В търсене на една родопска къща

 Моята слабост е архитектурата. Градините дойдоха някак по стечение на обстоятелствата. Но пък още от детската градина съм имала един неосъзнат стремеж към архитектурата, когато с пръчка разчертавах съвсем истински разпределения върху влажния пясък на двора. Без понятие да имам от план, мерих стаи с крачки, и лягах върху някоя кокоша куришка, за да очертая точен размер на леглото. То и с куклите беше така - играех с тях докато им подредя дома, и после грабвах строителя на брат ми. Затова и във фейсбук членувам в неизброимо количество групи, свързани по някакъв начин с архитектурата или продажбите на къщи. Имам си къща, при това наполовина още недовършена, и двор си имам преголям, и всичко това в най-красивия град в България, но с огромен интерес зяпам селските къщи :)

 И отзи ден така, изскочи една обява за родопска каменна къща. За 13 хил.лева.

 Веднага започнаха въпроси - къде е, каква е, има ли път, ток, вода, къде е уловката с цената.... отговори нямаше.

На другата снимка пред един от прозорците прозираше небето, което ще рече, че покрив почти няма. Ей на, и терасата окуцяла. Всички дървении за смяна.  Обаче на мен така ми се развихри фантазията! Веднагически намерих почва за нови проекти в главата си, във времето, в което нещастният ми мозък не е зает да разсъждава дали ще е добре, ако сложи и едно листо дафинов лист на киселото зеле.

И тъй като вече си имам нова къща с вид на стара, веднага поех в посока  - стара къща с вид на нова 😂

Не чак така, но за най-силно онагледяване на мислите ми:

Иииии, разбира се имах неблагоразумието да споделя възторга от новата си находка с моя мъж! 

Сега да обясня съществените разлики помежду ни. Аз не съм рисков играч (като него). Залагам на сигурно. Дълго сверявам и анализирам. И когато се налагаше да продадем ипотекирания апартамент и да вложим  пари и кредит в друг, аз бях уверена, че най-добрата инвестиция е да купим апартамент на зелено в Пловдив, чиято цена след две години (предполага се , завършен) щеше да скочи много. Но той хареса апартамент на морето (не че аз не го харесах), и вече четири години почиваме у дома си. Разбира се, апартаментът беше договорен (от него, естествено, аз не ставам особено за тая работа) на превъзходна цена. За съжаление вече не може да се сравни като цена с това, което продадохме тук, но майната ѝ на материалната страна, удоволствието си струва. Та аз съм по разумните идеи, той е по рационалните изпълнения. Ако се налага, наливам здрав разум. Не ме слушат винаги. 😀

  Може би трябва да разкажа някой път и за морския апартамент, където купувахме мебели, избирахме техника втора ръка, пребоядисвахме, ших завеси, и налагах вето за мъкненето на още декорации.

 И моят мъж като  видя каменната къща, веднага включи бизнес отдела в главата си, и реши, че това дори и да не стане за бизнес, може да се използва като лятна вила в горещините. А аз просто исках да възстановим едно бижу, което е добра инвестиция. В автомобили имаме инвестиции за още една къща, което за мен си е безполезна работа. Не мога да ги подкарам. 😂.

 Разбира се,половинката не отчете здравословните си проблеми, но аз знам, че винаги ще намери начин да се справи.  Стига да е осъществимо.

Остана да проверим дали е осъществимо. Или поне да си направим една разходка в планината. С автомобил, защото моите хора не могат да ходят дълго по лош терен, по здравословни причини. Което се оказа много съществено в случая!

 Собственикът на имота дал основни насоки къде се намира къщата. За водене и дума не може да става. И поехме към една от любимите ми дестинации в Родопите. (притеснявам се да посоча точното място, мисля, че не е редно, предвид това, че показвам чужда къща)

Започнах с проучване на картата. В този район сме ходили много пъти, и по работа (за градината на най-красивата къща там), и за удоволствие (хапнахме качамак в един от хотелските комплекси). И баира качихме, когато съпругът ми още можеше да ходи по баирите без болка. Но към дадената отправна точка не сме отбивали. 

