Иде есен

         Нощите захладняха и есента се усеща.
   Обичам септември, но вече копнея за лято. Ако времето позволи, ще редя паваж. Искам да посрещна следващата година с малко по-подредена градина. Може би ще завършим шкафовете на лятната кухня, вероятно и мивката. Ако Онзи горе е решил, може и основи за къща да има. Или поне за още една стая. Лятото се справя добре с теснотията - мами ни навън. Обаче зимата е кошмарно, особено ако всеки от петимата е на собствена музикална вълна. Но пък гоним това:

   Апартамент, дом...все тая. Образцов, защото живеем образи всякакви. Важното е да е интересно. То и табели всякакви има, въпреки че врещях много. Само чакат вдъхновението на Стопанина да ги окачи някъде. Тази горе си я закачих аз собственоръчно.

   На мушкатата изобщо не им пука, че наближава есен. Цъфтят си и в жега, и в хлад. Надцъфтяват розите, дори изглеждат по-добре.

    Тази година и зокумите се отчитат добре, най-вече червения, който ме беше разочаровал миналото лято. Имах неблагоразумието да ги изкарам пролетта раничко, и при първия минусов студ окапаха листа и цветоноси, първи цветове видях чак края на лятото. Тор, вода и слънце, и се отплащат с много цвят.

   Има обаче един щир, на който само слънце му е достатъчно, за да стане  над два метра. Този до вратата не е виждал и капчица вода цяло лято, нито от мен, нито от небето.

  Харесва ми, когато някое семеначе ме изненада и се покаже отнякъде, като щировете. Имам си и друг модел самонасяти. Догодина там трябва да е паваж и се надявам да са се насяли и на друго място, защото ги харесвам.

  Старата част на градината е както всяка година.

 

 

  Новото в нея е цъфналата кортадерия. Чакахме я четири години. Меката зима и грижите на половинката да я опази зелена дадоха резултат. Може и моята закана за я унищожа да е помогнала малко, защото наистина се канех да го направя. Правилно помня, розова е. Не като на картинките в интернет, естествено.

 Тука се загледайте в бялото човече в ляво от нея. Това е синът ми, около метър и трийсет, с вдигнати ръце. Служи като база за сравнение. Огромна е!!!

  Не само кортадерията цъфти. Сега е сезонът на тревите. Направих стотици снимки и почти никоя не ми харесва. Това изобилие на стръкове и класове може да впечатли само на живо. Там е същинска джунгла, труднопроходима на места, заради режещите стръкове. Дори ми е трудно да снимам, защото нямам достатъчно разстояние. А тревите все пак са млади, не ми се мисли какво ще е догодина.
  Започвам с една по-цветна снимка, и по-стара. Класовете на каламагростис пъстролистен, Calamagrostis acutiflora . Разцъфва в началото на лятото, тогава са пухкави и лилавеещи. От там нататък преминават от тъмно жълто до бяло през зимата. Стегнат, изправен и неагресивен. Една от най-любимите ми треви.

   Друг много красив каламагростис, който цъфти за съжаление чак през септември. Каламагростис брахитриха, Calamagrostis brachytricha. Моят обаче е жестоко притиснат. Два екземпляра са, морят ги два мискантуса. На първата снимка все пак се вижда нещо от пухчетата му, но малкия зебринус до езерото почти е скрил другото растение.

 

Мискантусите са господарите на тревната градина. Огромни са! Поглед към грацилимусите, miscanthus sinensis gracilimus , надвиснали над пътеката.

Зебринусите, miscanthus sinensis zebrinus, са два - малък и голям. Малкия изобщо не се оказа малък, с класовете гони два метра тази година, цъфна рано и покри всичко около себе си.

Благодарение на преобладаващите западни ветрове не успя да удуши  бронзовия карекс, съвсем млад, carex buchananii.

 

Пъстролистен мискантус, вариегатен карекс, сини фестуки, а в дъното и шасмантиум.

 Новият пенисетум, pennisetum moudry. Мисля, че догодина ще му е много тясно.

Общо взето на всички им е много тясно, на следващата снимка е безмислено да изброявам.

