преборихме дружно. За мен бяха всички дребни ъгълчета и завойчета, жлебчета и т.н. Не ми се вързва много с визията на къщата, нито ми харесва тъмна като прозорците, но това е Мечта и мястото й  е пред очите ни - всеки ден. Това е едното крило, нали се сещате? Горе на снимките на къщата се вижда цялата, не съвсем добре.

Сега се умува върху кухнята, защото и тя ще е събрана оттук оттам и сглобена с наши сили. Плановете се съобразяват с наличното, няма как иначе.

Първите прозорци

 Отдавна не съм писала как върви строежа на къщата. Който е строил със собствени сили или поне е вложил много физически и умствени усилия в къщата си от началото до края, знае как мерака угасва все повече и повече с времето. Може би до момента, в който се помъкнат гардеробите и леглата.
 Една приятелка е причината да кача някоя снимка, макар че на нея й е интересно да види и тези, които на почти всички останали им е крайно безинтересно да разглеждат. То и на мен ми е безинтересно, независимо, че съм съпреживяла всяка крачка от проектирането до коването.
 Тук системата на строителство и етапите му са А Ла ММ (Моят Мъж) , затова нищо стандартно и по правилата няма да видите, и Моля Не Правете Това в Къщи! Тук мисълта тече с няколко месеца напред и  какво ще излезе накрая дори и аз не винаги зная.

 От него би излязъл идеален реставратор, ръководител на ремонтни строителни дейности и всичко, което трябва да се обнови, донади, поправи и т.н., много е креативен. Но понякога от прибързване си създава много гимнастика за ума.
  Да се похваля аз вече с отворите на прозорците, които вече правят нашия строеж да прилича на къща. Моят съвет да си пусне едно канапче да поведе горното ниво на прозорците естествено беше пренебрегнат, ако не от мързел, то напук. Затова втория прозорец се разминава леко с първия, което не е фатално, защото са на различни фасади. Обаче пък третия прозорец се размина много, точно заради горното ниво. И ММ си го направи втори път с един ден дялкане.
  Ето и причината да отворим северен прозорец, което не влизаше в сметките - виждам тепетата! Е, Альоша ми го скрива почти черешата на комшиите, но зимата ще го виждам.

Между двата най-високи клона на черешата в дясно е Альоша, видяхте ли го?

  Ето я и гледката на изток. Тук ще виждам изгрева.Жалкото е, че някой ден тези изоставени ябълкови масиви ще изчезнат, и на тяхно място ще изникнат къщи или фабрики. А по шосето ще фучат автомобили. Надявам се държавната машина да си върви както досега, не ми пречи черния път и прахоляка, стига да имам дълги години още тази гледка:

  Албицията ухае невероятно. Прогнозирам след 5-6 години вече да не мога да я виждам по този начин, но пък уханието да се засили.

Ето и как изглежда вътре една дървена къща, да се ходи тук се иска известна доза смелост и непукизъм. Дозата е голяма. Снимките са от онези, безинтересните.

Котето Гошко е винаги до мен. И този път, разбира се. Наслаждава се на гледките от новоизрязаните прозорци.

Нови идеи за къщата

  От моята бивша началничка научих една много мъдра приказка - пари се печелят два пъти - веднъж като ги заработиш, и втория път като ги харчиш. В този смисъл сме двойно по-богати. Пак ще иде реч за къщата, тази която строим. Моят Франкенщайн, който ще трябва да се превърне в принц, принцеса или нещо там хубаво.

 Гредите от Панагюрище вече влизат в употреба. От една страна - ще държат покрива на едноетажната част, от друга - ще са декорация. Не на всеки биха му харесали, но аз съм ужасно развълнувана, че ще имам в хола си късче история, по-стара от Щатите.

Вече споделих за талпите, но не казах и за гредите, от суеверие, защото бяха само уговорени. Всички те са от една къщурка в центъра на Панагюрище, построена когато там е било просто гора от стари дъбове. Къщичката няма нищо общо с богатите възрожденски къщи на Каблешков и Каравелов, може би като размери е най-близко до тази на Димчо Дебелянов. Някога сигурно е била от плет, защото една от гредите е направена точно с такава цел. После е укрепвана с кирпич.

Гугъл стрийт пази фотографията на част от къщата, сгушена зад друга голяма и съвременна. Не мога да не си я сваля за спомен, защото вече нищо не е останало.

    Със сигурност пази спомена от Априлското въстание, когато в Панагюрище са били опожарени повечето къщи. В тази може и да не са живели бунтовници, а кротки наблюдатели. Или не е била на пътя на подпалвачите. Така или иначе част от нея ще е моят хол.

 Може да се каже, че открихме гредите почти навреме, защото имаше възможност да се подмени носещата колона със панагюрска. И страничните две ще се подменят. Основните греди на тавана остават видими, другото ще е скрито.

 Първоначално искахме да имаме таван с видими ребра и обшивка, така се налагаше да има втори, дублиращ, който да се натъпче с вата за изолация. Сега ще си е само един. И останалите дъбови колони на конструкцията вече няма да са видими, както го мислехме. Ето го и вдъхновението,  само мащабите ни са доста по-малки.:

  Източник
  Само да не решите, че ще са ми бели диваните - Тц! В нашето семейство и на бозавия ще му личи че е нацапан след седмица още. Не че не искам да са бели.
И така, имаме си ватата от Варна,  имаме си врати от Пловдив, София, Варна и Рудозем. Имаме си прозорци от Великотърновско,  остават  два за банитe и тази за дневната част..
  Дъбовата ни конструкция пък е от една неосъществена пратка за Корсика.
  Паркета ни е от Кърджалийско училище. Какво ли още ще се появи и откъде, не зная. Ето затова ми е Франкенщайн къщурката, но ще е нашето приказно убежище, с наши усилия и Божия помощ.
 Важното е всичко да е наред, работата да върви сравнително бързо и без препятствия.

Решихме докато е време да заменим едната колона с антична.

 Преди:

 След:

  На живо колоната изглежда далеч по-внушителна, но на снимката не се усеща.

Сега и заради варненските прозорци трябва да се намести още една колона, за да ги побера. Тя и без това ми вадеше очите, защото не е там, където поисках. Нещата се нареждат. Поръчан е и материала за покрива, надявам се през май да сложим байряка.

  Асмалъка ще става дървен, но сега няма време за него. Ех, тъкмо рано пролетта му се зарадвах, че най-сетне е готов. Но така поставен до къщата изглежда ужасно. (на първата снимка най-горе) 

  За пет години брезата имаше време да порасне достатъчно, за да ми засенчи прозорците на втория етаж, както го бях намислила. Точно тази бреза е причина къщата да има това разпределение, защото мястото й беше измерено с крачки, а не с метър, а всъщност трябваше да е с 2 метра напред. И нали копчето е по-важно от балтона, скроихме наново.

    По същата причина започвам да мисля за цвета на фасадата.  Имам огромното желание да направя нещо близко до пловдивските възрожденски къщи, дано ми е по възможностите.