По тези места е добре да се ходи с джип, не съвсем като нас с 30 годишен Нисан Микра 😂 . На картата изглеждаше лесно. На практика поехме по издълбан от вода и гуми чакълиран стръмен път. Имах друга представа за къщата за гости, която беше ориентир, оказа се доста безлична за моя вкус, но се радвам много , че в това трудно достъпно място има хора, които развиват някакъв бизнес! Там пътят....свърши! А на картата не изглеждаше така. Работата е в това, че оттам нататък към оставащите скрити някъде къщи води само козя пътека. Стана ми ясно, че ще трябва да продължа сама, защото дъщеря ми с нейното увреждане не може да се справи с това предизвикателство, а и се нуждае от постоянно наглеждане. 

Точно когато си помислих, че е опасно да продължа сама без обхват на телефона, защото пътеката се превърна в стръмен сипей, видях покриви. Все пак някой е успял да стигне до тук и да си стегне къщата. Значи не е толкова безнадеждно! 😁

А когато тръгнах натам, видях и предполагаемата къща. 

През цялото време си мислех - как са живели там хората? В каменни къщи, с неплодородна почва, с труден достъп....КАК??? Ооо, ако знаете пък колко повече въпросителни сложих като започнах да изкачвам обратно!

 За да бъда в крак с времето, ще кача и видеото, което заснех за мъжа ми. 

оставям и линк към видеото, в случай, че не се вижда тук. https://youtube.com/shorts/mJKgboMk1Uk?feature=share

Първо ме посрещна тоалетната. Старата тоалетна. Както се изясни после, има и нова.

https://youtu.be/iQpO9c1t5t4

Странни ми се видяха навесите, но не знаех кога са правени оригиналните снимки. Все още мислех, че това е Къщата. Дори в началото се заблудих, че табелката с улицата и номера е оригинална. 

https://youtu.be/2oEFHhQmzHg

  И като казах, че покривът е за смяна, изведнъж се усетих, че нещо не е наред. Това НЕ Е къщата! Този покрив си беше почти наред, нямаше я дървената конструкция на втория етаж, и нещата не изглеждаха чак толкова изоставени. Вярно, че багажът вътре беше струпан в една стая как да е (надникнах през една пролука), но мога да приема, че тази къща си беше читава и гледана. 

  Опитах да се обадя по телефона - неуспешно. Нататък не се вижддаше ни покривче, ни зид, и реших да не рискувам повече с приключението. Беше ясно, че тук няма как да има къща за нас, само аз мога да скачам като козичка по пътеките.

 Връщането ми се стори безкрайно, едва поемах въздух, свят ми се зави, и за миг помислих, че мога да падна и да се изтърколя нанякъде. 

 КАКВИ СА БИЛИ ТЕЗИ ПЛАНИНСКИ ХОРА!

Те са дялали камъни, за да си построят къща, сяли са на тази камениста почва и са се хранили с това, което е дал Бог! Обичали са, раждали са, и са умирали тук.  Почувствах се толкова малка и нищожна!

 На връщате щракнах през колата и най-красивата къща в селото! Чувствам се поне частичка съпричастна към нейната хубост, чрез това, което е направил съпругът ми там.

 Научихме и една тъжна новина. 😥 Бай Митьо, който е зидал оградата (и всичко, общо взето, освен завареното) тук, и иззида камината вкъщи, е починал преди година. От него ще имам спомен и  гранитната стена на лятната кухня....

  Още един урок.

 Човек може да живее още дълго , чрез нещо стойностно, което е оставил след себе си.

 Разглеждахме вкъщи снимки на спокойствие. Идеално прави зидове! Майсторска работа! Красиви комини! 

 Започнах да съжалявам, че не продължих. А мъжът ми ме попита поне три пъти - не  видя ли къщата, не видя ли покрив и т.н. Аааа, аз пък да не съм дрон! Не видях!

  В червено е моето приключение по козята пътека,250м а с жълто съм означила евентуално коя може да е къщата, която търсихме. Други няма. Край.

 

Пролет е напук на всичко

  Тази пролет ме зарадва по-малко от обикновено. Заради войната, заради цените , заради неясното бъдеще, оцветено в сиви краски. Заради новата порция стари автомобили на алеята, заради което трябваше да махна люлката. Заради несчетния брой порцелани, заради които се правят ремонти, за да се наместят някъде, за съжаление ремонтите по къщата много изостават. Заради котето, което два месеца лекувах от рана зад ухото, кастрирах го, и изчезна броени дни след това, за да се появи след две седмици с изсъхнал и вонящ от разлагането крак, и всички перипетии докато намеря някой, който да го ампутира за поносима цена. (Благодаря ти д-р Коко!)