Красавицата ми, мюленбергия, която тия дни напълно отвори класове:

Просто не мога да се спра да я показвам.

    Плашилото доста е поизбеляло, зимата ще правя друго.

 

А ако знаете какви луди гонитби правят котките в тревите......  Най-мързеливата си почива.

За да не ви отегчавам много, само няколко снимчици още без коментар.

А ето това се случва зад оградата два пъти на ден. Овчарят псува като ....овчар. Даже на име (на "черните" овци е дал имена).

Пясъчният човек

    Отдавна събирам фотографии за нова публикация, и след ден - два вдъхновението изчезва. Затова я отлагам, за да е спонтанна и въодушевена.
    Но пък морето веднага ми даде своето вдъхновение. Пясъчният замък на сина ми намери своя крал.

Твърде постен ми се стори, но натруфен повече му подхожда да е жена. намерих и перо от гларус да я закича. Раздава целувки, ухаещи на море.

Наоколо морето беше разхвърлило толкова морски треви, че се изкуших да я заведа на фризьор.

Летни занимавки

    Основната лятна занимавка е скубане на трева, най-вече троскот. Няма да показвам! Ако случайно има минувач по прашния ни "път", обяснявам, че не го обстрелвам с трева , а се старая да създам хумусен слой отвън, където са насадени шест бадема, две сливи,две нектарни, круша, три череши и вишна. Насадени са в нещо като чист чакъл, премесен с прах, върху бившо селско сметище. Затова и ако дадат реколта, е много оскъдна.

  По тази причина и компотите засега са с купени плодове. Сварихме кайсиите с клонки от онази огромна купчина отрязани рози. Бях ги оставила да изсъхнат и меленето в клронотрошачката беше придружено с толкова много прах, че се оказа по-лесно да ги изгорим в печката. Навън не става, съседите през четири къщи  негодуват, цапало им прането (?!?!). А така си имам също толкова добро оправдание - приготвям зимнина.

  Зимнината се приготвя в това бижу, купено за 20лв. Първоначално плановете за печката бяха други, а през това време старите собственици решиха че се разделят с голяма ценност , завиха я в найлон и я прибраха. А тя е в такова окаяно състояние, че не зная ще имаме ли сили и търпение да я възстановим.

  Печката никак не е малка, нормална селска печка. Щировете са големи. Това място ще става паваж за автомобилите и аз хвърлям там това, което ме мързи да ида да изхвърля навън или през оградата. Така е попаднал и един нежен полегнал щир, който обаче на това място е решил да покаже пълен потенциал.
 Най-големия преживя десетина варки на буркани, леко е опърлен, но незнайно защо - най-голям. Сигурно защото му е било най-топло?

  Най-важното - доматените консерви. Всяка година водя преговори да намалим бройката на доматите, защото не можем да се справим със свареното. Само че не ме огрява и довода е - догодина може да стане нещо и да нямаме достатъчно. Ами като няма достатъчно ще си купя 20 кила, но не, трябва да имам 20-30-40 буркана в повече, току виж изровят отнякъде друг таен календар на маите за някаква предстояща скоро дата.....

  Печката, ако забеляза някой , служи и за поставка на котлона. Лятната кухня е отдавна чуденка, на която намерих решение. Може би следващата ми публикация ще е за нея, но сега няма време да я довършим, защото доматите капят и гният, а аз вече привърших бурканите. А трябва да останат за дюли. Само лееекичко да покажа фрагмент, с една много измъчена снимка срещу залязващото слънце: белите шкафчета в дясно. Щировете и печката са в началото в ляво.

И една не толкова измъчена снимка на същото място, залеза, прозиращ между клоните на върбата, която е засадена само преди три години. И на мен ми е трудно да повярвам.

Получава се една много приятна външна стая, на която заковах табела Образцов апартамент, не защото е апартамент, и не защото в моите си представи е близо до образцов, а защото мразя да ми се подмятат ненужни ретро джунджурии, които Милото не спира да купува. Обаче май съм забравила да фотна табелката.

