Рози, много рози. Англичанки, Французойки, и разни с имена.

Не са много англичанките, купувани са последни - по-миналото лято, и за тях просто нямаше място. Изпратих няколко на една приятелка, защото не можех да ги побера. Купувах ги безименни, избирах ги по цвят.

    Една с все още неизяснено съвсем име, но от много гледане стигнах до извода( може би грешен?), че е Charlotte® (AUSpoly) Да му се чуди човек на Дейвид Остин защо е създал толкова близко изглеждащи сортове. Почти бих я оприличила на поне още три.

Още една жълта, която щом видях на живо, нямах повече колебания - Короната на принцеса Маргарита . Доста разхвърлян храст, очаква се да стане катерач, ако и аз я оставя, разбира се. Crown Princess Margareta

              Пред нея е Фалстаф, не мога да предам истинската багра.

  Още една тъмна като Фалстаф, но се различава във формата на цвета и храста. И на нея й трябваха няколко години, за да стане стегната и да не прецъфтява бързо. Прави три обилни вълни, чак съжалявам, че лятото се скрива зад една трева. Много ароматна.  Astrid Grafin von Hardenberg rose.

Една оранжева, която също създава дилема. Lady of Shalott или Pat Austin. По-скоро първото, но ми е все едно, особено докато прецъфтява така бързо. Поне ми разсеяха подозрението, че е Лейди Ема Хамилтън. Но пък мнооого ми хареса още щом я видях!

Друго си е да разпозная един Кардинал Хюм, Cardinal hume rose , безпогрешно! Още не е отворил напълно - много по-широк, отколкото висок. На снимка изглежда винаги в пъти по-зле, никой не би предположил, че кардинала има неустоим чар. До него се мъдри Angel face rose, също лесна за разпознаване, предвид това какво общо взето продават няшите производители. Ирис дей-ска.

   Още една англичанка, купих я, защото разцъфваше в доматено червено. Харесвам оранжеви и керемидени рози, а доматените са редки, тях ги харесвам още повече. Обаче домата стана цикламен, че и с беличко. Но пък е стегнат, поне единия храст. На различни условия имам два - на песъчлива почва западно изложение, и на глинеста - източно изложение. Първия е по-разхвърлян и цъфти по-рано.

 Вторият е стегнат и с повече цвят. Каквото и да ви говорят, да знаете, че от първостепенно значение е почвата!  После грижите!

Зад него разпознах розовия храст като brother cadfael rose , и не зная как се чете втората част на Бг. Обичам тази форма на цвета.Ухае невероятно, за мен цитрусово. Все още е безформен, първите , долни цветове, бяха забили лица в земята. Имах още един същия храст, но се падаше пред входната врата, затова отиде в чужда градина. Ако имах къде да го сложа, нямаше да си го дам.

    Имам и една Alexandra of kent  роза, коато пък изобщо не може да се разгърне, под чашкодряна. А и нещо не бърза да го прави. Слабичка е , не държи цветовете.

  Крьоненбург, една роза на Мейланд, огромни цветове, на дълги дръжки. Цветовете се променят през сезона, разнолика е. Много красива! За съжаление не цъфти много.

  Още една, която хвърчи в облаците - Rina herholdt rose. И тя не особено цъфтежна, или не е на добро място.

Третата братовчедса на предните две ( както се забелязва - приличат си) е Gloria Dei . И тя не се старае много с цъфтежа, но пък с цвета - ах, с цвета!

Има още няколко,  чието име се сещам, но да ви призная - омръзна ми да изброявам. Ще ги спомена в друга публикация. Цъфтят на опашката, в момента отварят.
  Те така или иначе са купувани тук, в България, за по левче два, без имена. Затова се случва и да се повторят и потретят. Въпреки натрупаните впечатления, си оставам фен най-вече на чайните хибриди , още на флорибундите и полиантите, заради непрекъснатия им цъфтеж и малкото място, което заемат - така мога да наредя повечко от тях.
 

Рози, много рози. Катерачи.

  Днес нащраках 160 снимки. Редуцирах до120, предимно общи планове. Трудно е да се каже общи, защото нямам разстоянието да снимам отдалеч, и снимката няма нищо общо с това, което се вижда с периферното зрение и най-вече с душата. Даже не зная кое да отсея , за да покажа.
   Продължаваме да сме си строителна площадка, все повече са натуриите. Все по-малко ми е времето да оправям, защото освен да правя кафета, айряни, да готвя и за няколко  мъже, да слагам и вдигам маси, да наливам вода, да угаждам на капризни деца, от време на време и помагам с каквото мога на строежа.