  Вече не искам да мисля за бъдещето, каквото - такова. 

Правих разсади на домати, на една приятелка цъфнаха, моите за почти същото време отвориха втори същински двойка листа. За нейно съжаление и мой късмет, нейните домати заради разни неуредици се озоваха при мен, та има шанс юни да ям домат. 🙂

 Догодина трябва да съм снабдена с разните му там табли и тави, иначе е голяма хамалогия. А аз искам всичко да става бързо и лесно. Забравих, евтино 😁

  Преди доматите насадих лук. Заради студената пролет се притесних, че няма да мога да го ям, и се реших на тази дивотия. 

  

Хапнах с него две салати, после той залиня, защото с толкова почва няма как да стане работата. През това време този в градината избуя и нещата си дойдоха на място.

 Най-пъстрото нещо в ранна пролет при мен са игликите. Нарцисите са доста постнички, тук таме има и някое мускари. Лалета съм наслагала в транспортни саксии (за да мога лесно да ги вадя) там, където има място да ги сложа.

Следва, разбира се, най-цветният празник - Великден! Опитах пак с писалките с восък, ширпотреба, ззатова и не е кой знае колко качествено, измъчих се, честно! но стана приятно.

И....пролетта избухна! Нищо, че на трети май палихме камината 🤣

Винаги с голямо нетърпение чакам цъфтежът на тамарикса. Този недолюбван храст го садят край пътя и по магистралите, защото е много сухоустойчив и укрепва склоновете. При мен ен мога да го тествам на сухо, затова пък се превърна в дърво и ме радва много точно с този си вид!

 Шоколадовата лоза. Акебия. Нищо шоколадено няма, дори плодовете й са ужасни на вкус, но пък цъфти красиво.

 Лутеята пак изсъхна на 60%, но имаше и какво да цъфне. Всъщност ако не съхнеше, не зная как бих я озаптила, това е истинско чудовище!

  Кандилката, която е на слънце и сухо, цъфна седмица преди другата, на полусянка и мокро. 

  Клематис Монтана. Новото бижу върху арката. Омръзна ми да се боря с бодливите рози, и оставих само две, плюс този ароматен и нежен клематис. И един плачещ атласки кедър, който трета година се чуди да живее ли или да мре.

  Очаквам и цъфтежа на розите.

Петелът

 Имам си петел отново. Имах си.

Появи се изведнъж, и много искаше да е част от стадото пауни.

Лятото паунката излюпи четири яйца, оказаха се женски. И се получи истински харем.

Не зная дали заради харема се задържа петелът, но беше прелетял, защото стопанинът му, през две къщи, го сритал, задето се бие с другия и разкудкудяква кокошките.

Той се оказа много шумно петле, японско.

Не ми позволи да го приближа на повече от метър, даже в началото - на два. Слагах му храна пред волиерата, защото той много искаше да е вътре, и докато невъзмутимо си кълвеше, вътре паунката се опитваше да клъвне него.

Опита да спи над волиерата, което беше уютно и топло местенце, под покрив и до бали слама. Но изглежда котките го притесниха, защото след няколко дни се премести на бора до кучето.

Интересно, че постъпи точно както предишния петел, който също беше емигрирал в моя двор от същия стопанин. После да не кажете, че някой имал акъл колкото кокошка. 😉

Предишния беше едър и дорест, имаше си проблем с белия паун, и когато няколко дни се биха до кръв, замина в едно село.

Този пък, на 2 март, дойде под прозореца ми, изкукурига два пъти, след което чух стъпките му по покрива. Целия ден не се появи, и на камерите проследихме какво се е случило. Случи се, че прехвръкна в двора зад къщата, от там на улицата, и после хвана курс към стария си кокошарник. Любовно време е, чул е своята Жулиета. 😊

Баба Марта и глобалното затопляне

 Тази година сняг в Пловдив успя да натрупа колкото да търкулна три топки - само веднъж! Не беше март, беше на 28 февруари. Снежният човек не оцеля до март, той даже и два часа не оцеля.

