Страшни работи

Начиии, тука трябва някаква точка с незнамсикакъв цвят да сложа, за хора с фобии. Изобщо не го четете, ако пищите при вида на разни животинки 🤣

 Започвам с гъбките, за да не припадне някой още с началната снимка.

Гъбките бяха цяяяла поляна. А поводът за разходката беше, че се разпродават УПИ-та на 1600м височина, в едно бившо зенитно поделение, с тенденцията там да кипи зимен живот! Предишният път ви разказах за това, как търсихме родопска къща. Този проект отпадна, минахме на един друг, който го мисля от доста време - искам малка дървена лятна къща! Почти фургон. Или направо фургон. Този път си мечтахме двамата с мъжа ми как ще спим на хладно под боровете. 😉

 

"Над хижа Здравец" звучеше като 40 мин път, идеално! Но кой да предположи, че от х.Здравец има още толкова път, ама много по-лош , до въпросното място. За джип си е нормална работа, само че ние джъткаме сега с моята малка японска класика, защото е на газ 😂 

 Тя се справи прекрасно с изкачването, но точно когато трябваше да отбием по трудния път, водачът ни ни упъти по телефона да завием вдясно. И като тръгнахме по един калдаръм! Тесен! Стръмен! Изкопан от порои! Колкото и опитен да ми е шофьорът, на едно място удари. Аз бях пред истерия! И не за друго, а защото той реши да не се отказва, зер хората ще продават за толкова пари нещо, което е толкова недостъпно!  Вече знам как се чувства човек с някаква фобия, заболя ме ръката да стискам дръжката на вратата, и не от страх за живота си, а за живота на милата ми количка! Там ако дойде някой да ни дърпа, няма шанс да обърне. Като не стигнахме до никаква чешмичка, на която имало обхват, успях да го убедя да обърен при първа възможност, а на връщане само дето не ревах от ужас. Исках да сляза и да вървя пеш, и да не гледам повече как всеки момент ще хлътнем в някакъв коловоз. 

Човекът каза - двадесет минути и сте при мен. След двадесет минути бяхме никъде, и след още двадесет стигнахме там, където всъщност е трябвало да се завие наляво. Сега - разбирам да ни упътваше жена. макар че аз за всеки случай , след посоката, обяснявам подробно какво се вижда. Ами такава ми е паметта, образна. посоките или не ги помня, или ги бъркам.

Правилният път беше широк, приличен като за лош, стигнахме върха, там е равно.

  Нашият водач ни показа каквото искахме, после ни разведе, за да видим останалото. Знаете, че красотата на планината трудно се предава със снимки, особено лоши. Но там те обхваща такова вселенско спокойствие! А интернет връзката беше жестока!

 След седмица стана ясно, че малките парцели на мястото, където искахме, отдаааавна са продадени Аз така или иначе си харесах един към 5дка, с бункер и заслон за камионите 😁 Даже няма да ми се наложи да строя бунгало.

 Мухоморки не брахме, но набрахме масловки. Аз бях доста скептична, защото че са масловки, каза нашия водач. А той обърка не само пътя, ами измисли и накъде води, а то е точно в противоположната посока. Та не може да му се има много доверие. На всичко отгоре ни разхожда поне 30 минути, без да е наясно кое е свободно за продаване. Ограничих се с пет масловки, и вкъщи падна голяммо ровене и четене. 

 Масловките нямат отровен двойник, бели се кожичката на гуглата, и е хубаво като за първи път да се сготвят с картофи, пишеше, че потъмнявали, акщо има отровна или токсична гъба.

 Приготвих уникално ястие с гъби, картофи , масълце и чесън, подправено с черен пипер, направо надминах себе си. Това е от рецептите "На око и на вкус", ей така да ми изглежда пропорционално количеството от едното и от другото, подправките са дозиране според дългогодишния ми опит, мерки не знам! 😁 Само мога да кажа, че ги пекох, захлюпени с капак.

