16 юли 2014 г.

Първите прозорци

 Отдавна не съм писала как върви строежа на къщата. Който е строил със собствени сили или поне е вложил много физически и умствени усилия в къщата си от началото до края, знае как мерака угасва все повече и повече с времето. Може би до момента, в който се помъкнат гардеробите и леглата.
 Една приятелка е причината да кача някоя снимка, макар че на нея й е интересно да види и тези, които на почти всички останали им е крайно безинтересно да разглеждат. То и на мен ми е безинтересно, независимо, че съм съпреживяла всяка крачка от проектирането до коването.
 Тук системата на строителство и етапите му са А Ла ММ (Моят Мъж) , затова нищо стандартно и по правилата няма да видите, и Моля Не Правете Това в Къщи! Тук мисълта тече с няколко месеца напред и  какво ще излезе накрая дори и аз не винаги зная.


 От него би излязъл идеален реставратор, ръководител на ремонтни строителни дейности и всичко, което трябва да се обнови, донади, поправи и т.н., много е креативен. Но понякога от прибързване си създава много гимнастика за ума.
  Да се похваля аз вече с отворите на прозорците, които вече правят нашия строеж да прилича на къща. Моят съвет да си пусне едно канапче да поведе горното ниво на прозорците естествено беше пренебрегнат, ако не от мързел, то напук. Затова втория прозорец се разминава леко с първия, което не е фатално, защото са на различни фасади. Обаче пък третия прозорец се размина много, точно заради горното ниво. И ММ си го направи втори път с един ден дялкане.
  Ето и причината да отворим северен прозорец, което не влизаше в сметките - виждам тепетата! Е, Альоша ми го скрива почти черешата на комшиите, но зимата ще го виждам.

Между двата най-високи клона на черешата в дясно е Альоша, видяхте ли го?

  Ето я и гледката на изток. Тук ще виждам изгрева.Жалкото е, че някой ден тези изоставени ябълкови масиви ще изчезнат, и на тяхно място ще изникнат къщи или фабрики. А по шосето ще фучат автомобили. Надявам се държавната машина да си върви както досега, не ми пречи черния път и прахоляка, стига да имам дълги години още тази гледка:



  Албицията ухае невероятно. Прогнозирам след 5-6 години вече да не мога да я виждам по този начин, но пък уханието да се засили.

Ето и как изглежда вътре една дървена къща, да се ходи тук се иска известна доза смелост и непукизъм. Дозата е голяма. Снимките са от онези, безинтересните.




Котето Гошко е винаги до мен. И този път, разбира се. Наслаждава се на гледките от новоизрязаните прозорци.






3 коментара:

  1. Прекрасно творение! Видях и Альошата :) много хубаво. Поздрави за теб

    ОтговорИзтриване
  2. Няма безинтересни снимки! Много е хубав изгледа към ябълковите дървета. А какъв труд е всичко... не искам да си помислям. Това си е чисто геройство!

    ОтговорИзтриване
  3. привет
    блога ми стана интересен, поздравления за градината,положеният труд за създаване на нещо красиво.
    успех в начинанието с къщата.

    ОтговорИзтриване