 Снегът започна да се топи,, натежа, и аз побързах да обера трите сантиметра, останали от източната част на къщата. С тях добавих и оронените при рязането листа. Да, приключих почти с пролетното рязане. 

 Снежко е музикант! Фанфарите са истински, нищо, че издават само един звук. При това са много стари - последно са се използвали през моето детство. Въх! Какво написах! Много старииии.....🤣

А снегът всъщност заваля през нощта, и аз му се радвах като дете! Направих няколко нощни снимки, защото се очакваше до следващата вечер да го няма, както и стана. 😥

Следващите дни станаха толкова студени, че Март се оказа най-студеният месец от зимата!  Нощните температури бяха най-ниските досега, и то не за ден-два. Да дойде Грета да ми говори за Глобалното затопляне сега!

Но пауните усетиха идването на пролетта, инстинктът им ги кара да издават пронизителни викове и да се подготвят за любовния период. 

 Цъфналото дърво е калина, Viburnum x bodnantense ‘Dawn’.

Залага пъпките още през декември, и ако февруари е топъл, цъфти, и изпълва градината с упойващ аромат, подобен на зюмбюл.

Торта Медовик - не е рецепта!

 

 

Моята по-силна половинка от години я бленува тази торта. Някога, някъде ял, и мнооого му харесала. Аз не съм от кулинарките, ако мога да не готвя - най-добре. Обаче с мъж чревоугодник съм усъвършенствала няколкото ястия, които въртя. Много съм добра! Рецепти от мен никой да не чака, както казва дъщеря ми (която от време на време прави опити да измъкне рецепта - Мамооо, как го правиш това? ) - мога да издам книга "На око и на вкус" !

И като прочеееттоооох - ПЕТ блата, и край - не я пипам! 🤨

Най-големия ми подвиг са четирите от белтък и орехи на торта Гараш. Толкоз. Това обаче защото обожавам Гараш, а Медовик даже не съм яла.

Само че в последно време ни се усладиха пелмените, а тях ги продават в Берьозка - където има и блатове за Медовик. Но там моя мъж ходи сам, и не му е дошло и на ум, че щом има блатовете, трябва да ги има и останалите съставки.

И се зачетох за крем. Четох, четох, поне 15 рецепти прочетох, и те никак не си приличаха! А блатовете отлежаваха в шкафа вече, обаче ходене до Берьозка не се очертаваше. Вече и срок ми поставиха - ще ядем тортата в събота. Няма да изпадам в подробности защо в събота, ама да знаете, че у дома хубавата вкусна храна се планира отдалече! 😂

Остана кварталния магазин. Там за Коледа взеха че заредиха маскарпоне. Викам си - ще поровя рафта, току виж са надминали себе си и са докарали и кондензирано мляко. То ясно, че варена сгущенка няма как да има....В краен с лучай заквасена и сладкарска сметана и готово.

 А да знаете колко лесна ми се стори рецептата! Бъркаш, смесваш и мажеш!

На щанда естествено нямаше никаква сгущенка, да не говорим за варена. Само маскарпонето се мъдреше, дори подозирам, че освен мен, само един още е купил някъде около Коледа. А сладкарската сметана - няколко марки, но пък все вегански.  И аз, като не съм гуру в сладкарското изкуство, и до сега не мога да схвана с какво сметаната, кръстена Готварска, е различна от тази, кръстена Сладкарска, освен по захарта. Имам някакви си съмнения за нея, ама си казвам - като ще е гарга, да е рошава, никакво веганство! Взех аз на Мегле готварската, обръщам - бре късмет! Без очила мога да прочета съдържанието. някакви си млечни нещица, царевично нишесте, емулгатори.... А такааа! Аз пък да взема да си помисля, че от каймака я правят.

Обръщам нашенската - от краве мляко. Браво! Това ми трябва! Даже две награбих, да станат общо половин кило, торта ще правя аз, ехееейй!!! И две заквасени. 

Прибирам се - ей сега, казвам си, ще ги разбия и съм готова. Започвам с готварската - мда, тя затова не е сладкарска, никакъв сняг няма намерение да става. Обаче бях забъркала заквасените със захар.... Ами ще добавям, може да сгъсти. Защото пък сладкарската веганска разбие ли се, сложиш ли заквасена, веднага става много хубава гъста маса.