 След гъбите оживяхме, обаче моя милост реши да простира, и само дето не настъпа нещо, навито като кравешка торта. Представям ви младото поколение на жълтоухата водна змия. 

  Това е лапата на Тошко, нашият котарак, който претърпя ампутация на едното краче, и си стои в двора, без да полага друго старание, освен да мяучи пред вратата за храна. Не е за вярване той да го е довлякъл там. А и никакъв интерес не прояви. Даже след като опитах да го заинтригувам, мятайки нещастното змийче пред муцуната му.

 И с главата надолу пак така - никакъв интерес. Помислих дали пауните биха се заинтересували, все пак това е част от менюто им в естествената им среда, но вече имах опит с една друга змия, която ужасените мъже обезглавиха с лопатата. Не я поискаха нито пауните, нито котките, нито кучето. 

 Прибрах си змийчето в една кутия за сладолед. Обаче моя мъж замина за три дни, аз бях без кола и с девойка, която не може да върви дълго, та оставих змията на отглеждане, докато се върнат мъжете и я пуснат някъде край Марица.

 Удивително гъвкаво и елегантно същество! Лееекичко отварях капака на кутията, за да опресня въздуха, и тогава то се оживяваше, и започваше осморките. Не знам как ще ви прозвучи, но като извади и езичето, си беше направо красавица! Веднъж успя да се захване с опашката за ръба на кутията - не ми се мисли ако е голяма и се увие някъде, яка работа!

 Ако се питате откъде зная каква е - знам, че си имам такава възрастна. Един ден чух странно квакане до езерото, и отидох да проверя да не се е домъкнала друг вид жаба. Другия вид беше до половината в устата на змията. Грозничка гледка, ама какво да правиш - природа. Не ми пука за жабите, имам в изобилие, обаче това нещо яде и риби. Моите риби.

  Ще ви спестя подробностите около размножаването на змиите, мисля да мина направо на днешния паяк.

 Паяци имам мноооого повече от змии, под еркера, където има толкова светещи прозорци, е направо страшно!  Онзи ден се опитвах да почистя паяжините, само ги замазах. Из градината пък правят гъсти хоризонтални мрежи, захванати за клоните на храстите, и върху тази постелка се събират всевъзможни листа и боклуци! Ужасно е грозно! Видях един ден и автора на конструкцията, защото докато се бутах да скубя, нещо ме убоде по корема. В първият момент реших, че е клонче, ама се получи нещо като пъпка, а около мен се разшетаха два жълточерни паяка.Та да си кажа, че нито боли особено, нито пък после остава нещо. Ей на, жива съм!

 Обаче думата ми е за един друг паяк. Събуждам се сутринта, и първото, което виждам, е огромен паяк на пода! Над него котката си оправя тоалета, ама изобщо не го забелязва. Не зная дали заради котката, но докато аз мисля как да постъпя с паяка, той си стоеше като препариран. Обикновено , ако имам възможност, хващам паяка в шепата, и го пущам навън. Ако нямам, го засмуквам с прахосмукачката, защото не съм го канила. Обаче този някак не си го представих да мърда в ръката ми, докато го изнеса. И си поговорих с него по класическия начин, с чехъла.

 На снимката вече не е страшен, но живичък е впечатляващ! 

  Аз, разбира се, от такова разстояние , и сънена, не можех да оценя хубостта му.  Изобщо нямаше и да си спомня за него, ако Съдбата не беше решила да ме запознае с този вид паяци. Има една група във Фейсбук, където почитат насекомите, и ги разпознават от снимка. Та така днес и друг е трепал паяци (за което много съжалява), и разбрах, че това е Geolycosa vultuosa . А следвам групата не заради някаква любов към насекомите, а защото една приятелка с фобии, непрекъснаго се натъква на супер интересни, и ги снима много професионално. А аз се зачетох в коментарите в групата, които бяха и много забавни, та затова съм там - съчетавам полезното с приятното. 