  Дъждът е всеки ден, че и по два пъти, но е толкова оскъден, че само ми маносва розите и залъгва, че е мокро. Отдолу земята е суха и спечена. Вали, не вали, поливната система трябва да работи поне през ден.

    Ще се огранича с малко приказки, но пък с повечко снимки.
 Може да ни е черен пътя, но ухае. Три години и независимо от рязането, което ненавиждам, тези катерачи са се проснали много удобно по оградата.

  Две Румби, на едната съм се заканила много. Цъфтят веднъж. Онези дребничките шаренки, които тръгват от жълто и оранжено и накрая направо те палят с огнено червено. Горещи!

 Айсберг, той цъфти и за румбите, просто неуморен и много обилен цъфтеж . Бял.

 Една жълта много ароматна красавица, която при прецъфтяване става с червеникави венчелистчета. Загубих й името някъде през годините, но пък Фидус и Флоров я продават много, затова съм се оказала с три броя, като Румбата.

  Розов, огромен цвят, за който две години имах колебания дали пък не е на чаен хибрид. Но на етикета пишеше - катереща, затова е до оградата. От Ирис дей - с картинка, която няма нищо общо с действителността и изглежда толкова нереално, че на шега я купихме да видим какво ще излезе. По-късно открих и името. Rose Compassion. Твърди , много трудно огъващи се стебла, бавен растеж, не е подходяща за арки.

     И последна на оградата - Еден. Къртицата отдолу рови здраво, няколко клона съхнат.

 Ако трябва да продължа с катерещите - арката е нацъфтяла. Жълто - червената вече спомената роза там е на прецъфтяване, а розовия рамблер тепърва ще запълва. Червената е Симпатия, а розовата една от любимите ми - rose Coral Dawn.

 Айсберг имам и в еднократно цъфтящ вариант. Така се е маносала, че изглежда още по-бяла.

Близо до нея имам и червена еднократно цъфтяща, купена за жълта. Вече зная, че червеното е по-добрия вариант, с жълто щеше да ми бледнее. И прекрасно се съчетава с цъфналата по същото време дойция.

Рози,много рози. Eden rose

Моята Кралица на розите - Eden rose, името с което е по-популярно. Другото е Pierre De Ronsard - това е отговорът на френския селекционер Meilland на английските рози на Остин. Според мен един изключително добър отговор, и изобщо като цяло повече харесвам разнообразието и класата на френските рози.

До скоро се радвах на безименните рози на нашите производители, размножаващи вече утвърдени или не толкова сортове, попаднали при тях просто като ишлеме. Сега се радвам на същите и още, но вече разпознати рози с благороднически титли и имена. От това розите ми не са станали по-красиви, поне в моите очи. Във всеки случай зная , че се случва при някои. 
  Много от розите ми вече си имат имена благодарение на една личност с огромна харизма  и влияние във цветарските форуми , която може да изтупа от праха някоя си розена пра-леля и да обясни защо розата бяга нагоре или клюма. Тази Суперрозарка (аналогично на супермен ;) ) си има и много кусури, но е факт, че много български дворове се обзаведоха с красиви рози , или намериха имената на други красиви рози,  благодарение на колосалния й труд.

 Все още доста разхвърляна, основно заради моето неглежиране, но част от нея - по оградата.

 

И от другата страна - метнала по някой клон на брезата

 Преди 6 години си купих две, едната от разсадник - без цвят, с уверението - Много хубава роза! И другата - на Фидус, като чаен хибрид.

 

2010г.

 След няколко години тази на Фидус явно се усетиха, че не е чаен хибрид (между другото на картинката си беше баш Еден) и я пуснаха под друго име като катереща. И ние си я купихме пак. 
Тия "чайните" ги рязах две години като чайни и те си цъфтяха само веднъж. На третата година обаче пуснаха дълги шишове и аз се усетих, че нещо не е наред. Като се появи новата ни половинка от двора, едната от розите веднага отиде до оградата. А другата беше така нагъчкана до други рози, че оставих два шиша, клъцнах ги горе и чаках да видя какво ще стане. Розичките се научиха да цъфтят и втори път, при това много прилично. А тази с шишовете заприлича на щамбова роза, и в момента шишовете са достатъчно здрави да я издържат. Едно фрагментче от нея :

И миналата година, напълно разцъфнала:

Третата, катерещата, се оказа в такава сянка, че за три години има две огъващи се стебла и цъфти само веднъж. Още не е отворила напълно, но по-късно ще редактирам публикацията и ще я вмъкна.
 Не е много подходяща за арки, но може да се възпита, ако се следи кое се реже и се знае защо. Щом е станала щамб вече две години......