Слагам и двете заквасени - тц, нищо не се сгъсти. Обаче пък се получи едно солидно количество...

Да, ама вечерята мен чака. И аз, нали съм прочела 15 рецепти, реших - ще правя компилация. Вадя едно голямо масло. По рецепта пише 200г, аз обаче за какво ще ги прибирам сега някакви 50г? С тях и без тях. Я да ги бухна и тях към крема. Речено сторено. Оставям ги да омекват, през това време слагам маса, разсипвам и сядам. Обаче нали все някой нещо е забравил, аз, като стана, взема че заходя покрай маслото, и с миксера - брррр. Пробно само. Моето пробно направо щеше последно да стане, защото я опитайте да разбивате с миксер полуомекнало масло. Значи - като не е омекнало, се разхвърчава навсякъде в купата. Добре, че предвидих дълбока! Обаче това полуобекналото се намотава само на бъркалките и те издават един измъчен РРрръъъмммм, рррръъъммм. Спрях. Стоически ще издържа. Ще чакам да омекне. Иначе - отиде ми миксера! А той ми е подарък от сватбата! И е здрав! И не защото не го използвам!

Тука отварям скоба, да се оплача как ми изгоря пасатора от сватбата. Него си го купих там с някакви пари - "купете си каквото ви трябва" , и на нас ни потрябва пасатор от ТСМ, не зная съществува ли това нещо още. Та това е един магазин, в който има върнати от клиентите немски стоки, или такива с някакви дефекти по външния вид, или с повредена опаковка и т.н. Чуден пасатор се оказа, докато един ден нещо вътре се стопи и повече не ставаше да си правя майонеза с него. И си купих един евтин, в крайна сметка за едната майонеза и консервирани домати ми трябва. Да, но кой да знае, че този, евтиния, бил и пет пъти по-слаб. защо бе, хора, правят изобщо такива уреди??? За каква икономия на ток ще става въпрос, като аз пет пъти по-дълго ще трябва да разбивам, и понеже не съм от търпеливите, при първа възможност ще си взема мощен, и този ще отлежава за зор заман, или ще увеличи пластмасовия боклук на планетата.

Та такааа, за маслото ставаше дума. Аз, сигурно, пак не изчаках достатъчно, защото маслото не се разбиваше според представите ми, и му долях от голямата купа със сметаните. И като се разхвърча това нещооо!!!! И никакви изгледи нямаше да се получи някаква гладка емулсия, и как да стане, като сметаните ми са студени. Хайде, пресипвай в една кана специално за разбиване на хвърчащи неща.

Бих, доливах, бих, доливах - стана с една идея по-гъсто. Даже не долях всичко.  Пак греда. И сега? То аз мога и на попара да си го надробя, обаче как да скърша мечтите на милото и въжделенията му по медената торта, връщаща му някакви прекрасни спомени, теглеща го към щастливото в миналото, носеща сладкия вкус на носталгията? Ах....

Еврика! Имах отпреди няколко дни остатък от цеденото мляко, бях го цедила 24ч и беше мнооого гъсто. Викам си - сега ако не стане, вече ще дробя попара. И ще гледам сърдити физиономии. Няма да е лесно, хич. То е като да обещаеш играчка на дете, и да му купиш китайско менте, което си е направо счупено.

Е да, но стана! Не чак толкова гъсто, но можеше да се маже. Обаче все пак течно. 

Извадих ринга, за да огранича някак теченето, ако се налага. Да, но той със сантиметър по-широк. Хм. Сложих го все пак. Намазах, наредих. И тъъъкмо да я прибирам, силната половинка се обажда като черна станция :

 - И отстрани я намажи! И отстрани са намазани! 

А бе, човек, сложих ринг вече!

 - Не, намажи я!

Отворих ринга, кремът така и така се беше стекъл, размазах го, затворих от трети опит, и тръгнах пак да прибирам. И чувам пак черната станция:

 - Сложи й капак!

Този път вече зяпнах. Обърнах се, гледах две секунди неразбиращо и питах - Ко?