 Някой например питаше Що е туй? А Туй беше попово прасе. Не знаел човекът какво да го прави, чудеше се докато го държи в шише (или нещо подобно) с какво да го храни. 😁

 Видях че тези паяци живеят в дупки в земята. И веднага изплуваха спомени от ранното ми детство, когато в детската градина с моя приятел Красимир ходихме да ловим паяци от дупките им. 

Всъщност аз просто отидох да го посетя вкъщи, от скука. Действието се развива на село. Аз там ходих на детска градина, докато бях при баба. Българчетата се брояхме на пръсти, та нямаше с кого толкова да си говорим,7-8 деца. Езикова бариера, другите още го учеха. А без говорене не става играта, та затова и моите приятели бяха момчетии.

 Красимир си имаше вкъщи аквариум, което за селски дом си беше голяма работа! И докато аз захласнато гледах рибите, той бръкна няколко пъти да ми ги вади и показва. 😂 Джентълмен!

 На мен ми дожаля за рибките, все пак и ние в града си имахме аквариум, и бъркането вътре беше строго забранено! Там има и електричество, и да не дава Господ!

Затова Красимир реши да ми покаже другите си умения. Намери някъде дебел конец, залепи му едно топче пчелен восък, и каза - Ела сега да видиш!

И тогава видях! Намираше дупките в земята, които никога не съм предполагала, че съществуват. Пускахме топчето вътре и вадихме паяци. Нямам никакъв спомен какво сме правили с тях, но ако ги тормозеше като рибите, сигурно щях да запомня.

 Айде, стига ви толкова страшно, да не сънувате кошмари 😋

В търсене на една родопска къща

 Моята слабост е архитектурата. Градините дойдоха някак по стечение на обстоятелствата. Но пък още от детската градина съм имала един неосъзнат стремеж към архитектурата, когато с пръчка разчертавах съвсем истински разпределения върху влажния пясък на двора. Без понятие да имам от план, мерих стаи с крачки, и лягах върху някоя кокоша куришка, за да очертая точен размер на леглото. То и с куклите беше така - играех с тях докато им подредя дома, и после грабвах строителя на брат ми. Затова и във фейсбук членувам в неизброимо количество групи, свързани по някакъв начин с архитектурата или продажбите на къщи. Имам си къща, при това наполовина още недовършена, и двор си имам преголям, и всичко това в най-красивия град в България, но с огромен интерес зяпам селските къщи :)

 И отзи ден така, изскочи една обява за родопска каменна къща. За 13 хил.лева.

 Веднага започнаха въпроси - къде е, каква е, има ли път, ток, вода, къде е уловката с цената.... отговори нямаше.

На другата снимка пред един от прозорците прозираше небето, което ще рече, че покрив почти няма. Ей на, и терасата окуцяла. Всички дървении за смяна.  Обаче на мен така ми се развихри фантазията! Веднагически намерих почва за нови проекти в главата си, във времето, в което нещастният ми мозък не е зает да разсъждава дали ще е добре, ако сложи и едно листо дафинов лист на киселото зеле.

И тъй като вече си имам нова къща с вид на стара, веднага поех в посока  - стара къща с вид на нова 😂

Не чак така, но за най-силно онагледяване на мислите ми:

Иииии, разбира се имах неблагоразумието да споделя възторга от новата си находка с моя мъж! 