23.05.2023г След толкова години наблюдение, вече мога да кажа и как се реже. Най-добре да не се реже след цъфтежа. Или да се маха само цвета, ако имаме търпение. Или да се изчака новия прираст, и да се отреже до него. новият прираст понякога е на първото, а понякога на второто листо веднага след прецъфтелия цвят. И ако се отреже по-долу, няма как да цъфне. Или пък ще цъфне доста късно, есента. 

Хладен май

Радвахме се на топъл март, променлив април, сега на хладен май. Някои растения се забързаха, други забавиха. Като резултат катерещите рози ще цъфнат заедно с чайните хибриди, което е супер! Миналата година имаха седмица разлика.
Цъфнала ми е само Зеферина, пембян гюл, силно ароматен и без бодли, повтарям - без бодли! Нещо не е нараснал много , въпреки обилното поливане, сигурно е заради брезата до него, това чудовище изсмуква жизнените сили на всичко около него. Надявам се, подобно на лозите, като пусне яки корени дълбоко, да пребори брезата. Май само розите се справят добре около нея, номера е веднъж да стигнат дълбокото.

Това е единствената роза, която съм купила с името й, познах я в контейнера и не се колебах, най-вече заради липсата на бодли. Имам и една подарена, която си дойде с името, всички останали са безименни хубавици по два три лева, част от които се оказаха "маркови". Сега съм на път да установя дали английските рози си струват шума около тях, защото няколкото които имам са още малки и засега ме радват само на първия цъфтеж. Ами то не е като да наблъскам чайни хибриди на 40-50см, кеф ти бял, кеф ти розов - цъфтят без умора, не им се чудиш как да ги режеш. А тия английски красавици повечко си почиват.

  Червенолистния бук се разлисти най-после. Остана албицията само. Около бука е много зашумено, малкия зебринус още не се е нашарил, обаче никак не е малък, наближава метър. Дразни ме. Трябваше да не превишава 60см. А той като цъфне е два метра.
 Опитах да намаля туфата рано пролетта, уж се имам за сравнително ячка, обаче с лопатата едва успях да измъкна няколко стръка, и още толкова унищожих. Сбито е , като камък. Абсолютно невъзможно ми е да изкарам нещо от големите туфи на високите треви, макар че имам желание да ги намаля, да ме извинят желаещите.

 Тази година за първи път мога да се радвам на прираста на Picea Orientalis 'Aurea Spicata' , наистина е аурея. Досега ми правеше само зелени млади прирасти.

Започна да цъфти и черния бъз, огромен е! Вече изкарва и шишовете за догодина, не зная как ще се оправям с рязането, расте като бесен.

 Време за вайгели и ириси е. Милите ми вайгели са все на полусянка, не са особено цъфтежни

 Розовия ирис е огромен - много висок и едър.

Този без да искам съм го съчетала с жълтата топка:

Тези луковичните трябваше да са ниски ранни , но доставката ме изненада.

Всъщност първи цъфнаха белите, засега се единици. После с лилавото покрая, коит окупих за същите, но с много тъмно лилаво. Глупаво обяснявам, но имена не зная. А и ирисите са толкова разнообразни....

Имаше и жълт, висок, след това цъфтя жълт, нисък, преди това още по-нисък, ако снимам само цвета , разликата е никаква. Но при описанието на сортовете не казват кой колко дни след другия подобен ще цъфне. Еднакви на вид, но с няколко дни разлика във времето на цъфтежа са и тези, широко разпространени край блоковете в квартала:

На втората снимка цъфтят после. Иначе - разлика никаква, дори и в ръста. Жалко, че прецъфтяват бързо. А пъстрият цъфти така:

Май съм пропуснала да снимам един доста интересен, но него така и така ще го местя, защото остана на сянка. Иначе - ето я втората вълна.