Изглед от "апартамента":

За първи път показвам нещо от този ракурс, защото след трети неуспешен опит да се залепи мушамата на езерото, предстои отново да се изпренесат всички камъни, които се виждат тук, и да се примирим с нивото на водата, а потока някак да се подреди най-сетне.

 Междувременно аз получих вдъхновението да измия стъклата на вратата към гаража. Тя изобщо не трябваше да е със стъкла, защото не е нужно да се вижда какво има вътре, но без пари - толкова. И не стояха мръсни от мързел, нееее!!! Това си беше естествено матиране. А ги измих, за да ги изрисувам със ...сапун. Много сполучливо хрумване. Ако не се брои това, че госпожицата от горната снимка опира мокри ръце на стъклото и скоро може да се наложи сериозно да поправям.

Рамката и вазата нарисувах с остатъци от Dove, но свършиха. Продължих с Тео, обаче с него нещата съвсем не са същите. По-прозрачен е и се лющи докато рисувам. Плановете бяха за китки с по-изискани заврънкулки, но се обезкуражих и набързо приключих с нещо по-просто.


  Розовата арка след драстичното орязване зацъфтя отново, цъфнаха повторно дори рози, които не бяха го правили дотогава. Не зная дали е от своевременно орязване, или заради по-хладното време. Тор получават както обикновено, вода - от миналата година повече.

 

 Сега е и сезонът на лагерстремиите, популярни като Индийски люляк. Отрупан с цвят е розовия, който като че ли е най-студоустойчив и успя да порасне много. Но от толкова китки не намирам място, откъдето да го снимам.

 

Короната на принцеса Маргарита. Става въпрос за розата. Розите на Остин носят благороднически имена. Гледам ги първа година и никак не съм очарована. Изящен и уханен цвят, но лоша форма на храста, дълги огъващи се клони и нетрайни цветове. Ще потърпя още една две години, да речем, че проблема е във възрастта им. 

Една безименна на наш производител. Цъфти с по един - два клона, обаче какви! Не съм виждала повече цветове на един клон!

Лятооо

Много ми е трудно да мисля заглавието... Моят цветен репортаж няма повествователен характер и рядко е тематичен. Спомних си как преди мнооого години баща ми реши, че е редно с брат ми да си водим дневник. Не съм съвсем сигурна какви са били намеренията му - да надникне в тайните кътчета на душата (ха ха) или да упражнява писането ни. Аз така или иначе си пишех красиво и винаги на всякаква възраст са ме нарочвали за писар на класа. То не бяха дневници, то не бяха поръчения, лозунги, плакати...Не че като нямам повод се старая, нормалния ми почерк си е средностатистически. Може и дневникът да е изиграл своята роля, това си беше Досадааааа, но се старах.
   Как ли изглежда изложена върху лист хартия душата на едно осем годишно дете? Ами така.

 Днес станах в 6,30ч.Измих си очите Закусих. Отидох на училище. Прибрах се в 12,30ч. (не писах, че съм минала през оградата, иначе щеше да е в 12,35)Обядвах. Научих си уроците. Написах си домашното по....изброявам. Излязох да играя. Вечерях. Измих си зъбите и си легнах.

 Защо пиша това ли? Блоговете са един своеобразен дневник, а читателите са "баща ми".А аз не съм от децата, които са споделяли. Днес денят ми мина пак така.

  Днес станах в 7,30ч. измих си очите. Закусих. нахраних животните. Не за друго, ами голямо лаене и мяукане настава, като чуят, че отварям хладилника. А децата спят. После правих палачинки. Закусихме, закусиха и птиците. Плевих.Пресадих едни полумъртви растенийца. Снимах. Общо взето това.

   Ааа, заглавието. Ами лято е, горещо. Тази година не чак толкова, роси от време на време, колкото да ми маноса краставиците. Народа е хукнал на море.
   Аз не умирам за море, дълги години това беше "ходене на плаж". Почти не ходех, виждах го всяка сутрин от прозореца. Ходенето на плаж беше криволичене по алеите, чиито дървета тогава бяха фиданки и такова слънце те переше в главата, особено на връщане, че не знаех защо ми завиждат толкова. Аз пък си мислех, че да идеш с автобуса на плаж е по-яко.