Сега да обясня съществените разлики помежду ни. Аз не съм рисков играч (като него). Залагам на сигурно. Дълго сверявам и анализирам. И когато се налагаше да продадем ипотекирания апартамент и да вложим  пари и кредит в друг, аз бях уверена, че най-добрата инвестиция е да купим апартамент на зелено в Пловдив, чиято цена след две години (предполага се , завършен) щеше да скочи много. Но той хареса апартамент на морето (не че аз не го харесах), и вече четири години почиваме у дома си. Разбира се, апартаментът беше договорен (от него, естествено, аз не ставам особено за тая работа) на превъзходна цена. За съжаление вече не може да се сравни като цена с това, което продадохме тук, но майната ѝ на материалната страна, удоволствието си струва. Та аз съм по разумните идеи, той е по рационалните изпълнения. Ако се налага, наливам здрав разум. Не ме слушат винаги. 😀

  Може би трябва да разкажа някой път и за морския апартамент, където купувахме мебели, избирахме техника втора ръка, пребоядисвахме, ших завеси, и налагах вето за мъкненето на още декорации.

 И моят мъж като  видя каменната къща, веднага включи бизнес отдела в главата си, и реши, че това дори и да не стане за бизнес, може да се използва като лятна вила в горещините. А аз просто исках да възстановим едно бижу, което е добра инвестиция. В автомобили имаме инвестиции за още една къща, което за мен си е безполезна работа. Не мога да ги подкарам. 😂.

 Разбира се,половинката не отчете здравословните си проблеми, но аз знам, че винаги ще намери начин да се справи.  Стига да е осъществимо.

Остана да проверим дали е осъществимо. Или поне да си направим една разходка в планината. С автомобил, защото моите хора не могат да ходят дълго по лош терен, по здравословни причини. Което се оказа много съществено в случая!

 Собственикът на имота дал основни насоки къде се намира къщата. За водене и дума не може да става. И поехме към една от любимите ми дестинации в Родопите. (притеснявам се да посоча точното място, мисля, че не е редно, предвид това, че показвам чужда къща)

Започнах с проучване на картата. В този район сме ходили много пъти, и по работа (за градината на най-красивата къща там), и за удоволствие (хапнахме качамак в един от хотелските комплекси). И баира качихме, когато съпругът ми още можеше да ходи по баирите без болка. Но към дадената отправна точка не сме отбивали. 

По тези места е добре да се ходи с джип, не съвсем като нас с 30 годишен Нисан Микра 😂 . На картата изглеждаше лесно. На практика поехме по издълбан от вода и гуми чакълиран стръмен път. Имах друга представа за къщата за гости, която беше ориентир, оказа се доста безлична за моя вкус, но се радвам много , че в това трудно достъпно място има хора, които развиват някакъв бизнес! Там пътят....свърши! А на картата не изглеждаше така. Работата е в това, че оттам нататък към оставащите скрити някъде къщи води само козя пътека. Стана ми ясно, че ще трябва да продължа сама, защото дъщеря ми с нейното увреждане не може да се справи с това предизвикателство, а и се нуждае от постоянно наглеждане. 

Точно когато си помислих, че е опасно да продължа сама без обхват на телефона, защото пътеката се превърна в стръмен сипей, видях покриви. Все пак някой е успял да стигне до тук и да си стегне къщата. Значи не е толкова безнадеждно! 😁

А когато тръгнах натам, видях и предполагаемата къща. 

През цялото време си мислех - как са живели там хората? В каменни къщи, с неплодородна почва, с труден достъп....КАК??? Ооо, ако знаете пък колко повече въпросителни сложих като започнах да изкачвам обратно!

 За да бъда в крак с времето, ще кача и видеото, което заснех за мъжа ми. 

оставям и линк към видеото, в случай, че не се вижда тук. https://youtube.com/shorts/mJKgboMk1Uk?feature=share

Първо ме посрещна тоалетната. Старата тоалетна. Както се изясни после, има и нова.

https://youtu.be/iQpO9c1t5t4

Странни ми се видяха навесите, но не знаех кога са правени оригиналните снимки. Все още мислех, че това е Къщата. Дори в началото се заблудих, че табелката с улицата и номера е оригинална. 

https://youtu.be/2oEFHhQmzHg

  И като казах, че покривът е за смяна, изведнъж се усетих, че нещо не е наред. Това НЕ Е къщата! Този покрив си беше почти наред, нямаше я дървената конструкция на втория етаж, и нещата не изглеждаха чак толкова изоставени. Вярно, че багажът вътре беше струпан в една стая как да е (надникнах през една пролука), но мога да приема, че тази къща си беше читава и гледана. 