- Сложи й капак, слага се капак за да не се изпари крема и да попие, виж, прочети малко рецепти как се прави торта Медовик!

И това казано с такава увереност, че за секунда се усъмних, че точно след 15-те прочетени,в шеснайстата е пишело за капака....

Това вече ме доведе до истеричен смях, така се хилих, че за всеки случай оставих тортата на плота.  Ох, добре, той е инж.технолог, щом казва... Аз измислих нова рецепта, той нова технология. Турих и един капак и я прибрах. Зер, ако не стане тортата както си я представя технолога, поне няма да се изпари! Което не зная дали не е по-хубавото.

Послеслов. Ядох торта. Не ми хареса (достатъчно). Ами това е 😂

Последно за 2021г

 Да сложа някоя снимка на градината (и на Бела), защото отворя ли - пред мен измамника Любчо от последната публикация. Във всеки случай OLX и БАЗАР вече имат съобщения на всяка страница, че данните на банковата карта не бива с никого да се споделят. На мен ми беше забавно , но май доста хора са били ужилени. 😕

   При мен - никакъв ред и последователност в спомените. Имам си нагледен (положителен) пример от една приятелка как се води блог. Даже сама се критикува, че не е успяла да спомене всичко. Може да разкаже увлекателно всеки един детайл от градинарските си подвизи. А аз ги виждам само като рутинна работа, и не пиша  много за тях.

Същественото, което успях да свърша - разплетох една плетеница от клубени на ириси.

 Наистина се бяха наплели като килим - едно през друго, едно върху друго, поне десет и повече години пълзене. Имаше и с дължина  близо 40см. Най-малко бяха от един специално поръчван сорт, който на картинката беше бял с тъмно лилави краища, а се оказа със светлолилави. Него си го оставих там, да видим дали съм го улучила. Другите два сорта  се различаваха по дебелината и цвета на клубените, но и там, заради големината, могат да станат грешки. В крайна сметка се наложи да изкарам всичко, само тези, здраво вплетени в офиопогона не успях. Имаше и такива, докопали се до тинестата част на езерото. Иди ми разправяй после как ириси не виреят на влага. Там, на повърхността, където само корените бяха натопени в тинята, много си им харесваше.

Това разораното беше насадено с ириси и запълнено с някоя саксия луковици, но на вид си остана почти така, затова не намирам смисъл да го снимам. Имаше и още една купчинка клубени, та всичко накрая отиде в един голям транспортен контейнер с дръжки, но перспективата на снимката не е в негова полза, затова оставям кофата от фасаген, или каквото е там, повечето са запознати с размера.

После три дни садих на една чужда, но пустееща поляна, където троскота се е оплел както моите клубени, и пролетта непременно трябва да започна там да пръскам за житни.

Там ми е експерименталната градинка от сухоустойчиви цветя. Две добри души ми бяха пратили огромни пакети от своите сухоустойчиви, от които, за съжаление, нищо не е достатъчно сухоустойчиво за онези условия. И умря, или беше погълнато от троскота. Или аз предвидливо си насадих в моята градина, защото на поляната ми се стори, че нямат шанс.

Пролетта ще зная със сигурност. Останаха моите диви хемерокалиси, които на времето бях прибрала от една купчина боклук зад блока. И астрите също оцеляха. Оцеля и една дървовидна ружа, обаче мургавелковците, които последно там косиха и рязаха дървета, са я взели за вредител, и са я оставили на 10см. Без поливане в Пловдив - толкова.

Слагам и някоя ноемврийска снимка, че то на клубените какво да им гледаш... 

Всъщност опитах по време на най-активния листопад да направя репортаж от място, но се оказа прекалено трудно през телефона, и си го спестих. Ще има още много листопади, за които, надявам се, ще съм жива здрава да разкажа. За почистването на листата най-вече, които ще стават все повече. 🤣

Бербериса е огнен, и е точно пред очите ми, докато цъкам на лаптопа.

    Японската махония винаги цъфти по това време. Листата на кайсията над нея отдавна ги няма. Всъщност те първи окапват.

           И една снимка от моята подредена мисловно приятелка 😀 С Тошо. Тошко Африкански, заради дъъъългата опашка. Не зная защо за снимки я крие, вместо гордо да я пери на въпросителна.