 И до сега не разбирам желанието да се пържиш с часове,тук таме с изплакване. Но мириса на море, крясъка на чайките, безкрайната шир, усещането за свобода, изгрева, отразен във водата не мога да забравя.
 Сигурно затова искам повече въздух в градината. А половинката ми иска гора, защото там е израснал. Иска всичко да е голямо, високо, гъсто....Творчески различия.
   Да си продължа направо с картинки, резултата от творческия ни сблъсък. Познайте кой е победил.

   Този бодил събира два-три вида буболечки, едните са миризливки, странно защо само юноши, още са с червеночерните си дрешки. И оси. Пчелички не съм видяла. И много ясно- мирише на мръсно. 

  Розите са започнали втората си вълна. Странно,дори  по-обилна от първата. Отдавам го на хладните нощи, защото нямам друго обяснение. Предишни години по това време изнемогваха от жеги и пек.

Едно от пъстрите ъгълчета. Червената лагерстремия всъщност е малинова.

 

Ехинацея. Всичките ми са вързани с корда. Така хем са прибрани, хем не личи, че са вързани.

 

Пилето вече има глава. Човката не е оформена. Това да се оформи с обикновена ножица си е мъкаа. Лигулария Пржевалски си намери мястото и вече се чувства добре. Има драматични листа и цвят като свещи. Красавица.

Графиня Астрид (за розата става въпрос) съм я заточила до най-голямата трева - Erianthus ravennae . Тази трева е толкова висока, а мястото ми толкова ограничено, че не зная откъде бих могла да я снимам, за да я покажа в цялата й прелест. Като се разцъфти, метлите й минават четирите метра.
  И от тъмнолилавата будлея съм очарована, тази година се съвзе и цъфна прилично. Днес видях какво е изровила къртицата на това място, бях забравила с каква почва трябва да се справят милинките.Чист речен пясък, фин, светлокафяв. Там, където сме успели да допълним с нормална почва, растенията направо избуяват сравнени с тия на пясъка.
  Всъщност това беше и окончателното решение там да е тревен кът.

Графинята я гледах с лошо око миналата година, защото цъфтя малко и не ми харесваше формата на храста. Тя го удари на чест и реши да ми покаже, че има благородна кръв. Това е втора вълна, два пъти по-обилна от първата.

И още рози сред треволяка - розово лилава гама.

Този кът ми вади очите от самоно начало, когато го създадох. Истината е, че саксиите стояха цяло лято и бяха на границата на оцеляването, затова бяха засадени "някъде" и "някак", без значение, само и само да оцелеят. И нали временните работи са най-постоянни...ето - трета година. Любимо място на сляпото куче, рови и подкопава, затова и къта загуби първоначалния си вид - кое умря, кое преместих. Царството на седумите и малките треви, или поне беше. Сега най-силен тук е детелината, голямо скубане пада.

И още от този кът:

 

В тази композиция почти не се виждат случайните растения, големите са си сложени там съвсем нарочно. Miscanthus sinensis "Variegatus"крие една цепнатина, която години наред не остава ред да оправим.  Другите са за хубост, естествено.

Раят на мискантусите. Мискантуси всякакви. Есента са още по-впечатляващи и с размер, и с цветове, и с багра.

 

Има и други, има и малки, но е такава джунгла, че или не се различават, или не се виждат.

Още малко цвят:

И две снимки от другата половина:

В тази половина пия кафе сутрин. Дантелените ми столчета най-сетне имат и масичка. Предстои освежаване, но и така са достатъчно красиви.

Получих разкошен подарък от една моя гостенка, две меки и ухаещи прекрасно възглавнички, чиито калъфки са дело на сръчните й ръце. Всъщност те са само една частичка от това, което умее. Благодаря ти, Ида!

 

Колко красиви неща могат да създават нейните ръце, можете да видите в блога й ТУК 

Моето коте може да спи не само в чехли, може и върху щипки. Това последното го сложих после, като завършек, не особено сполучлив. Не намирам връзка с предното, никаква последователност, но котето е сладко.