  Опитах да се обадя по телефона - неуспешно. Нататък не се вижддаше ни покривче, ни зид, и реших да не рискувам повече с приключението. Беше ясно, че тук няма как да има къща за нас, само аз мога да скачам като козичка по пътеките.

 Връщането ми се стори безкрайно, едва поемах въздух, свят ми се зави, и за миг помислих, че мога да падна и да се изтърколя нанякъде. 

 КАКВИ СА БИЛИ ТЕЗИ ПЛАНИНСКИ ХОРА!

Те са дялали камъни, за да си построят къща, сяли са на тази камениста почва и са се хранили с това, което е дал Бог! Обичали са, раждали са, и са умирали тук.  Почувствах се толкова малка и нищожна!

 На връщате щракнах през колата и най-красивата къща в селото! Чувствам се поне частичка съпричастна към нейната хубост, чрез това, което е направил съпругът ми там.

 Научихме и една тъжна новина. 😥 Бай Митьо, който е зидал оградата (и всичко, общо взето, освен завареното) тук, и иззида камината вкъщи, е починал преди година. От него ще имам спомен и  гранитната стена на лятната кухня....

  Още един урок.

 Човек може да живее още дълго , чрез нещо стойностно, което е оставил след себе си.

 Разглеждахме вкъщи снимки на спокойствие. Идеално прави зидове! Майсторска работа! Красиви комини! 

 Започнах да съжалявам, че не продължих. А мъжът ми ме попита поне три пъти - не  видя ли къщата, не видя ли покрив и т.н. Аааа, аз пък да не съм дрон! Не видях!

  В червено е моето приключение по козята пътека,250м а с жълто съм означила евентуално коя може да е къщата, която търсихме. Други няма. Край.

 

Пролет е напук на всичко

  Тази пролет ме зарадва по-малко от обикновено. Заради войната, заради цените , заради неясното бъдеще, оцветено в сиви краски. Заради новата порция стари автомобили на алеята, заради което трябваше да махна люлката. Заради несчетния брой порцелани, заради които се правят ремонти, за да се наместят някъде, за съжаление ремонтите по къщата много изостават. Заради котето, което два месеца лекувах от рана зад ухото, кастрирах го, и изчезна броени дни след това, за да се появи след две седмици с изсъхнал и вонящ от разлагането крак, и всички перипетии докато намеря някой, който да го ампутира за поносима цена. (Благодаря ти д-р Коко!)

  Вече не искам да мисля за бъдещето, каквото - такова. 

Правих разсади на домати, на една приятелка цъфнаха, моите за почти същото време отвориха втори същински двойка листа. За нейно съжаление и мой късмет, нейните домати заради разни неуредици се озоваха при мен, та има шанс юни да ям домат. 🙂

 Догодина трябва да съм снабдена с разните му там табли и тави, иначе е голяма хамалогия. А аз искам всичко да става бързо и лесно. Забравих, евтино 😁

  Преди доматите насадих лук. Заради студената пролет се притесних, че няма да мога да го ям, и се реших на тази дивотия. 

  

Хапнах с него две салати, после той залиня, защото с толкова почва няма как да стане работата. През това време този в градината избуя и нещата си дойдоха на място.

 Най-пъстрото нещо в ранна пролет при мен са игликите. Нарцисите са доста постнички, тук таме има и някое мускари. Лалета съм наслагала в транспортни саксии (за да мога лесно да ги вадя) там, където има място да ги сложа.

Следва, разбира се, най-цветният празник - Великден! Опитах пак с писалките с восък, ширпотреба, ззатова и не е кой знае колко качествено, измъчих се, честно! но стана приятно.

И....пролетта избухна! Нищо, че на трети май палихме камината 🤣

Винаги с голямо нетърпение чакам цъфтежът на тамарикса. Този недолюбван храст го садят край пътя и по магистралите, защото е много сухоустойчив и укрепва склоновете. При мен ен мога да го тествам на сухо, затова пък се превърна в дърво и ме радва много точно с този си вид!

 Шоколадовата лоза. Акебия. Нищо шоколадено няма, дори плодовете й са ужасни на вкус, но пък цъфти красиво.

 Лутеята пак изсъхна на 60%, но имаше и какво да цъфне. Всъщност ако не съхнеше, не зная как бих я озаптила, това е истинско чудовище!

  Кандилката, която е на слънце и сухо, цъфна седмица преди другата, на полусянка и мокро. 

  Клематис Монтана. Новото бижу върху арката. Омръзна ми да се боря с бодливите рози, и оставих само две, плюс този ароматен и нежен клематис. И един плачещ атласки кедър, който трета година се чуди да живее ли или да мре.

  Очаквам и цъфтежа на розите.

Петелът

 Имам си петел отново. Имах си.

Появи се изведнъж, и много искаше да е част от стадото пауни.

Лятото паунката излюпи четири яйца, оказаха се женски. И се получи истински харем.

Не зная дали заради харема се задържа петелът, но беше прелетял, защото стопанинът му, през две къщи, го сритал, задето се бие с другия и разкудкудяква кокошките.

Той се оказа много шумно петле, японско.

Не ми позволи да го приближа на повече от метър, даже в началото - на два. Слагах му храна пред волиерата, защото той много искаше да е вътре, и докато невъзмутимо си кълвеше, вътре паунката се опитваше да клъвне него.

Опита да спи над волиерата, което беше уютно и топло местенце, под покрив и до бали слама. Но изглежда котките го притесниха, защото след няколко дни се премести на бора до кучето.

Интересно, че постъпи точно както предишния петел, който също беше емигрирал в моя двор от същия стопанин. После да не кажете, че някой имал акъл колкото кокошка. 😉

Предишния беше едър и дорест, имаше си проблем с белия паун, и когато няколко дни се биха до кръв, замина в едно село.

Този пък, на 2 март, дойде под прозореца ми, изкукурига два пъти, след което чух стъпките му по покрива. Целия ден не се появи, и на камерите проследихме какво се е случило. Случи се, че прехвръкна в двора зад къщата, от там на улицата, и после хвана курс към стария си кокошарник. Любовно време е, чул е своята Жулиета. 😊

Баба Марта и глобалното затопляне

 Тази година сняг в Пловдив успя да натрупа колкото да търкулна три топки - само веднъж! Не беше март, беше на 28 февруари. Снежният човек не оцеля до март, той даже и два часа не оцеля.

 Снегът започна да се топи,, натежа, и аз побързах да обера трите сантиметра, останали от източната част на къщата. С тях добавих и оронените при рязането листа. Да, приключих почти с пролетното рязане. 

 Снежко е музикант! Фанфарите са истински, нищо, че издават само един звук. При това са много стари - последно са се използвали през моето детство. Въх! Какво написах! Много старииии.....🤣

А снегът всъщност заваля през нощта, и аз му се радвах като дете! Направих няколко нощни снимки, защото се очакваше до следващата вечер да го няма, както и стана. 😥

Следващите дни станаха толкова студени, че Март се оказа най-студеният месец от зимата!  Нощните температури бяха най-ниските досега, и то не за ден-два. Да дойде Грета да ми говори за Глобалното затопляне сега!

Но пауните усетиха идването на пролетта, инстинктът им ги кара да издават пронизителни викове и да се подготвят за любовния период. 

 Цъфналото дърво е калина, Viburnum x bodnantense ‘Dawn’.

Залага пъпките още през декември, и ако февруари е топъл, цъфти, и изпълва градината с упойващ аромат, подобен на зюмбюл.